Д-р Семерджиев: Ето как създадохме Здравната каса

Един от основателите на Националната здравноосигурителна каса - д-р Илко Семерджиев, поздрави фонда с неговия 22-ри рожден ден. В пост в профила си във фейсбук той разказа и историята на създаването на осигурителната институция. Публикуваме го без редакторска намеса:

На днешния ден преди 22 години стартира изграждането на НЗОК – денят на потребителя обявен за такъв от президента Кенеди не беше случайно избран. НЗОК беше първата обществена институция изграждана на солидарен принцип от потенциалните потребители на здравни услуги за реалните такива, нуждаещи се от медицинска помощ, здравна грижа и сигурност за живота си.

Като пионер на тази амбициозна задача, която беше достойно изпълнена и преведе здравеопазването от 20-ти в 21-ви век, днес ще представя накратко създаването и първата година на НЗОК – трудна, но вдъхновяваща и изпълваща с гордост създателите и първопроходци на здравното осигуряване в най-новата история на България.

Началото на физическото изграждане на НЗОК като най-новата обществена институция в здравеопазването и стартирането на нейната ефективна дейност започна на 15 март 1999 г. Тази дата, обаче, е предхождана от множество подготвителни дейности, свързани с изграждането на концепцията за здравно осигуряване в България, както и с обличането ѝ в законови текстове. Важни за отбелязване са няколко по-ранни дати, между които са представянето и стартирането на дикусията по концепцията за здравното осигуряване в България, което се проведе на 25 - 26 септември 1997 г. Юридическият „рожден ден“ на НЗОК е на 19 юни 1998 г., когато в брой 70 на Държавен вестник беше публикуван Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В качеството си на зам.-министър на здравеопазването и ръководител на работната група създала закона, още на 1 юли 1998 г. започнах подготовката за социални избори, които трябваше в продължение на следващите 3 месеца, да определят членовете на Събранието на представителите на НЗОК (общо 54 човека – по 18 представители на осигурените с квота от 6 човека за синдикатите, 18 – на работодателите и 18 – на държавата), а в следващите 5 месеца СП да проведе конститутивното си събрание, да приеме правилник за дейността на НЗОК и други устройствени документи, да избере Управителен съвет и Контролен съвет, след което УС да проведе конкурс за Директор на НЗОК. След като ми бяха представени избраните членове на СП, насрочих и проведохме първото му заседание на 06 януари 1999 г.

На 08 март 1999 г. УС проведе конкурс, на който бях избран за Директор на НЗОК, подадох оставка като зам.-министър и на 15 март 1999 г. бях назначен, с което стартира физическото изграждане на институцията, както и подготовката за въвеждане във функция на здравното осигуряване в РБългария.

На тази дата бях единственият служител на НЗОК с един Държавен вестник в ръка, без екип, без бюджет и без офис за административен адрес на институцията. На следващия ден към мен се присъединиха по моя покана Аделина Заркова и Теодора Христова, напускайки МЗ, както и Деница Сачева, напускайки МТСП. Последваха ги Бойко Пенков, Христо Хинков и Боян Доганов, напускайки МЗ, а впоследствие и Димитър Илиев от НЦФУТЗ, с което първият ръководен екип на НЗОК беше сформиран. Следващата ни задача беше да намерим къде да се подслоним, но това се оказа голяма трудност, защото държавата не ни предостави никаква офис-площ за целта, а без бюджет нямахме възможност да вземем такава под наем. В крайна сметка се настанихме безвъзмездно в МСЦ „Св. Георги“ ООД – малък частен медико-стоматологичен център, находящ се на бул. „Цар Борис III“ №136 ет.12, където ни беше предоставена една конферентна зала обзаведена с офис оборудване, с разкрити 10 работни места и компютри към тях, консумативи и канцеларски пособия. Започнахме да създаваме първите административни и информационни системи, кандидатствахме за проекти, обявихме конкурсите за 28 директори на РЗОК и за персонал в Централното управление на НЗОК. На всички, които кандидатстваха казвахме, че няколко месеца няма да получават заплати, ще трябва да самофинансират дейността си, да ползват импровизирани офиси и личните си автомобили за транспорт. До края на 1999 г. в ЦУ на НЗОК и в 28-те РЗОК бяха назначени 998 човека, 174 от които – в ЦУ. Ентусиазмът и вдъхновението бяха толкова големи, че никой не се отказа заради трудностите и безпаричието (първите си средства получихме едва през август, след като стартира събирането на здравните вноски).

Поради недостатъчна съпричастност от страна на държавата и при многократно нарастнал персонал през май 1999 г. се самонастанихме на 11-ти етаж в НЦМЕХ, където се намираше Националния център по финансови и управленски технологии в здравеопазването (НЦФУТЗ). Впоследствие се договорих с министър Петър Бояджиев (с мандат от 21.05.1997 г. до 20.12.1999 г.) да издаде заповед за настаняването ни там срещу ангажимента да преназнача всичкия персонал на НЦФУТЗ към ЦУ на НЗОК. Междувременно бяхме спечелили няколко международни и европейски проекти с безвъзмездно външно финансиране за обучение в чуждестранни здравни каси и за консултантска помощ основно от Германия, Испания, Франция, Швейцария и САЩ. Наследихме и подготвян от мен проект с японско дарение още в МЗ, управляван финансово от Световна банка (СБ), по който беше ангажирана Австралийската здравноосигурителна комисия като консултант. Обявихме всички търгове по ЗОП, синхронизирани и с процедурите на СБ, за изграждане на ЦУ и на районните каси, придобихме съответните сгради, обзаведохме ги и ги оборудвахме, създадохме изключително модерна информационна система на национално ниво, при това, без да разполагаме с налични финансови средства – имахме единствено гаранцията на Закона за държавния бюджет от 1998 г., че от 01.07.1999 г. ще започнем да събираме 6% здравноосигурителни вноски, с които ще се разплатим по сключените договори в следващите 3 до 5 години. Разработихме изключително иновативна финансова технология за обезпечаване на договорите с банкови контрагенти и система от банкови гаранции, което ни позволи да изискваме доставките в спешен порядък без да ги заплащаме към момента, като само за 9 месеца успяхме да създадем годна за действие институция в национален мащаб с едва 14.9 млн. лв. реално направени разходи.

Междувременно на НОИ прехвърлихме от натуралните показатели на НЗОК 400 щатни бройки персонал и създадохме методология, за да започнат събирането на здравноосигурителните вноски от 1 юли 1999 г., като се споразумяхме, че в отговор те няма да начисляват в своя полза такси и комисиони върху тях. Същевременно осигурителната тежест бе така преструктурирана, че 6%-ната здравноосигурителна вноска да не увеличи осигурителните вземания като цяло, а поради краткосрочния си характер вноската за здраве като бонус значително увеличи събираемостта на другите осигурителни вноски с дългосрочен падеж (напр. пенсии). През 2001 г. въпреки въвеждането на здравноосигурителната вноска, общата осигурителна тежест намаля допълнително до 34.3% в сравнение с осигурителната тежест през 2000 г., когато беше 36.7%.

В края на август 1999 г. получихме първата помощ от държавата чрез МЗ – предоставиха ни безвъзмездно няколко леки автомобила и един малък бус за целите на изграждането на регионалната мрежа, която освен 28-те РЗОК включваше и 120 общински офиса в по-големите градове на страната. Тогава се разрази голямата медийна атака срещу НЗОК (партийно мотивирана) – бяхме обвинени, че харчим парите от здравни вноски за луксозни коли (Рено Лагуна – 6 бр. и 1 бр. представителна лимузина Волво С80), офиси и ремонти (офисите в 21 областни града бяха безвъзмездно придобити чрез споразумения със съответните общини с изключение на София град, София област, Пловдив, Хасково, Велико Търново, Стара Загора и Русе, където нямаше в наличност подходящи общински или държавни сгради за целта). До тогава всички отговорни служители ползваха личните си автомобили и импровизирани офиси за служебни цели, проявявайки изключителна отдаденост на каузата НЗОК. Въпреки спекулациите и атаките, ние си свършихме работата достойно и професионално и нито веднъж не прехвърлихме отговорността върху някой друг, не се скрихме и зад гърба на държавата. До края на годината придобихме и пригодихме над 57 000 кв. м. РЗП в национален мащаб, с която и до днес НЗОК разполага като ликвидна собственост, която е десетки пъти по-скъпа от първоначалната стойност и ремонтите. Накратко ще маркирам още няколко ключови дати:

= На 27 септември 1999 г. ЦУ на НЗОК се настани в новия си офис на ул. „Кричим“ №1;

= На 19 октомври 1999 г. НЗОК представи на договорните си партньори от БЛС, ССБ и на МЗ първия НРД за 2000 г.

= На 12 ноември 1999 г. бе приет минималния пакет медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО.

= На 23 ноември 1999 г. бе приета Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ.

= На 25 ноември 1999 г. МС прие и депозира в НС създадения от нас първи самостоятелен Закон за бюджета на НЗОК за 2000 г.

На 17 декември 1999 г. министър-председателят Иван Костов ме покани на разговор в Министерския съвет и ми предложи да поема поста на министър на здравеопазването, защото НЗОК беше готова да стартира здравното осигуряване на 1 януари 2000 г., но здравната система се беше забавила и трябваше да подготвя и нея. Едно от условията, които поставих (и беше изпълнено) е моят зам.-директор Бойко Пенков да поеме управлението на НЗОК като Директор. Прехвърлих се в МЗ само с трима човека от НЗОК (Аделина Заркова, Деница Сачева и Стефан Сираков) и започнахме подготовката на извънболничния и болничния сектор за включването им в договорно заплащане за дейност от НЗОК. В МЗ в допълнение поканих за зам.-министри Атанас Кундурджиев и Галин Каменов, а от екипа на Петър Бояджиев приех на поста зам.-министър Стойчо Кацаров.

Така стана възможно през 2000 г. на финансиране от НЗОК да бъде включен целият извънболничен и фармацевтичния сектор, а от 2001 г. да започне финансирането и на болничния сектор.

На снимката е представен първият екип създатели на НЗОК.