"Екипът на Отделението по Ендокринология в „УМБАЛ-Пловдив“ лекува 76-годишна пациентка от гуша, която разбира за проблема си, когато започва трудно да облича блузите си – стягат й на врата. Жената сподели с нас, че едновременно с дискомфорта в областта на шията, гласът й станал дрезгав, задавя се при консумация на течна, но и на твърда храна, не може да спи нощем, в огледалото забелязва, че едното й око е по-изпъкнало. Това са част от симптомите, които са много чести и вече засягат над 1,5 млрд. души в света. В нашата страна близо 400 000 българи между двадесет и осемдесет години имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават случайно". Това каза д-р Станимира Станчева-Василева, началник на отделението, цитирана от пресцентъра на УМБАЛ-Пловдив.
В случая жената страда от дифузно увеличение на щитовидната жлеза с повишени нива на тиреоидни хормони – това е само едно от многото и разнообразни по вид и протичане болести на щитовидната жлеза.
Йододефицитното заболяване се дължи на намаления прием на йод, а България е ендемичен район, с изключение на населените места покрай морето. Най-засегнати са планинските и полупланинските региони, които заемат около 30% от територията на страната.
При възрастните йодният дефицит може да доведе до намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), паметови нарушения, депресия. При по-млади пациенти се изявява под формата на стерилитет, спонтанни аборти и мъртви раждания. Хормоните й повлияват обмяната на всички вещества, развитието и растежа, поддържат телесната температура и контролират кислородната консумация. Особено важни са те при развитието на малкия организъм, тъй като имат ключова роля в съзряването на мозъка.
Рискови групи пациенти са хора с наднормено тегло, с фамилна обремененост, млади с репродуктивни неудачи, пушачи, болни, които са имали облъчване в областта на шията, друго установено автоимунно заболяване – диабет, ревматизъм, артрит, лупус.
Жертва на ендокринни проблеми са и изкушените от модерното хранене – вегетарианци, вегани, консумиращи хималайска сол, гладуващи или приемащи храни без протеини.
В основната си част йодът в организма се набавя от консумацията на месо – 60%, от зелените листни зеленчуци – 30% и от водата – 10%. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5 гр. Естествените източници на йод са морските дарове, като риба, морски водорасли и миди, както и мляко и млечни продукти, яйца, субпродукти и орехите.
За да се компенсира недостига на йод в храната, се прибягва до йодопрофилактика. Тя може да бъде индивидуална или масова. В резултат на масовата профилактика с йодирана готварска сол през 60-те години болестността в България значително спада от 56% до 12%. Йодираната сол се оказва универсално, евтино и много удобно за приложение профилактично средство, с което не се налага допълнителен прием на йод.
Д-р Станчева-Василева заяви, че поради нетипичните симптоми, които причинява, е съвсем възможно заболяването да бъде диагностицирано твърде късно. Това води да забавяне в лечението, което е предпоставка за развитието на сериозни последици – сърдечни и очни усложнения, депресии, проблеми със забременяването и износването на бременността. Злокачествените образувания на щитовидната жлеза са 2 до 4 пъти по-чести в ендемичните райони, като тяхната честота рязко нараства при радиация, какъвто е случаят с Чернобилската авария.
Недопустима е консумацията на нейодирана сол (Тибетска, Хималайска и т.н.), особено валидно е за бременните и кърмачките, тъй като последствията за плода могат да бъдат необратими по отношение нервно-психическото развитие, предупреди началникът на Ендокринология.
За да се уточни изцяло състоянието на щитовидната жлеза, се назначава набор от изследвания след клиничния преглед: кръвни - хормони и антитела, ехографско, което е бързо, точно и неинвазивно.
Терапията е медикаментозна и включва лекарства, които директно влияят върху синтеза на хормони, а при намалена функция доставя липсващия. Провежда се радиойодно или хирургично лечение, за което пациентите се подготвят изцяло в отделението, а след това се проследяват от ендокринолозите в „УМБАЛ-Пловдив“.
