Д-р Николай Харалампиев е ортопед-травматолог с над 25 годишен опит в областта. Завършил е „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив през 1995 г., след което придобива специалност „Ортопедия и травматология”. От 2010 г. е част от екипа на спешно травматологично отделение при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където извършва диагностика и лечение на пациенти със заболявания и травми на опорно-двигателния апарат. Има клинични специализации в областта на ендопротезирането, а така също курсове и професионални квалификации в някои от най-престижните клиники в редица европейски страни – Швейцария, Белгия, Германия, Италия и Унгария.
Д-р Харалампиев е член на Българския лекарски съюз, на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА), която е част от EFORT. Ежегодно участва в национални и международни конгреси и семинари по специалността.
Началник на Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ – Пазарджик от 17 октомври 2025 г. Извън работата е всеотдаен съпруг, баща на три деца и гордост за своите родители.
- Д-р Харалампиев, какво Ви насочи към медицината и по-специално към ортопедията и травматологията?
- Към медицината ме насочи най-вече моята майка и желанието ми за реализация. Леля ми е учител по биология, която подготвя и до ден днешен бъдещи студенти, и беше съвсем естествено да се възползвам от тази възможност. Към специалността „Ортопедия и травматология“ ме насочи моята интуиция. Вероятно се дължи донякъде на факта, че още от дете обичам да поправям и сглобявам счупени предмети, влече ме биомеханиката и техниката. Тази специалност обхваща целия опорно-двигателен апарат, което за мен беше търсено предизвикателство в онзи момент.
- Не тръгнахте по пътя на своя баща - адвокат Хари Харалампиев. Имаше ли дилема пред Вас дали да не учите право?
- Да, беше логично и най-лесно за мен според всички, но не беше моят път, и аз знаех това. Затова избрах да следвам повика на душата си. А и ако бях завършил право, никога нямаше да бъда дори наполовина толкова добър, колкото е баща ми, тоест трябваше да се примиря да бъда посредствен адвокат, живеещ в сянката на гениалния си родител. Аз никога не избирам удобството и сигурността, ако трябва да загубя себе си. Човек трябва да гори в своята мечта, да я желае страстно и преследва непоколебимо. Така се чувствах по отношение на медицината – и времето ми доказа, че съм бил прав. Вярвам, че клетвата, която даваме за опазване на човешкия живот, не са само думи. Призванието ни е онази движеща сила, която ни избира, дори преди съзнателно да направим своя избор и да запишем да следваме това.
- Какво е най-важното, което сте научили от баща си, и кой е най-ценният съвет, който той Ви е дал?
- Много ценни съвети ми е дал, времето и разговорите с него са ми винаги много ценни. Вероятно тези, които са се запечатали най-ярко и мога да изведа като квинтесенция, са: „Бъди честен, лоялен и открит с хората. Помагай безвъзвратно винаги, когато можеш, защото доброто винаги се връща.“
- Помните ли първия си ден като млад лекар?
Да, разбира се, даже и датата – 16.01.1996 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, след като бях спечелил конкурса за специализация. Персоналът на цялата клиника ме посрещнаха много радушно.
- Имате над 25 години професионален опит. Какво най-много се е променило в ортопедията през това време?
Даже са 30 години, ако трябва да сме буквално точни. Оттогава до сега, в медицинско отношение – техника, импланти, процедури – има невероятна промяна и всякакви иновации, които подпомагат значително нашата работа. Масово се премина към по-инвазивни методи на лечение, с цел по-бързо възстановяване на пациентите и завръщането им за максимално кратък срок към нормален ритъм на живот.
- Какво си спомняте за първата си операция?
Тези неща не се забравят. Беше пациент с тежка фрактура на подбедрицата, на чиято операция имах щастието да асистирам на д-р Румен Бацелов, от когото впоследствие съм научил много.
- Кои са Вашите учители в професията?
На първо място и безспорен фаворит в това отношение е д-р Бацелов, с когото работим и до ден днешен рамо до рамо и от когото съм научил почти всичко като млад специализант. Разбира се, това са също проф. Павел Ставрев и проф. Петко Токмаков, които бяха началници на клиниката по ортопедия и травматология по онова време.
- Има ли пациент, който Ви е научил на нещо важно и никога няма да забравите?
Всеки пациент е различен, но ги обединява това, че всеки от тях разчита да намери компетентна лекарска помощ за страданието си и човешко отношение. В този аспект житейските уроци са много, особено в изключително интензивното ми ежедневие.
- Правили сте операции, които изключително рядко се правят в България, както и операции за реплантация на отрязана ръка. Разкажете ни за тези случаи.
- Още в началото на моята практика, след като бях придобил специалност, се сблъсках с тежък случай на ампутация на дланта на 14-годишно момче, което успя да се възстанови напълно след оперативната намеса и лечение от страна на мен и колегите ми.
Друг такъв случай е ампутирана през гривнената става ръка на един пастир. В успешна колаборация с колега съдов хирург успяхме да му възстановим функционалността на горния крайник на 100%.
Вероятно един от най-известните случаи, заради широкото медийно отразяване, беше след тежка катастрофа на АМ „Тракия“, когато ТИР удари и смаза лек автомобил. В него водачът беше млад мъж, получил тежка ампутация на нивото на раменната кост и значително размачкване на меките тъкани, което е изключително опасно за възникването на кръш синдром, който често води до необратими последици. В колаборация на нашия екип със съдови хирурзи и след няколко оперативни намеси, изходът беше благоприятен за пациента, като той възвърна предишния си живот, и до сега не пропуска празник, на който да не ни се обади и да ни благодари на всички лекари, които направихме това възможно. Това е най-голямата награда за нас – да видим благодарността и радостта от добре свършената работа в очите на нашите пациенти.
Сещам се и за един случай за ампутация на ходило над глезенната става, а пациентът даже е и мой познат. Извърши се в спешен порядък реплантация и възстановяване на структурите. Последва пълно възстановяване и завръщане към нормален начин на живот.
- От 17 октомври сте началник на Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ – Пазарджик. С какви приоритети и визия поемате новата отговорност?
Отделението по ортопедия и травматология има голям потенциал за растеж и развитие с първа цел грижа за пациента. В него работят изключително добре подготвени лекари специалисти, медицински сестри и помощен персонал. Основните ми приоритети като ръководител са постоянно повишаване на квалификацията – както моята, така и на колегите ми, усвояване на нови техники, намаляване на предоперативния престой и елиминиране на следоперативните усложнения. Искам да можем да отговорим на нуждите на нашите пациенти с честност, откритост и яснота, защото в отношенията лекар-пациент доверието е водещо.
- В кои направления смятате да развивате отделението – технологии, хирургични техники?
Има нови методики за лечение на фрактури и дегенеративни ставни заболявания. Медицината и в частност нашата специалност постоянно се развиват. За да бъдем винаги на ниво и част от световния стандарт по ортопедия и травматология, е необходимо да се стремим да повишаваме знанията и уменията си чрез квалификационни курсове и специализации. Ще работя в тази насока за моя екип, от който съм наистина изключително впечатлен.
- Ендопротезирането е едно от направленията, в които имате богат опит. Какви са съвременните тенденции в тази област? На какво най-важно искате да научите колегите си?
Ендопротезирането на големи стави отдавна вече е широко разпространена и достъпна интервенция у нас. За съжаление, огромната част от българските пациенти се лекуват консервативно и чакат, докато болките и ограничението на движенията им станат нетърпими. Това често довежда до незадоволителни резултати и по-продължителен рехабилитационен и възстановителен период. Още преди около 15 години, при една от специализациите ми в тази област в Белгия, водещите им ендопротезисти ни обърнаха особено внимание на така наречения „тайминг“ – или иначе казано, най-благоприятен момент за оперативно лечение. Извършена в точното време, една такава интервенция гарантира, че очакванията и постигнатите резултати се припокриват. Бих искал да работя в това направление и с моя екип, на местно ниво да се опитаме да повишим информираността на пациентите за нуждата от ранна диагностика и лечение.
- Какво е най-голямото предизвикателство в работата на един ортопед?
- Огромното физическо и психическо натоварване, тъй като травматичните пациенти са много рискови и изискват особено внимание, бърза реакция и ясна мисъл. Често се оказват с комбинирани травми и се налага мултидисциплинарен подход.
- Имате специализации в редица европейски клиники – кои добри практики от там искате да внедрите и тук?
Добра предоперативна подготовка на пациентите, добра колегиалност и комуникация между различните звена на лекарите, изключителна стерилност и една спокойна, приятелска среда в екипите ни. Не на последно място – много добри следоперативни грижи и проследяване на пациентите.
- Какво Ви впечатли най-силно в тези клиники?
- По-бързо внедряване на новите технологии и апарати в хирургическите отделения. Добрата колаборация между производителите на импланти и клиничните звена, тоест – и лекари от съответните специалности да участват в разработването и подобряването на дизайна и биомеханиката на новите импланти. Много ме впечатли и наличието на собствена система за автохемотрансфузия в техните операционни.
- Какво според Вас е бъдещето на ортопедията – роботизирани операции, биоматериали, 3D протези?
- Да, определено това е бъдещето. Робот-асистирана хирургия, все по-честото използване на индивидуално изработени ендопротези, анатомично преконтурирани импланти, костни заместители, керамични заместители и други иновации.
- Каква роля имат рехабилитацията и последващите грижи за успешното възстановяване?
- Без физиотерапия и ЛФК не може да очакваме бързи и добри резултати, тъй като и най-добре извършената операция е без значение, ако пациентът не се вертикализира и възвърне към възможността за самостоятелно придвижване възможно най-скоро.
- Как подхождате към младите лекари – какво искате да им предадете като опит и начин на работа?
- На първо място – да имат вяра и самочувствие в собствените си сили и възможности, да бъдат твърдо убедени в избора си на специалност, да не се огъват пред трудностите, да преследват целите си с вяра и устрем, да не се притесняват да се допитват до по-опитните си колеги. Да помнят, че това, което отличава блестящия хирург от посредствения, е готовността му да се отдаде изцяло на благородната си професия.
- Какъв е д-р Харалампиев извън болницата?
- Иска ми се да вярвам, че съм добър човек, който се ръководи във всички свои решения от моралния си компас. За семейството ми съм всеотдаен съпруг, баща на три деца – Хари (27 г.), Аделина (18 г.) и Николета (8 г.), и мисля, че добър син. За приятелите ми съм човек, на когото винаги могат да разчитат и с когото да се забавляват.
- Как бихте се описали с няколко думи?
- Бих казал, че съм оптимист и сангвиник по характер, но е трудно да говоря сам за себе си. Вероятно трябва да попитате хората около мен за това.
- Какво Ви зарежда и ви кара да се усмихвате?
- Обичам да се веселя с децата, особено с най-малката, която е на 8 г. и все още е във фазата на игрите и приключенията. Много е привързана към мен, изключително любознателна и обожава да майсторим нещо заедно. Много ме развеселяват и нашите домашни любимци – куче и коте, които са много забавни, но и внасят невероятно спокойствие и допълнително любов в дома ни. Зареждам се също като работя в градината, когато пътуваме цялото семейство до различни нови или любими стари места в страната и чужбина. Изобщо, умея да ценя и да се наслаждавам на ежедневни, макар и дребни неща.
- Когато вземате трудни решения, какво следвате – разума или интуицията?
- На нас, лекарите, често ни се налага да вземаме такива, но отговорът на този въпрос е комплексен. Първото, което изниква в съзнанието, е интуицията, но тя винаги е подкрепена от дедукция, като един от видовете формална логика. Разумът ни води на база проверими факти, критерии и опит, но интуицията ни кара да поискаме да направим още едно изследване (примерно) преди да пристъпим към окончателно решение и точно това се оказва ключово за конкретния случай. Имал съм много такива ситуации при пациенти, които е било трудно да получат решение за проблемите си, които са ги изправили пред нуждата да потърсят специализирана лекарска помощ. Вярвам, че всеки добър лекар слуша интуицията си, но я валидира през опита и разума си.
- Кое е най-ценното нещо, което сте наследили от родителите си?
- Моите родители ме научиха на доброта, честност, труд, щедрост, почтеност, кавалерство, лоялност, отговорност, борбеност и благородство, изобщо на фундаменталните човешки ценности.
- Имате ли хоби или занимание, което Ви откъсва от работата напълно?
- Зимата обичам да карам ски, цялото семейство харесваме този спорт. Лятото обожавам да бъдем често край морето, което ме зарежда като нищо друго. Там сравнително отскоро открих ново забавно хоби и това е падъл бордът. С приятели понякога играем волейбол и футбол.
Много обичам да работя в градината ни, досегът със земята и растенията ми действа изключително релаксиращо, успокояващо и омиротворяващо.
Обичам много да чета и да слушам хубава музика.
- Вашият баща обожава изкуството, изкушен е от писането, има огромна библиотека и колекционира картини. Кои от тези неща споделяте и вие?
- Да, баща ми пише, а аз съм определено добър читател и слушател. Със съпругата ми също харесваме изобразителното изкуство, често посещаваме изложби тук или световно известни галерии и музеи, когато пътуваме в чужбина. Обичаме да храним сетивата си с изкуство. Имаме свой вкус и предпочитания за произведения на родни творци и сме създали у дома естетика и уют чрез подбрани техни картини. В нашия дом също имаме голяма библиотека, опитваме се да възпитаме и предадем на децата си тази страст, така както сме я наследили от нашите родители.
- За какво Ви се иска да имате повече време?
- Определено за семейството ми, които са до мен винаги и ме подкрепят в решенията и стоят зад изборите ми. Лекарската професия е свързана с чести отсъствия от дома и ако нямаш до себе си партньор, който да те разбира, подкрепя и да създава уют и баланс у дома, няма как да работиш спокойно. В това отношение съпругата ми е балансьорът и винаги е проявявала разбиране към моята заетост и отдаденост към медицината, което ми е помогнало да се фокусирам върху своите цели и задачи в работата.
- Какво бихте казали на младите хора, които днес мечтаят да станат лекари?
- Да се борят за мечтите си. Защото, както е казал Ричард Бах: „Никога не ти се дава мечта, без да ти се даде шанс да я осъществиш.“
- А за какво мечтаете Вие?
- Аз съм благодарен за всичко в живота си.
Да имаме здраве, щастие, хармония и любов за цялото семейство и занапред. Мечтая за добра перспектива и светли хоризонти. За мир, разбирателство, доброта и взаимопомощ между хората като цяло. В частност за това да видя как децата ни са пораснали и станали добри хора, успешно са реализирали потенциалите си и са се посветили на професии, които им носят удовлетворение, но и радост, щастливи са и имат до себе си стабилни партньори, а тогава ще мечтая и за внуци.
