В 21-ви век алергията никога не утихва. Увеличава се броят на хората, които се сенсибилизират както към респираторните алергени, така и към хранителните и хаптените, които се намират основно в продуктите от битовата химия. Това заяви пред БНТ алергологът д-р Диана Христова.
Концентрацията на тези алергени е много по-голяма, те сенсибилизират нашите естествени бариери – кожа и лигавици, и по тази причина алергиите днес са по-чести и ни засягат по-тежко.
Това, което трябва да направим, е да поддържаме бариерните ни системи интактни, посочи специалистката.
Тя обърна внимание на необходимостта при малките деца и особено при кърмачетата бариерата да се поддържа интактна, защото сенсибилизацията може да се реализира и трансдермално.
„Децата не трябва да държат в ръчичките си ядки, а да ядат ядки е категорично забранено. На това място следва да припомним, че това е свързано и с риска от аспирация на чуждо тяло“, прибави тя.
Децата започват да развиват алергии още в утробата на майките си, каза д-р Христова.
„От 11-та гестационна седмица организмът на детето има способност да синтезира имуноглобулин Е, който е отключващ елемент на алергичната реакция и основен пусков механизъм на каскадата. Така че още от вътреутробния си период детето се сблъсква с алергени, най-вече хранителни, които се съдържат в амниотичната течност“, обясни тя.
Атопичният дерматит е първият сигнал за алергично състояние, а симптомите са суха, сърбяща и лющеща се кожа, допълни алерголожката. Той изисква прилагането на емолиентна терапия, допълни тя.
Няма правила за появата на алергия, тя може да се манифестира и във възрастта след 20 г., но трябва да имаме предвид наличието на генетична предиспозиция, коментира още д-р Христова.
Превенция трябва да се прилага още преди раждането. Ако една майка има алергичен ринит, то тя трябва да провежда десенсибилизация още преди бременността и така организмът й ще изгради блокиращ тип антитела от клас IgG 4, които могат да преминат през трнсплацентарната бариера и това ще осигури протекция на детето по отношение на сенната хрема или на алергичния ринит.
„Хранителните алергени са „по-лоши“, те могат да се проявят и към морски дарове например, но обикновено при такива хора откриваме и чувствителност към микрокърлежи, домашен прах и прояви на алергия като цяло. Това е кръстосаната проява“, допълни тя.
Микрокърлежите не са опасни, те се намират най-много в спалното ни бельо и се хранят с епитела от кожата ни, но трябва да ес държат под определено количество, за да не ни причиняват проблеми, обясни алерголожката.
Това е пълна боза.