Четвъртък, 14 Ноември 2019
11
февр
 

Д-р Янко Пъхнев: Планината ме научи на търпение, което сега ползвам в хирургията

Неделя, 11 Февруари 2018 | 11:07:35 Надежда Ненова


Д-р Янко Пъхнев е детски хирург в Отделение по детска гръдна хирургия. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2005 г. Има специалност по детска хирургия  от 2015 г. Между 2007 и 2008 г.  работи в системата на Спешна п
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Янко Пъхнев е детски хирург в Отделение по детска гръдна хирургия. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2005 г. Има специалност по детска хирургия  от 2015 г. Между 2007 и 2008 г.  работи в системата на Спешна помощ. През 2008 г. започва работа в Клиниката по детска хирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”. От 2015 г. е докторант към Катедрата по хирургия в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”.

Член на Българското хирургично дружество; Член на Дружеството по Детска хирургия; Член на Българска асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия. Научните интереси на д-р Пъхнев са в областта на детска гръдна хирургия и мини-инвазивна хирургия. В момента д-р Пъхнев е редовен специализант по гръдна хирургия към Първа хирургична клиника в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”.

 

- Д-р Пъхнев, защо избрахте медицината?

- Това беше почти спонтанно решение. До последно се чудех дали да бъде музика или програмиране. В един момент се забърках съвсем случайно с Български младежки червен кръст, видях че има заболявания, които не успях да си обясня с тогавашните ми знания. От чисто любопитство и интерес започнах да се интересувам от биология и химия. В 10 клас реших, че не ми се работи цял живот нито с компютри, нито с музикални инструменти и съвсем спонтанно казах, че ще е медицина. Само от любопитство.

- Това любопитство продължава ли да Ви държи?

- Естествено. Слава Богу! Цял живот уча.

- Как решихте обаче да специализирате точно детска хирургия?

- Това дойде на по-късен етап. Завърших през 2005 г., когато бяха обявени четири нулеви години за специализация. Тогавашният министър на здравеопазването каза, че има прекалено много специалисти в България и забрани специализациите от 2005 до края на 2008 г. През това време имах достатъчно възможности да работя на различни места, да се сблъсквам с различни специалности, а „Пирогов“ дойде просто като свободно място. Бях доброволец за шест месеца, хареса ми и в края на 2008 г. спечелих конкурс за редовен специализант към клиниката.

- Трудно ли е да се оперират деца?

- В хирургията емоционалното отношение към пациента е едно и също, независимо дали се оперират деца или възрастни. Може би естеството на работата е по-различно, защото децата са по-малки като размер. И не самото това, но пък и защото децата не са умален модел на възрастните. При тях всичко е различно – физиологията, анатомията, дори болестите. При децата онкологичните заболявания в един голям спектър са вродени и не приличат на туморните заболявания при възрастните. Това си е отделна специалност със собствени характеристики, свои си особености, трудности, но в крайна сметка е хирургия. Това е специалност, която изисква малко повече себеотдаване. Една саможертва, тъй като изисква по-дълъг етап на развитие, отколкото консервативните специалности и останалото вече е въпрос на желание и индивидуални качества.

- От къде идва голямото удовлетворение?

- След конкретната операция идва от свършената работа, а голямото удовлетворение идва след няколко дни, когато видим гърба на пациента на вратата, да си тръгва. Когато оперираш един пациент, той става твой за дълго време, но момента, в който напуска клиниката е много щастлив.

- Кои са случаите, които са оставили най-дълбок отпечатък във Вас?

- Много са. Може би защото детският хирург се привързва повече към пациентите си заради естеството на работа. Малкият човек, когато може да се комуникира с него, изисква повече усилия, за да бъде спечелен, да бъде спечелено доверието му. Това изисква повече време, правим се на маймуни, общуваме с децата постоянно. Всяко от тях оставя някакви конкретни впечатления, които остават за дълго.

- Как се справяте с тежестта на негативната емоция?

- Имам разни хобита, които ме отървават от всичко, което се случва в болницата. Колкото и за малко да е, е достатъчно, за да може човек да си почине емоционално. Справям се чрез музиката и планинарството, което си е по-скоро алпинизъм.

- На какви инструменти свирите?

- Музиката тръгна от първата ми година в гимназията, което значи, че съм бил на 14-15 години. Имах стара китара вкъщи, хванах я и не я пуснах две години. Абсолютно самоук съм, не съм ходил никога на уроци, но малко по малко този интерес се разви. През 1997 г. започнах да свиря с Китаро-мандолинен оркестър “Стефан Борилов” в Сандански, с който и до ден днешен продължавам да ходя на турнета. Имаме сериозни участия, имали сме концерти в зала „България“. Имаме два записани албума в радио „Благоевград“. Тази година също сме планирали доста интересни турнета – едно в Хърватска със състезателен характер, и може би в Испания. Това е хоби, което се развива в годините и малко или много остава в съзнанието ми като нещо, което наистина ми помага.

- А алпинизмът как се появи като хоби?

- Вероятно отново е свързано с детството ми, защото съм израснал в Сандански. От терасата на къщата ми буквално се виждат четири планини. Като малки с приятели започнахме да бягаме в планината. Родителите ми са имали доста проблеми с мен в това отношение. Първото ми качване беше нелегално, на 13-годишна възраст и оттогава не съм слязъл от планината. Всъщност музиката и планината са много свързани. Аз съм развивал китарата като инструмент главно в Пирин. Там съм имал достатъчно време и съм бил достатъчно откъснат от училище, от проблемите на ежедневието, а дори и от родителите ми, на които съм много благодарен, че са ме подкрепяли и са ме изтърпели през годините. Но планината ми даде много по отношение на оформянето на характера. Научи ме и на търпение, което сега ползвам и в хирургията.

- Имате обаче и награда за фотография.

- Имам, да. Преди две години спечелих фотоконкурс на община Сандански – годишнина от създаването на парк „Св. Врач“, който е част от ЮНЕСКО. Наградата я спечелих с пет кадъра, които са публикувани и сега работя по още един фотопроект към общината. Хобитата са важни за мен, но нищо не е над хирургията. Хирургията е всичко онова, което хобитата не са.

- Какво планирате като развитие в хирургията?

- Дотук имам една придобита специалност по детска хирургия и в момента съм редовен специализант по гръдна хирургия. На всички колеги в клиниката стремежа ни е да въведем мини-инвазивната хирургия като метод за лечение на деца, начело с доц. Шивачев.

- Не е ли страшно да оперирате деца?

-  Страшното идва, ако не ги оперираме, когато е необходимо...



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
YsPq


Още новини
 Финализираме Национален план срещу антимикробната резистентност
14.11.2019 14:52:19 Невена Попова

Финализираме Национален план срещу антимикробната резистентност

До края на годината ще бъде готов за публично обсъждане Национален план за действия срещу антимик ...

МЗ дължи 37,5 млн. лв., но има да взима 47,5 млн.
14.11.2019 14:08:51

МЗ дължи 37,5 млн. лв., но има да взима 47,5 млн.

Задълженията на Министерство на здравеопазването към 30 септември 2019 г. са 37,5 млн. лв. От тях ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...