Европа преживя най-тежкото лято в историята си по отношение на смъртните случаи, причинени от горещините, а изменението на климата е отговорно за две трети от тях, пише еuronews.com. Според нов доклад, това лято в Европа е отнело над 50 000 живота в градските райони, което го прави най-лошото в историята на Стария континент. Изследователите са категорични: изменението на климата, резултат най-вече от изгарянето на изкопаеми горива, е отговорно за около две трети от тези смъртни случаи, което означава около 32 000 починали европейци по тази причина.
Цифрата
далеч надхвърля предишните най-високи стойности от около 29 000 смъртни случая през лятото на 2022 г.
и 28 000 през 2003 г. в целия моделиран район на изследването.
Това е доказателство за екстремните жеги, пред които е изправен най-бързо затоплящият се континент в света между юни и август тази година. Поредица от горещи вълни доведоха до покачване на температурите в Западна Европа с 2,9°C над средните за периода 1991-2020 г. - дори се повишиха с до 12°C в някои дни - често засягайки страни, които не са нито свикнали, нито подготвени за такива високи температури.
„Тези числа са сурово напомняне, че
по-горещите и по-екстремни лета оказват все по-тежко въздействие върху общественото здраве“
казва съавторът на изследването д-р Клеър Барнс, изследовател на екстремни метеорологични условия и изменение на климата в Imperial College London.
„Зад тази статистика стоят реални хора, чиито животи бяха загубени, и реални семейства, които скърбят за тях“, припомня той.
Почти една трета от предполагаемите смъртни случаи са настъпили по време на особено интензивната гореща вълна между 17 юни и 1 юли, когато температурите бяха средно с 5,3°C над нормата.
Проучването използва моделиране, за да оцени броя на свързаните с жегата допълнителни смъртни случаи през летата, датиращи от началото на века.
„Истинската тежест на смъртността, всъщност, дължаща се на жегата, не се наблюдава или измерва директно“, казва съавторът на изследването д-р Малкълм Мистри, доцент по климатично и геопространствено моделиране в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM).
Учените са използвали температурни записи и моделиране, базирани на историческата връзка между жегата и смъртността, за да оценят броя на жертвите през лятото на 2026 г. Те са взели предвид географски и екологични характеристики, социалноикономически фактори, наличието на здравни услуги, както и специфични за възрастта връзки между температурата и смъртността.
Моделирането е приложено към 854 градски района в ЕС
Обединеното кралство, Норвегия и Швейцария – райони, които съставляват около 40% от населението на 30-те изследвани страни.
Изводът е, че като цяло 65% от допълнителните смъртни случаи, свързани с жегата – или около 32 000 – през лятото на 2026 г., се дължат на предизвиканото от човека изменение на климата. По-рано се смяташе, че то е отговорно за около 40% от смъртните случаи, свързани с жегата.
„Това е още едно напомняне както за императива от прилагане на целенасочени интервенции за защита на тези, които са най-уязвими към тази все по-екстремна жега, така и за нарастващата нужда от бърз преход от изкопаеми горива, за да се забави темпът на промяната и да се ограничи бъдещото затопляне“, казва д-р Барнс.
Уязвимите хора са най-изложени на опасностите от екстремни горещини, включително тези, които страдат от хронични заболявания, възрастни или много млади хора, както и тези, които не могат да се отдалечат от регионите с екстремни горещини по физически или социалноикономически причини, обясняват изследователите.
В проучването от лятото на 2026 г. хората на 85 и повече години са представлявали приблизително половината от очакваните смъртни случаи. Но по-младите възрастни също са били засегнати – регистрирани са около 800 допълнителни смъртни случая сред хора на възраст между 20 и 44 години и общо около 6000 души под 65-годишна възраст.
Изследователите също така са открили
географски различия, като Южна Европа е преживяла значително повече смъртни случаи, свързани с високи температури, отколкото Северна Европа.
Това се дължи предимно на по-високите температури, пред които са изправени страните по-на юг, въпреки че други уязвимости също са оказали влияние.
„Например, фактори като повишени нива на замърсяване на въздуха, ограничена инфраструктура на зелените площи, достъп до здравни системи и предупреждения за горещини“, обяснява съавторът на изследването д-р Гарифалос Константинудис, доцент в Института Грантъм към ICL.
Рисковете за общественото здраве от палещото лято в Европа бяха огромни, като няколко правителства издадоха предупреждения за горещини и правеха оценки в реално време за смъртността, свързана с горещините.
Според доклада за лятото на 2026 г., се смята, че Италия е страната е претърпяла най-голям брой случаи на свръхсмъртност, свързани с жегата - общо 13 303. Следват Франция със 7268 и Испания с 6824 случая.
Традиционно
по-хладните страни също се борят с жегата
но тяхната инфраструктура е проектирана за различен климат, а гражданите им не са свикнали с такива високи температури.
„Климатичните промени се разпространяват“, твърдят учените, а топлинната вълна в Европа според тях е била почти невъзможна преди 50 години
Германия се е сблъскала с приблизително 6340 случая на свръхсмъртност, а Великобритания - с 4354, отчитат те.
„Във Великобритания лятото е исторически най-спокойното време за нашата здравна служба. Това лято обаче се наблюдава търсене и напрежение, подобни на наистина лош зимен вирусен сезон“, коментира Андрю Хартъл, професор по анестезиология.
Точността на моделирането означава, че то има потенциал
да подскаже на службите за обществено здраве начините, по които могат да се подготвят
за да намалят лошите последици, казват учените
Освен намаляване на емисиите на парникови газове, за да се ограничи бъдещото затопляне, градовете могат да инвестират в добавяне на зеленосини пространства, което е съпътстващо от намаляване на температурите и подобряване на качеството на въздуха.
Северна и Западна Европа трябва да обърнат поглед и да търсят на юг решения, които вече са се доказали като работещи, казват авторите на изследването.
Това включва инвестиране в климатични заслони, модернизация на сгради, за да издържат по-добре на жегата, например чрез добавяне на външни щори или ролетни щори, насърчаване на промени в поведението, като например чести проверки и посещения на уязвими съседи – възрастни и болни хора, избягване на излизане на обедно слънце, приемане на предупрежденията за жегата сериозно, търсене на сянка и пиене на много вода, препоръчват експерти.
