Общественото здравеопазване трябва да е на първо място сред приоритетите на ЕС. Това мнение изразяват 49% от европейските граждани и 59% от българите, участвали в последното проучване, осъществено от Европейския парламент, данните от което бяха публикувани днес. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, за България - 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България).
Средно 48% от гражданите на ЕС твърдят, че са доволни от противоепидемичните мерки, докато 50% не са. Делът на удовлетворените от мерките български граждани, участвали в допитването обаче, е значително по-висок в сравнение със средния за Европа – 57%, сочат обобщените данни от проучването.
От тях става ясно, че 74% от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът е още по-голям – 82%.
На въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%). Българските участници подреждат приоритетите в друг ред. Според тях на първо място по важност стои необходимостта да бъде създадена възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), след това – да има повече и по-големи инвестиции в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), да бъде създадена европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и да се разработи цялостна европейска здравна политика (27%).
Въпреки негативното финансово въздействие на пандемията, мнозинството от анкетираните на европейско ниво (58%) вярват, че здравните ползи от рестриктивните мерки в тяхната държава надвишават икономическите щети, които тези мерки биха могли да причинят, е друг извод от проучването. Според експертите това мнение се споделя в повечето страни от ЕС и представлява промяна в нагласите спрямо втората половина на 2020 г., когато малко повече от половината граждани оцениха икономическите щети като по-важни, според данните от проучването на Европейския парламент през 2020 г. Това обаче не важи за страната ни – за България данните сочат, че за по-голяма част от анкетираните икономическите щети са по-големи от здравните ползи (58%) и само 39% са на мнение, че ползите за здравето са повече, отколкото вредите за икономиката.
