Петък, 24 Май 2024
26
септ
4
 

Едва 1/3 от българите ходят на профилактични прегледи (Обновена)

Вторник, 26 Септември 2023 | 12:55:55 Надежда Ненова
4

Едва 1/3 от българите ходят на профилактични прегледи. Това става ясно от представително проучване на социологическата агенция „Тренд“ относно нагласите на българите към годишните профилактични прегледи, представено на пресконференция, посв

Едва 1/3 от българите ходят на профилактични прегледи. Това става ясно от представително проучване на социологическата агенция „Тренд“ относно нагласите на българите към годишните профилактични прегледи, представено на пресконференция, посветена на важността на редовната профилактика за предотвратяването и ранното откриване на редица заболявания.

32% от анкетираните заявяват, че за последно са преминали през годишен профилактичен преглед тази година, 31% декларират, че са го направили през миналата година, а 15% - преди повече от две години. 11% от запитаните пък са отговорили, че никога не са били на ежегоден годишен преглед. Проучването показва още, че жените по-често са информирани за профилактичните прегледи, отколкото мъжете. Профилът на по-слабо информираните включва предимно мъжете под 40-годишна възраст.

Според социолога Димитър Ганев фокусът на бъдещи кампании по темата трябва да бъде насочен към мъжете и към най-младите, които поради цялостно по-доброто си здравословно състояние са по-склонни да неглижират ролята на профилактиката, която е от ключова роля за ранната диагностика и превенцията на редица заболявания. "Повече усилие е необходимо и за работа с най-ниско образованите, както и представителите на ромския и турския етнос, при които се наблюдава по-ниска осведоменост по темата“, каза той.

По данни на НЗОК пък през 2022 г. 2,3 млн. души са преминали годишен профилактичен преглед, а от началото на 2023 г. до 30 юни личният си лекар с цел профилактика са посетили 1,9 млн. души.

Според зам.-министъра на здравеопазването доц. Михаил Околийски тези 11%, които никога не са посещавали годишен профилактичен преглед и които не искат да го ползват, вероятно съответстват на хората, които са антиваксъри.  

„Хората не трябва да бъдат наказвани за това, че не се възползват от профилактичните си прегледи, те трябва да бъда изкушени да го правят. Хората не действат рационално, а емоционално. Въпросът е как да стигнем до емоцията на всеки един от нас и да поиска да остане жив и в добро здраве“, категоричен беше доц. Околийски.

По думите му въпреки повечето средства, които се дават за здравеопазване, не се наблюдава по-добър здравен резултат, тъй като средствата се насочват към крайната фаза за болнично лечение.

Съветникът на здравния министър и здравен икономист Аркади Шарков заяви, че въпреки увеличаването на разходите за здравеопазване като цяло, разходите за извънболнична здравна помощ в България все още не са достигнали оптималните за Европейски Съюз равнища.

„В България разноските за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разноски, а тези за извънболнична помощ едвам 12.27%. За съпоставяне в Германия разноските за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната здравна помощ следва да се концентрира върху броя осъществени действия и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки вложен лев в българското опазване на здравето, възвръщаемостта е над 6 лева в директни и косвени стопански и обществени изгоди“, каза Шарков.

„Лекарите прекрасно знаем какво означава да установиш заболяване в ранен стадий и когато вече е в крайна фаза. Големият ръст на пари за болничната помощ се нуждае от анализ, за да се види каква част от това са пари, които са платени за дейности, които би трябвало да се извършат в извънболнична помощ“, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите много малка част от „раздутия“ бюджет на болниците отива за високотехнологична помощ, а увеличените средства за извънболнична помощ трябва да бъдат насочени към определени цели, а не разпределени механично.

Изпълнителният директор на ARPharm Деян Денев пък подчерта нуждата от скринингови програми. „При общата профилактика не търсим нещо конкретно, при скрининговата програма търсим конкретен проблем в определена популация“, каза той. Денев даде пример със скрининга за колоректален карцином, който е обхванал по-малко от 3% от мъжете над 18-годишна възраст у нас, докато в Европа са обхванати над 40%.

Денев допълни, че според Европейския план за борба с рака 90% от населението в ЕС трябва да има достъп до тези програми, което е постижима цел и у нас вследствие на приетия Национален противораков план.

„Въпреки твърденията в анкетата, огромен процент от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми демонстрира, че когато съумея да убедя пациентите си да създадат профилактичен обзор, те са учудени какъв огромен брой е пакетът от проучвания, които им се поставят. Но нарастването на процента на профилактичните прегледи не зависи единствено от лекарите. Пациентите би трябвало интензивно да се включат и сами да търсят своя доктор“, коментира и зам.-председателят на БЛС и общопрактикуващ лекар д-р Николай Брънзалов.

По време на форума беше представен и дигиталният продукт здравен навигатор DocUp във Viber. По думите на Ива Евстатиев от Hub for health в него лесно и удобно може да откриеш личния си лекар, контактите и графика му, както и да получиш отговори на често задавани въпроси и да си запазиш час за преглед. „Целта е комуникацията на пациентите с личните им лекари да стане по-лесна и бърза, тъй като сега 39% ги търсят по телефона, за да си запазят час или да проверят кога са на смяна, а това краде от времето за активна комуникация на лекаря с пациента“, каза той.

Доц. Околийски обаче препоръча информацията на платформата да бъде синхронизирана със сайта на МЗ „Плюс мен“.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
pM6*

Гост 26.09.2023 18:56:39

Е, публикувайте го този антираков план, ако изобщо го има. Може ли документ, който уж е минал през МС да не публикуван поне на страницата на МЗ. Ето затова не Ви приемаме на сериозно г-н Околийски.

Пациент 26.09.2023 13:39:17

Ех, г-н Михаил околийски мислите, че като правите всеки ден пресконференция и изнасяте очевадни данни за които сте платили доста на разни агенции вършите нещо смислено за здравеопазването. Това е само кух ПР и нищо друго смислено за пациента не постигате. С вдигане на пушилка не се решават проблемите в здравеопазването. Нямате нито една успешна скриннингова програма, нито една запомнете го и започнете да действате. Вече четвърти месец сте на власт.

Гост 26.09.2023 13:22:15

елементарното завишаване на цените, с цел да се използва бюджета няма да доведе до никаква промяна

Гост 26.09.2023 13:09:13

Красиви слова


Всичко за коронавируса
Още новини
Д-р Кондева освободи директора на УМБАЛ „Лозенец“ заради нарушения в болницата
23.05.2024 17:48:44

Д-р Кондева освободи директора на УМБАЛ „Лозенец“ заради нарушения в болницата

Министърът на здравеопазването Галя Кондева освободи директора на УМБАЛ „Лозенец“ д-р ...

През 2023 г. атаките срещу медици и здравни заведения във военни зони са се увеличили рязко
23.05.2024 17:21:09

През 2023 г. атаките срещу медици и здравни заведения във военни зони са се увеличили рязко

Атаките срещу медици и здравни заведения във военни зони са се увеличили рязко през 2023 г. и са ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...