Една от 6 потвърдени бактериални инфекции през 2023 г. е била резистентна на антибиотично лечение

Една от шест лабораторно потвърдени бактериални инфекции, разпространени често в света през 2023 г., е била резистентна на антибиотично лечение. Между 2018 г. и 2023 г. антибиотичната резистентност се е увеличила в над 40% от наблюдаваните комбинации патоген-антибиотик, като средното годишно увеличение варира от 5% до15%.

Това сочат данните от нов доклад на Световната здравна организация (СЗО). Те са обобщени от Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност и употребата (GLASS) на СЗО от над 100 държави и предупреждават, че нарастващата резистентност към основни антибиотици представлява нарастваща заплаха за глобалното здраве.

Докладът за 2025 г. представя за първи път оценки за разпространението на резистентност при 22 антибиотика, използвани за лечение на урогенитални и гастроинтестинални инфекции, както и за инфекции на кръвния поток, и тези, използвани за лечение на гонорея. Докладът обхваща 8 често срещани бактериални патогена – Acinetobacter spp., Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Neisseria gonorrhoeae, нетифоидни Salmonella spp., Shigella spp., Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae – всеки от които е свързан с една или повече от тези инфекции.

„Антимикробната резистентност изпреварва напредъка на съвременната медицина, заплашвайки здравето на семействата по целия свят“,

коментира д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на СЗО.

Той е категоричен, че бъдещето на здравеопазването по света зависи и от укрепването на системите за предотвратяване, диагностициране и лечение на инфекции, както и от иновациите с антибиотици от следващо поколение и бързи молекулярни тестове на място.

Грам-отрицателните бактериални патогени представляват най-голямата заплаха, става ясно от анализа на данните в доклада.

Лекарствено резистентните Грам-отрицателни бактерии стават все по-опасни в световен мащаб, като най-голямата тежест пада върху страните, които са най-слабо подготвени да реагират, отбелязват експертите.

Сред тях E. coli и K. pneumoniae са водещите лекарствено резистентни Грам-отрицателни бактерии, открити в инфекции на кръвния поток. Те са сред най-тежките бактериални инфекции, които често водят до сепсис, органна недостатъчност и смърт. И все пак повече от 40% от E. coli и над 55% от K. pneumoniae в световен мащаб вече са резистентни на цефалоспорини от трето поколение – първи избор за лечение на тези инфекции. В африканския регион резистентността дори надхвърля 70%.

Други основни животоспасяващи антибиотици, включително карбапенеми и флуорохинолони, губят ефективност срещу E. coli, K. pneumoniae, Salmonella и Acinetobacter,

предупреждават от СЗО.

Резистентността към карбапенеми, която някога е била рядко срещана, но днес става все по-честа, стеснява възможностите за лечение и принуждава разчитането на антибиотици от последна инстанция. А такива антибиотици са скъпи, труднодостъпни и често недостъпни в страните с ниски и средни доходи, припомнят от там.

От СЗО приветстват напредъка в наблюдението на антимикробната резистентност и призовават за повече действия. В същото време от организацията отчитат, че участието на държавите в GLASS се е увеличило над четири пъти – от 25 държави през 2016 г. до 104 държави през 2023 г. Въпреки това, 48% от държавите не са докладвали данни на GLASS през 2023 г. и около половината от докладващите държави все още не са разполагали със системи за генериране на надеждни данни. И, което е по-притеснително, държавите, изправени пред най-големите предизвикателства, не са имали капацитет за наблюдение, за да оценят ситуацията си с антимикробната резистентност (АМР).