Доц. д-р Димитър Калев е завършил Медицинския университет - Варна през 1979 г. Има придобити специалности "Медицинска онкология", "Пулмология и фтизиатрия", "Вътрешни болести”.
Основател и председател на Организационния комитет на Годишната национална онкологична конференция МОРЕ (Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти). Зам.-председател на УС на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), която инициира създаването на Българския национален хъб на Мисията срещу рака.
Член е на Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO), на Американската асоциация по клинична онкология (ASCO), на Българското онкологично дружество (БОД).
От 2008 до 2016 г. е ръководител на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна. От 2016 г. е ръководител на направление "Медицинска онкология и лъчелечение" в СБАЛОЗ "Марко А. Марков" - Варна и консултант в Аджибадем Сити Клиник Варна”.
Доц. Калев, в календара на научните събития на СОНМ през май предстои среща на Националния експертен борд СОНМ-МОРЕ 2026 за клинично ръководство за поведение при хепатоцелуларен карцином. Какви са задачите на експертния борд в това направление?
Това е 24-ият поред национален експертен борд в 17-годишната история на проекта Мултидисциплинарни онкологични разговори и екстракти (МОРЕ). Всъщност това са експертни панели, които изработват онкологични клинични ръководства, основани на доказателства. От 2022 г., когато бе учредена Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), бордовете публикуват своите продукции вече от името на тази клъстерна организация. От 2010 г. досега са изработени и предоставени на българската онкологична общественост 23 клинични ръководства за поведение при различни видове злокачествени тумори.
Тази година СОНМ-МОРЕ свиква 42-членен национален експертен борд, за да изработи Национално ръководство за поведение при хепатоцелуларен карцином. Това е най-честият злокачествен тумор с произход от черния дроб и в Европа от него заболяват годишно над 900 000 души. Голямото му социално значение е свързано и с широката разпространеност на някои хронични чернодробни заболявания, които предразполагат към хепатоцелуларен карцином – хроничните хепатити, чернодробната цироза и стеатозната чернодробна болест (алкохолна и неалкохолна).
Тазгодишният експертен борд включва най-авторитетни български специалисти от областта на гастроентерологията, чернодробната хирургия, медицинската онкология, радиология, нутрициология и др. По традиция експертите ще проведат две работни срещи – през май и юли – и ще публикуват ръководството през октомври по време на СОНМ Асамблеята 2026.
Досегашната дейност на националните експертни бордове на СОНМ-МОРЕ какво влияние оказва върху организацията и качеството на онкологичните грижи в България?
Още с първото си издание експертните бордове на СОНМ-МОРЕ определиха за своя генерална мисия да култивират и да внедряват в клиничното мислене на българските онколози принципите на медицината, основана на доказателства. На практика всяко изработено досега клинично ръководство не е нищо друго, освен стандарти и препоръки за диагностични и лечебни практики с научно доказана най-висока ефективност. От 2020 г. експертните бордове усъвършенстваха своята методология чрез подхода GRADE (Grading of Recommendations, Assessment, Development and Evaluation), който засега е най-прозрачният и безапелационен критерий за качество на научни доказателства в световната медицинска наука. За съжаление, вече 17 години българските здравни институции и официалната онкологична общественост се съпротивляват на този тип мислене. Затова и ръководствата на СОНМ-МОРЕ засега са само четиво, но не са нормативни документи и оперативни стандарти в българската здравна система. Това е и една от причините българската онкология да е с най-лошите показатели за ефективност между всички страни членки на Европейския съюз. Лично аз мисля, че това е феномен на поколенията и новата генерация български онколози, която се утвърждава сега, ще мисли и постъпва по съвсем нов начин, съчетавайки наука и морал.
От какво зависи въвеждането на национални популационни скринингови програми в България, за да достигнем нивото на водещите страни в ЕС? Виждате ли позитивни стъпки от страна на институциите в този процес?
Струва ми се, че българската общественост продължава да не разбира, че в националната здравна система няма научно обоснована превенция, включително и скрининг за най-значимите онкологични заболявания – рака на гърдата, на маточната шийка, на простатната жлеза, на дебелото и правото черво, на белите дробове и т.н. Така наречените профилактични изследвания, осъществявани от общопрактикуващите лекари и заплащани от Националната здравна каса, са безпринципни скринингови процедури с категорично доказана неефективност и в епидемиологичен, и във финансов аспект. Европейските държави отдавна са изоставили този опортюнистичен подход, въвеждайки т.нар. организиран популационен скрининг, който се стреми да обхване цялата общност от населението с определен риск за дадено онкологично заболяване. Поради липсата на такъв тип скринингови програми България също е на едно от последните места в Европейския съюз по критериите за превенция.
От само себе си се разбира, че популационният скрининг може да бъде само държавна политика и трябва да бъде организиран, финансиран и провеждан изключително от държавните здравни институции. Това също е нов тип мислене с прозрения за дългосрочни резултати и затова, подобно на клиничните ръководства, досега срещаше упорита политическа и институционална съпротива. Едва с последното правителство Министерството на здравеопазването реши да пристъпи към проблема с експертно-научна методология, учредявайки работни групи въз основа на реална експертиза, вместо на корпоративни интереси. Съвсем наскоро две работни групи вече депозираха в МЗ проекти за организиран популационен скрининг за рак на маточна шийка и за колоректален рак. Те вече съдържат всички модерни концепти, алгоритми и критерии за ефективност, за да могат да се превърнат в първите български национални скринингови програми. Процесът изисква креативна междуинституционална синергия, всичко тепърва предстои, но за първи път е сложена реална научно-политическа основа, което ме кара да съм оптимист.
Вие представлявате СОНМ и Националния хъб на Мисията срещу рака в България. Как платформа като националния хъб може да спомогне за решаването на организационни, структурни, медицински проблеми в онкологичната помощ?
Националните хъбове на Европейската Мисия срещу рака са инициатива и директива на Европейската комисия с цел всяка държава членка на ЕС да инициира дейности за усъвършенстване на онкологичните грижи в контекста на собствените си държавни и регионални проблеми и нужди. За тази цел бе създаден паневропейският консорциум European Cancer Missions Hubs (ECHoS) – проект на „Хоризонт Европа“, целящ да подкрепя националните хъбове в техните проекти и дейности в областта на превенцията, диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. Радикално иновативният подход в създаването на национални хъбове е неправителствената инициатива, която си поставя за цел да създаде общонационално движение, приобщавайки различни заинтересовани страни от петте сфери на социалния живот – политика, университети, изследователски центрове, бизнес и пациентски/благотворителни организации. Според мен този пентахеликсен модел за национална синергия е една от най-съвършените и вдъхновяващи инвенции на модерното европейско мислене.
През юли 2024 г. СОНМ бе приета за пълноправен член на ECHoS и така придоби статута на действителен неправителствен инициатор за създаване на хъб на Европейската Мисия срещу рака у нас. След продължителни срещи и дискусии с различни институции от цялата страна през март тази година бе проведено учредително събрание и беше представен Българският национален хъб на Мисията срещу рака. Участваха представители от над 90 институции – министерства, университети, кметства, индустрия, пациентски и други неправителствени организации, които подписаха меморандум за сътрудничество. На учредителния форум гостуваха около 20 представители на ECHoS и на чуждестранни национални хъбове. Предстои вписване на Българския национален хъб като юридическо лице в категорията на неправителствена организация с нестопанска цел за обществена полза.
Подобно на ръководствата, основани на доказателства, и на националните програми за популационен скрининг Националният хъб на Мисията на рака е съвършено нов тип мислене в организацията на нашата здравната система. Оттук нататък негова мисия ще бъде въвеждането, апробирането и институционалното утвърждаване на най-ефективните европейски модели за онкологична превенция, инфраструктура на пациентските маршрути, здравно образование, качество на живот и равенство на достъпа до онкологични грижи. Лично аз разчитам единствено на този подход – от неправителствени експертни и обществени проекти към политически нормативни реформи, т.е. съзидание отдолу нагоре. Това е кредото на Българския национален хъб на Мисията срещу рака.
