Експерти: Изисква се провеждането на активни политики, за да намалим затлъстяването при децата (Допълнена)

България е на шесто място в Европа по разпространение на затлъстяването сред възрастните и на пето място сред децата. Това каза началникът на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ и член на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета проф. Цветалина Танкова по време на кръглата маса „Ефективни политики за превенция и управление на затлъстяването“, която се проведе днес по време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазването.

По думите на проф. Танкова затлъстяването не стои безобидно в тялото, а уврежда всяка тъкан и орган и може да причини редица други болести – онкологични, на централната нервна система, на дихателната, на опорно-двигателния апарат, на бъбречната система, на отделителната система и затова са необходими активни политики в овладяването на затлъстяването.

„Контролът на затлъстяването не е самоцел за намаляване на теглото, а

изисква обединение на усилията на широка основа,

за да инвестираме в здраве и по-добро качество на живот“, каза тя. 

Проф. Танкова допълни, че има глобална тенденция в разпространението на заболяването, но тя не е еднаква в различните региони в света и в различните държави. „Има доказателства от проучвания, които показват, че в някои развити страни има тенденция към овладяване, дори намаляване на разпространението на затлъстяването сред децата и възрастните“, каза тя.

Проф. Виолета Йотова, зам.-ректор „Научна дейност“ на МУ – Варна и ръководител на Катедра „Педиатрия“, заяви, че само с промяна на цялата среда може да се справим с детското затлъстяване. „Правилно медицинско проследяване още от преди забременяването на бъдещите майки, предходно тегло на майката, наддаването на тегло по време на бременността. Само във вчерашния ден се срещнах с 6 майки, които са наддали над 30 кг по време на бременността при препоръка за 10 кг“, каза проф. Йотова.

Тя допълни, че кърменето също е важен фактор за недопускане на затлъстяване, както и спокойната семейна среда, здравословна норма калорийно хранене, стабилната социална и психологическа среда. „Спортуването е прекрасно, но категорично мога да кажа, че само със спорт не може да се отслабне и да се поддържа добро тегло“, каза още проф. Йотова.

Затлъстяването не може да се израсте.

От 55% до 80% от засегнатите деца остават с наднормено тегло през целия си живот,

а отслабналите са с метаболитни и сърдечно-съдови последици, каза тя. „Успехът ще дойде с години на многопластови промени и постепенна смяна на нагласите в обществото. Първите резултати от превенцията можем да очакваме най-рано след 10 години. Затова тя ще бъде ефективна, само ако започне от децата“, заключи проф. Йотова.

Всички заинтересовани страни трябва да се включат в решаването на проблема със затлъстяването, каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.

По думите му се изискват усилия на много фронтове, тъй като проблемът е огромен. „В някои държави разходите за лечение на затлъстяването са между 0,7% до 1,4% от БВП. Преките разходи за лечение на заболявания, свързани с наднормено тегло и затлъстяване, достигат над 100 млрд. евро в развитите държави. В България 58,4% от възрастните са с наднормено тегло и затлъстяване. Сред седемгодишните деца 32% са с наднормено тегло и затлъстяване. Много институции трябва да бъдат включени в борбата със затлъстяването, за да има в България след време по-добри показатели, които сега са много над регионалните средни стойности. Едва 11% от възрастните спортуват редовно“, каза още д-р Брънзалов.

БЛС предлага здравословна храна в детски градини и училища, ясни стандарти за хранене, достъп до вода с ясен произход и всекидневна двигателна активност, промяна на хранителната среда, ясно етикетиране, единни хранителни критерии за училища, детски градини, болници и държавни структури, защита на децата от агресивен маркетинг, ограничаване на маркетинга на нездравословни храни, ранно откриване в здравната система, скрининг, оценка на риска.

„Необходими са много повече информационни кампании. Проблемът със затлъстяването трябва да се реши с координация между институциите, свързани със здравеопазване, образование, финанси, транспорт, спорт, земеделие и общини“, каза още д-р Брънзалов.

Здравният икономист и член на Управителния съвет на Коалицията Аркади Шарков заяви, че между 2,9 и 3,4 млн. пълнолетни българи са с индекс на телесна маса над 25, което представлява повече от половината от пълнолетното население. Общественият финансов разход, свързан със затлъстяването и последиците от него, достига 767 млн. евро годишно, а загубата на благосъстояние се оценява на 6,4 млрд. евро, или 5,5% от БВП. Шарков подчерта необходимостта при оценката на политиките да се отчита не само прекият разход за здравната система, но и отражението върху работоспособността, отсъствията, преждевременната заболеваемост и социалните неравенства.

Според ръководителя на офиса на СЗО в България Нела Вампорова международният подход поставя акцент върху системната промяна, националната отговорност и измеримия резултат. Един от основните практически принципи е вместо широк набор от общи намерения

да бъдат избрани ограничен брой въздействащи и изпълними интервенции,

всяка от които да има конкретен план за прилагане, показатели за измерване и механизъм за отчетност.

Борбата със затлъстяването трябва да е въпрос на приемственост между законодателната и изпълнителната власт, с включване на всички заинтересовани страни, местни власти и граждански организации, каза председателят на парламента Михаела Доцова. „В този процес структурите на гражданското общество също имат водеща роля като посочват проблеми и подпомагат формирането на конкретни политики. Затлъстяването е проблем, който няма политически цвят и е необходимо да се търсят начини за неговото решаване като се отчита мнението на всички заинтересовани страни“, допълни тя.

Председателят на Комисията по здравеопазването проф. д-р Костадин Ангелов също подчерта, че статистиката доказва нуждата от въвеждането на отделна национална програма, свързана с проблема затлъстяване, както и национални политики за здравното образование, включително с въвеждане на отделен предмет по здравно образование в училище. Той предложи към парламентарната комисия по здравеопазването да се създаде подкомисия за затлъстяването. „Проблемът със заседналия начин на живот изисква да положим усилия да подготвим нашите деца да имат здравна култура“, каза проф. Ангелов.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова също отчете значимостта на проблема със затлъстяването, като припомни, че през тази година Министерски съвет прие Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести до 2030 г., в която са предвидени конкретни мерки. Тя бе категорична, че е важно здравното образование сред децата да започне от ранна детска възраст и да обхваща както храненето, така и физическата активност. „Комбинацията правилен хранителен режим и достатъчна двигателна активност са първите неща, на които трябва да научим децата си. Така ще имаме и адекватна борба със затлъстяването“, каза Ивкова.