Клиничните изпитвания крият огромни възможности за много пациенти. Един от начините новите терапии да стигнат бързо до тях е развиването на професионална мрежа, в която да бъдат включени и общопрактикуващите лекари. Това каза на информационно събитие в резиденцията на британския посланик днес Мерседес Луз, регионален директор „Клинични изпитвания“ на AstraZeneca за Испания, България, Словакия, Чехия, Унгария и Сърбия.
Датата на събитието е избрана в чест на първото контролирано клинично изпитване в историята, проведено от шотландския лекар Джеймс Линд на 20 май 1747 г. за лечение на скорбут, отбелязван като Международен ден на клиничните изпитвания
Акцент в дискусиите бе поставен върху значимостта на клиничните изследвания за здравната система, ролята на България в тази екосистема, както и върху необходимостта от доверие, етика и сътрудничество между индустрията, медицинските специалисти, институциите и пациентите.
„Днешният ден не е само за история – той е за напредък и партньорство. Клиничните изпитвания са в основата на разработването на безопасни и ефективни лекарства, подобряването на резултатите за пациентите и повишаването на стандартите за грижа. Те разчитат на всеотдайността на много хора: пациенти, изследователи, здравни специалисти и изследователски екипи, всички от които заслужават нашето признание“, каза в приветствието си към гостите посланикът на Великобритания у нас Н. Пр. Натаниел Копси и добави: „Клиничните изпитвания са по своята същност глобални и обменът на експертен опит между държавите – включително между България, Обединеното кралство и други партньори – е от съществено значение за развитието на иновациите.“
Рита Кариа, изпълнителен директор „Клинични изпитвания“ на AstraZeneca за Европа, отбеляза, че Обединеното кралство и Европейския съюз се допълват взаимно в клиничните изпитвания и добави, че по-тясното сътрудничество може да помогне за справяне с по-бавните одобрения в ЕС, сложните протоколи и по-силното ангажиране с изследователите и пациентите.
Тя обясни, че Великобритания е възприела единна стратегия за подобряване на средата за клинични проучвания, която включва няколко стъпки – финансова помощ от държавата, приоритизиране на политиките по изграждане на мрежи и рационализиране на процеса на управление. По думите й, това включва обединяване на специализирани центрове (Centres of Excellence) с практики на лични лекари и поставянето им под единно управление.
Ранен и равен достъп на пациентите, максимално етичен подход и постоянен контрол от страна на държавата са част от предимствата на този подход, подчерта Рита Кариа.
„Партньори в грижата“ е проект, реализиран в Испания, който също дава много добри резултати, сподели Мерседес Луз. По думите й този модел също е базиран на ясна и регулирана взаимовръзка между центровете за клинични изпитвания, общопрактикуващите лекари и пациентите, а дейността им стъпва върху договор, като целият процес е предмет на постоянен контрол и усъвършенстване. Предвидени са и обучения за общопрактикуващи лекари, които имат желание да работят в сферата на клиничните изпитвания.
„Една от целите ни е пациенти от неурбанизирани области, т.е. извън големите градове, които не могат да се лекуват в големи болници, да получат възможност да се включат в клинично изпитване, ако това е в интерес на тяхното здраве. Личните лекари могат да бъдат много полезни в това отношение“, каза тя. В допълнение Мерседес Луз поясни, че на места вече се създават и мобилни екипи, които улесняват работата в отдалечени райони.
Кардиологът от УМБАЛ „Александровска“ д-р Благовест Стоименов сподели своя опит от работата си по клинични изпитвания, насочени към сърдечносъдови, бъбречни и метаболитни заболявания. „Когато говорим за клинични изпитвания, обикновено мислим за иновации, нови молекули, статистика, крайни точки, криви на преживяемост и цели за набиране на участници. След години работа в клинични изследвания, осъзнах нещо много по-важно: клиничните изпитвания са преди всичко взаимоотношения между хора“, каза д-р Стоименов и добави, че зад всеки протокол се крие човешка история.
„Всеки симптом и всяка промяна в състоянието на пациента изискват своевременна оценка, документиране и при необходимост - бърза реакция. В този смисъл безопасността не е административна формалност, а основа на доверието между изследовател и пациент“, категоричен бе кардиологът.
