Експерти: Необходим е цялостен ремонт на финансовата рамка на здравната система

Причините за напрежението в здравния сектор са по-ниските приходи от осигуровки тази година, повлияни от икономическото забавяне, инфлацията и остарялата методика за остойностяване на клиничните пътеки. Това заявиха в подкаста на БНР „В центъра на системата“ председателят на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) Красимир Грудев, адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова и здравният икономист Аркади Шарков.

По думите на Шарков НЗОК е в клопка. „Приходите не растат, а разходите се увеличават по линия на инфлация, консумативи и заплати. Няма гъвкав механизъм за индексация, няма и контрол върху ефективността. След излизането на Конвергентния доклад запознаха да изскачат всички тези реално съществуващи и преди това подводни камъни, а именно, че очакваните приходи не са тези, които са били заложени. От една страна това касае пазара на труда, минималния и максималния осигурителен доход. Приходът се шие по разхода, а не обратното, както би трябвало да е“, каза той.

Аркади Шарков подчерта, че наетите лица в България са около 2,3 милиона души, от тях около 1,7 хиляди са в частния сектор, а около 600 хиляди са в публичния сектор. Тоест 63 на сто от приходите в бюджета на НЗОК идват от 1,700 хиляди граждани, които си плащат здравните осигуровки, тоест 1/3 от хората издържат 2/3 като ползватели на здравната услуга. Тук влизат и 9 те категории хора, за които държавата трябва да покрие разхода за здравни вноски.

„И така излиза, че за всеки 1,60 лв., внесени от нашия джоб за здравноосигурителна вноска, държавата покрива една един лев за групите, които всъщност най-много използват услугите на касата – деца и пенсионери“, поясни той.

„Здравната каса се държи като новобогаташка съпруга. Приходите на съпруга намаляват, но тя продължава да поддържа високият си разход и да харчи чуждите пари. Извън тази метафора, за мен е изключително притеснително, че ние нямаме прозрачност и диалог при определяне на цените на клиничните пътеки, ние разградихме двора с едно конституционно решение да няма прогнозни дори лимити, след това с една „кръпка“ чисто правно, за да върнем привидно баланса и контрола, върнаха лимитите, и оттам нататък седим със скръстени пръсти, надявайки се да не се случи онзи сценарий, който вече се е случил... За мен касата не само е в преразход, за мен касата отдавна е изчерпала всичко, което има.

И всички опити да се досъберат пари с някакъв привиден контрол, било чрез съдебни дела, било чрез риториката за увеличение на здравната вноска, са излишни, докато ние не спрем „съпругата да харчи“. Докато ние не я научим как се изкарват тези пари, за да може след това тя да си ги харчи както намери за добре, а в случая те трябва да бъдат харчени целесъобразно, според нуждите на обществото и потенциалните пациенти“, коментира адв. д-р Мария Петрова.

Красимир Грудев посочи, че без актуална методика за оценка на разходите по клиничните пътеки болниците често търсят начини да компенсират недофинансирането чрез увеличаване на обемите, поемане на „надлимитна“ дейност или завеждане на съдебни дела срещу НЗОК.

„Имаме болници, които реално работят на загуба по определени пътеки. Те са принудени да наваксват с други дейности, което изкривява системата, особено след връщане на лимитите за болниците“, каза той.

Според него липсата на прозрачност и методология за изчисляване на реалната стойност на медицинските услуги е довела до дълбоки дисбаланси. „Интензивните грижи, мониторингът и високоспециализираните интервенции са сред най-скъпите групи пътеки, но често остават недостатъчно финансирани. Някои пътеки са недофинансирани, други – изненадващо щедри. Това създава изкуствени стимули и отваря поле за злоупотреби. Имаме и много сериозна инфлация, която не е отразена в цените на клиничните пътеки, процедури и т.н. Частично е отразена само в ИБМП, най-вече при СИМП, но не и в болниците. Тази година нямаше и никаква индексация в цените на медицинските дейности, както имаше миналата година. Другият момент е рязкото намаляване на стойността на потребителската такса на един лев за болничен престой. За миналата година цялата надлимититна дейност на болниците беше заплатена през тази година от НЗОК, макар и на части, там където не се получиха, това стана чрез съда. Нека ясно да се знае, че всякакви илюзии за това, че няма да се заплати, трябва да бъдат избити от главата на който и да е... Надлимитната дейност дори и при сегашните условия ще се плати, независимо дали веднага или през съда“, каза още Грудев.

Тримата участници в подкаста бяха единодушни, че е необходим цялостен ремонт на финансовата рамка на здравната система, включително: прозрачна методология за остойностяване на клиничните пътеки, индексация спрямо реалната здравна инфлация, засилен капацитет за проверки и електронен контрол, стимули за добрите изпълнители и санкции при нарушения, по-добра координация между институциите и болниците.

"Дефицитът, който очакваме за бюджета на НЗОК, е около 500 милиона лева. Намаляването на такса болничен престой от 5,80 на 1 лев беше трик за пред ЕЦБ и ЕК да скрием част от инфлацията, рязко имаше дефлация в здравеопазването, нещо, което по принцип не съществува, защото навсякъде има инфлация и се оказа, че дефлацията в болничната помощ е почти 1 на сто надолу на цените, следствие на това намаляване. Най-вероятно в края на годината този дефицит няма да се покрие, няма по-голяма безработица, но и здравноосигурителните плащания не са тези, които се очакваха, прагът, на който се осигуряват хората не е в пълен размер, няма увеличение и на МРЗ и максимален осигурителен доход, макар, че това са временни мерки.

Със сигурност ще остане неразплатена реално извършена медицинска дейност, въобще не говорим за надлимитна, а също вървят в момента и ожесточени дебати за сумите, които фармацевтичните фирмите връщат към НЗОК по механизма за устойчивост и предвидимост на бюджета, тъй като все повече и повече връщат те. От тяхна страна има отпор и искат това да се преразгледа, да има ревизия на механизма, за да имат те интерес да останат на българския пазар със своите продукти. Този дебат върви и в Европа“, каза Аркади Шарков.

 „За бюджет 2026 г- очакваме да е с около 500 млн. лева повече, а като се има предвид, че и толкова е неразплатено, значи ще сме на нула, тогава за нищо не може да говорим като увеличение в системата“, допълни Красимир Грудев. 

На въпрос, ако НЗОК трябва да удовлетвори всички искания към нея, какъв бюджет би следвало да има за догодина и дали трябва да се вдигне здравната вноска, адв. Петрова заяви, че без реформа не трябва да се вдига вноската.

"Ние сме го написали и то е подкрепено от БЛС, здравната вноска да стане 10,8 на сто, защото е най-ниска, в Румъния тя е 11 на сто, а в другите държави е 11,12 и 14 на сто в Германия. Това би донесло приходи около 2 - 2,5 милиарда и половина. Но ние искаме не само приходи, а и те да бъдат справедливо разпределени, в съчетание с контрол и качеството на услугата, което би вкарало системата в ред“, каза Красимир Грудев.

"Ако при средното публично заделено от държавата за здраве у нас от БВП, което е 5 на сто, при средно за Европа 8,3 на сто, като добавим още 6, 5 милиарда към бюджета на касата или стане около 16 милиарда бюджета на касата, плюс още един милиард към МЗ, то тогава, ако бъде обвързано с компенсация по отношение на доплащането за лекарства, медицински изделия, извънболнична помощ, то тогава може би, но пак казвам това е "моментна снимка", може би 17 милиарда бюджет на касата би бил удовлетворяващ бюджет", обобщи в края Аркади Шарков.

Той застъпи тезата за поетапно увеличаване на здравната вноска до 10%.

Целия епизод на подкаста може да чуете тук.