Истинското предизвикателство пред дълголетието не е просто да удължим живота, а да съхраним качеството му – способността да мислим ясно, да се адаптираме и да вземаме ключови решения. Това каза проф. Вихра Миланова, завеждащ Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“, по време на Longevity Forum 2.0, организиран от „Капитал“.
Тя допълни, че психичното здраве е ключовият ресурс, който определя личната автономност, социалната устойчивост и стойността на човешкия капитал, защото бъдещето принадлежи на общества, които не просто живеят по-дълго, но запазват капацитета да живеят качествено.
Проф. Миланова съобщи, че тежестта на психичните разстройства в България е равна на 1534 години живот с увреждане на 100 000 души, което е под средното за Западна Европа, но с по-ниска диагностика.
Акад. Иван Миланов, изпълнителен директор на Университетската болница „Св. Наум“, беше още по-категоричен: „Хубаво е да живееш дълго, но ако акъла ти го няма, за какво ти е този живот?“
Той подчерта, че в последните две години неврологията е преживяла ренесанс, тъй като са открити лечения за заболявания, традиционно приемани за нелечими. Такива са миастения гравис, заболявания от спектъра на невромиелитис оптика, алцхаймер, наследствени и редки заболявания, латерална амиотропична склероза. „Има голяма светлина в тунела. Повечето от новите медикаменти вече се реимбурсират. Все още обаче приоритетите ни са свързани с инсултите и някои други мозъчни заболявания“, каза акад. Миланов.
Той отново припомни, че мозъчният инсулт е последица от хипертонията, но той вече не е смъртоносен и инвалидизиращ заради възможността да се направи интравенозна тромболиза до 4 часа и половина от началото на симптомите. У нас тромболиза се прави в 46 болници, но въпреки това само 5% от пациентите, получили инсулт, се лекуват с тромболиза.
Сърдечносъдовите заболявания остават проблем номер 1 в България, а продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в ЕС, каза проф. Иво Груев, кардиолог в Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ и бъдещ председател на Българското кардиологично дружество.
По думите му мъжете в България живеят средно под 74 г., а жените – под 80 г. „Когато рисковите фактори се третират адекватно, стареенето може да бъде нормално, физиологично, а не преждевременно. Спортът намалява сърдечносъдовите инциденти, намалява когнитивните проблеми, намалява и риска от рак и от диабет. Той удължава качествения живот, а при спортуване организмът ни отделя ендорфини. За здрави хора се препоръчват 150 минути на седмица умерени движения или 75 минути интензивни аеробни упражнения“, каза проф. Груев.
„Светът навлиза в нова демографска ера. До 2050 г. над 2,1 млрд. души ще са над 60 години“, съобщи проф. д-р Ива Петкова, основател, собственик и изпълнителен директор на Специализирана очна болница „Зора“. По думите и обаче 80% от тези хора ще живеят в държави със средни и ниски доходи. „Въпросът вече не е дали ще остареем, а дали ще остареем добре“, каза тя.
Проф. Петкова подчерта, че зрителните нарушения са трета водеща причина за инвалидност в света, което означава, че приблизително един на всеки трима души е засегнат в някаква степен. Половината от очните заболявания биха могли да бъдат лекувани и предотвратими.
„Рискът от развиване на деменция при хора с нарушено зрение е 47% по-висок. Ускорен е когнитивният спад, има повишен риск от тревожност и социална изолация“, каза проф. Петкова.
