Лекари и пациенти се обявиха за гъвкаво изписване на инсулините, съобразено с нуждите на пациента, защото една промяна в тази посока според тях ще доведе до по-рационална употреба на тези лекарства и респективно, ще освободи финансов ресурс на Здравната каса.
Предложението бе отправено към институциите на пресконференция, организирана от пациентски организации по повод предстоящия Световен ден за борба с диабета, който се отбелязва на 14 ноември.
„Не е необходимо да се предписва инсулин във фиксирано количество месец за месец, а да се съобразява реалната, фактическа необходимост на конкретния пациент, който в много случаи се нуждае от ежедневни корекции в прилаганата доза“, каза ендокринологът доц. Радка Савова.
„Пациентите обаче не са заковани към някаква инсулинова доза, те ежедневно променят своите дози, което на месечна база означава различно потребление на инсулин. Те трябва веднъж месечно да получат едно и също количество, обикновено надписано от ендокринолозите, за да има резерви при липса на препарати. Получава се така, че пациенти трупат инсулин в хладилника, а други обикалят аптеките, за да намерят същото лекарство“, заяви доц. Савова.
В момента има огромен „вторичен пазар“ – пациентите си разменят инсулин в мрежата, а това влошава качеството на препарата, добави тя. Според нея лекарите се превръщат в диспечери, а всичко това се случва на фона на презапасяване. Ако направим гъвкаво изписването на рецепти, ще освободим големи резерви и те ще бъдат в складовете, където се съхраняват правилно, посочи доц. Радка Савова.
Тя обясни, че децата и хората с диабет са добре обучени, повечето използват сензори за измерване на нивата на кръвната захар и за тях не представлява трудност определянето на точната доза в конкретния момент, а тя в някои случаи е по-висока, в други – по-ниска.
„Диабетът вече е епидемия, тип 2 при възрастните вече обхваща над 10% от населението в индустриално развитите страни. Детският диабет вече се утрои, каза доц. Савова. По думите й, от 6 на 100 000 деца с диабет през 80-те години, 9 на 100 000 през 90-те години, последното десетилетие вече имаме 18 на 100 000, а в Северозападна България достигат до 22-23 на 100 000, посочи тя.
Според представителите на пациентските организации кризата с инсулините е довела до значителни трудности за семействата на деца с диабет – някои трупат количества в хладилниците си, защото се страхуват и презапасяват, а други обикалят аптеките заради задължителните е-рецепти. Често се случва те да разменят помежду си инсулини от един град в друг, чрез куриерски компании, което компрометира качеството на лекарството, поради това, че по време на транспорта то не се съхранява при необходимата ниска температура.
„Това са пари, които лежат в нашите хладилници“, описа образно ситуацията Елисавета Котова, председател на Асоциацията на деца с диабет.
Тя бе категорична, че процедурите за осигуряване на достъп до сензори и инсулинови препарати трябва да се облекчат за всички хора с диабет, както това е направено за децата. Според нея съществуването на 3 комисии, които издават разрешения за сензори и инсулинови помпи е неоправдано, защото лечението е веднъж назначено от ендокринолог и той е специалистът, който трябва да наблюдава, проследява и променя при необходимост терапията.
„Трябва да се спре разделното лекуване преди и след 18-годишна възраст, при положение, че болестта е трайна“, апелира Елисавета Котова.
Доц. Савова на свой ред обясни, че пациентските организации нямат добра колаборация с Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).
„Има много родители, които не могат да се грижат за децата си с диабет и им вредят“, алармира тя.
еее де Всеки вече взе да се е*бава с лекарите, вместо да си осигурят наличности ... Айде сега да се изписва инсулин ден за ден!