„Ако щитовидната жлеза увеличи обема си, се получава компресия на органите в предната част на шията. Когато обаче промени функцията си и има повишена или понижена продукция на хормони, това неминуемо оказва влияние върху целия организъм – върху сърдечносъдовата, нервната и храносмилателната система“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Николина Радулова, ендокринолог в 17 ДКЦ – София.
По думите й важно да се каже, че още в пренаталния период - в първи и втори триместър от бременността, плодът е изцяло зависим от състоянието на щитовидните хормони на майката. „Точно тогава започва да се формира щитовидната жлеза и ако количеството хормони, които произвежда майката са неадекватни, може да се получи увреждане на плода, което след раждане да се прояви в различна степен на хипотиреоидизъм, като започне от нервната система, костната система и е възможно да се появи глухота при детето. Гинеколозите вече изпращат при нас пациентките си, дори и профилактично, защото е много важно хормоните да се изследват редовно в първи и втори триместър“, допълни тя.
Д-р Радулова подчерта, че у нас се прави йодна профилактика и скрининг за гушавост, като тя е спаднала до 4%.
„Малък, но много важен орган е щитовидната жлеза. Тя оказва влияние върху целия организъм. Проследяването на хормоните се извършва от интердисциплинарни екипи включително при асистираната репродукция. Това изследване е заложено в програмите за инвитро и ние проследяваме тези бременни. Проследяваме не само бъдещата майка, но и сперматогенезата при мъжа, защото здравата щитовидна жлеза има отношение към мъжкия фактор. Много често проследяваме и двамата родители при асистираната репродукция, а при установяването на бременността – само майката. Вече имаме достъп до много методи за диагностика на щитовидната жлеза, особено при наследствеността“, каза ендокринологът в УМБАЛ „Света Анна“ д-р Десимира Миронова.
Тя допълни, че здравето на щитовидната жлеза е приоритет у нас. Има и програми за проследяване на болестите по линия на самия пациент. „Много често в тези програми попадат след посещение при кардиолог заради аритмия“, каза д-р Радулова.
„Много често при нас идват и дълго лекувани пациенти с депресия и затлъстяване, които са с нарушена функция на щитовидната жлеза. Има много модерни средства за изследвания, които подпомагат диагностиката“, допълни д-р Миронова.
По думите й не толкова се повишават случаите на болести на щитовидната жлеза, колкото се подобрява диагностиката. Освен това хората са по-загрижени за здравето си и си правят редовно изследвания.
По отношение на Хашимото д-р Радулова заяви, че това не е толкова страшна болест, колкото си мислят пациентите. „Това е автоимунен тиреоидит. Обикновено е генетично и се среща по-често при жените, отколкото при мъжете, по-често след 30-40 годишна възраст, макар че я има и в детската възраст. Не всички пациенти обаче имат симптомите на Хашимото и понякога може да има само дискретни оплаквания като косопад, чупене на ноктите и промени в настроението. Лечението е чрез заместване на липсващия хормон и с проследяване, за да се определя дозата на медикамента. Най-важното за пациентите е да помнят, че заместващото лечение при хипотиреоидизъм е за цял живот, то не трябва да се прекъсва“, каза тя.
„Хашимото е една модерна болест. Много е важно да направим консултация с кардиолог, когато имаме хормонален дисбаланс, а когато нямаме и е нормално, тогава можем да приемаме през определен период селен или витамин Д. В момента текат нови клинични проучвания в света с имуномодулатори, имуноглобулини, като те показват добри първоначални резултати, но все още нямаме крайните резултати за бъдещи терапии при болестите на щитовидната жлеза“, допълни д-р Миронова.
Ендокринолозите бяха категорични, че не трябва да се правят изследвания на антителата, когато заболяването вече е доказано, но е добре да се правят хормонални изследвания веднъж годишно, най-често през пролетта и есента. Лечението обаче е за цял живот и пациентите не трябва да го прекратяват самоволно.
Целия разговор може да чуете тук.
