Събота, 07 Декември 2019
22
юни
 

Жегата е смъртоносна за хора в напреднала възраст, с остри или хронични заболявания

Петък, 22 Юни 2018 | 10:37:03


Около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината, съобщават от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Рискът от свързани с жегата болести или с

Около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината, съобщават от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма намаляване на парниковите емисии.

По данни на НЦОЗА най-опасна е първата гореща вълна за лятото. При нея се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания. Често тя е неочаквана и срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т. нар. „топъл остров”). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.

Най-лошият ефект от горещата вълна е топлинният удар, който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Показателна е също липсата на потене.

Изследвания за България за периода 1960-2000 г. сочат, че по-голяма част от горещите нахлувания се наблюдават след 1985 г. Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко. За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от три последователни дни температурата на въздуха е над 30ºС.

София не е в списъка с най-рисковите градове, но през последните 20 години средно на година е имало по 2,3 случая с горещи вълни, продължаващи по 9 дни. През екстремно горещото лято на 2012 г. е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като „Луцифер“ миналия август вече са четири пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
XQ@7


Още новини
Директорите на трите болници, свързани със смъртта на 3-годишното дете, са възстановени
06.12.2019 17:20:43

Директорите на трите болници, свързани със смъртта на 3-годишното дете, са възстановени

С оглед приключването на проверката на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" в ...

От ИАМН предадоха на министъра доклада за починалото 3-годишно дете
06.12.2019 17:17:42

От ИАМН предадоха на министъра доклада за починалото 3-годишно дете

Изпълнителна агенция "Медицински надзор" е изготвила доклада за починалото 3-годишно дете. Днес т ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...