Загубата на слух, шум в ушите и нарушено равновесие, освен че носят дискомфорт, могат да бъдат признак на сериозно заболяване. Всъщност това са класическите симптоми за шваном – бавно растящ, доброкачествен мозъчен тумор, който засяга един от черепно-мозъчните нерви, отговорни за слуха и равновесието. Това съобщават от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ по повод Световния ден на слуха, който отбелязахме на трети март. Средно по трима пациенти на месец с това заболяване лекуват в Клиниката по неврохирургия на болницата, посочват от там.
В началото, когато шваномът е с малки размери, (под 2-3 мм), той може да не дава неврологична симптоматика и откриването му е да вследствие на магнитно-резонансно изследване на глава по друг повод. В други случаи този вид тумори могат да се елемент от генетично предавано заболяване, наречено неврофиброматоза. При него е възможно да възникнат двустранни шваноми, които сериозно да засегнат и двете уши. „Макар и по-рядко, случвало се е да диагностицираме и лекуваме такива състояния в Клиниката“, разказва неврохирургът д-р Асен Хаджиянев. При достигане на по-големи размери на тумора се появява и неврологичната симптоматика: намален слух в едното ухо, шум, описван от пациентите като „звук от падащ водопад” или „клокочене”, нарушение в координацията с проява на залитане и нестабилната походка. „Тези симптоми трябва да насочват лекаря и пациента към диагнозата шваном на статоакустикус и задължително изискват провеждането на ядрено-магнитен резонанс на глава и по-конкретно в областта на задна черепна ямка“, алармира д-р Хаджиянев, който е началник на Сектор „Запад“ в Клиниката по неврохирургия. Когато туморната маса достигне големи размери, започват и проявите на общо мозъчна симптоматика: главоболие, гадене, повръщане, налице е опасност от вклиняване и смърт. Това налага спешна хоспитализация на пациента и бързо хирургично лечение. В някои случаи шваномите, наред с класическата си симптоматика, могат да причинят и появата на вътрешна хидроцефалия ( задържане на мозъчна течност - ликвор в мозъчните стомахчета). Състоянието изисква спешно поставяне на клапна система за дрениране на ликвора.
Съвременното лечение на шваномите се базира на мултидисциплинарния подход от радиолози и неврохирурзи. Малките по размер тумори до 20 мм. могат да бъдат третирани с радиохирургия, като целта е да се „стопи“ размерът и да се преустанови тяхното развитие. „Такова лечение спестява на пациента хирургичната травма, провежда се успешно в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” от години и дава много добри резултати при пациенти, отговарящи на критериите за прилагането му“, обяснява неврохирургът. Когато туморът е достигнал големи размери обаче, хирургичното лечение е неизбежно и неговата цел е той да бъде отстранен ако е възможно напълно или с минимален остатък. Обикновено пречка за пълното му отстраняване е рискът от увреда на други черепно-мозъчни нерви, преминаващи в съседство, които отговарят за жизнено важни функции на тялото. Затова при хирургичното лечение задължително се използва специализирана медицинска апаратура за неврофизиология и мониториране на функциите на черепно-мозъчните нерви. Тя предупреждава хирурга, когато има опасност от засягане на важна зона, и по този начин гарантира съхранението на функциите след операцията. Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” разполага с такава апаратура и е въвела тази методика като задължителен стандарт при извършването на такъв тип интервенции. В случаите, когато цялостното хирургично отстраняване на шванома е невъзможно, се прилага последващо радиохирургично лечение (комбинирано лечение: класическа хирургия и радиохирургия).
