Заплащането на надлимитната дейност да бъде записано в НРД, предлагат от Лекарския съюз

Заплащането на надлимитната дейност да бъде записано и в Националния рамков договор, предлагат от БЛС в писмо до МЗ и НЗОК относно договор за изменение и допълнение на НРД за медицински дейности 2020-2022.

Лекарският съюз иска изрично да се запише, че неусвоените средства до 30 септември 2020 г. за здравноосигурителни плащания за медицински дейности след осигуряване на финансирането за изплащане на дължимите суми по влезли в сила съдебни решения срещу НЗОК, може да се използват за плащания само за медицински дейности и за медицинските изделия от списъка по групи, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ. При наличие на неусвоени средства, до 75 млн. лв. от тях да се използват за заплащане на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, на извършените и отчетените, но незаплатени дейности в болничната медицинска помощ и приложените при тях медицински изделия за 2015 г. и 2016 г., независимо от съдебните актове, постановени по съдебните спорове между страните. В НРД да се създаде и нов член, който да отразява параметрите на бюджета на НЗОК за 2021г., както това е направено за 2020 г.

Аналогично в него трябва да бъдат включени и разпоредбите от Закона за бюджета на Касата, че неусвоените средства до 30 септември 2021 г. за здравноосигурителни плащания, които остават след осигуряване на финансирането за изплащане на дължимите суми по влезли в сила съдебни решения срещу НЗОК във връзка със здравноосигурителни плащания, може да се използват за плащания само за медицински дейности и медицинските изделия по същите редове при условия и по ред, определени съвместно от НС на НЗОК и УС на БЛС.

При наличие на неусвоени средства, те да се използват за заплащане на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период, на извършените и отчетените, но незаплатени дейности в болничната медицинска помощ и приложените при тях медицински изделия за 2017 и 2018 г., независимо от съдебните актове, постановени по съдебните спорове между страните. Размерът на средствата пък да може да се променя със средства от „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“  и други средства по реда на ЗБНЗОК за 2021 г. , пише още в предложенията.

От БЛС предлагат да отпадане забраната лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, да сключват договори или допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури, спрямо договореното от  лечебното заведение през предходни години.

От съсловната организация предлагат да отпадне от Рамковия договор и лимитиране по легла в клиники и отделения, а контролът да бъде осъществяван единствено на база общия брой легла в лечебното заведение.

Предлага се още общопрактикуващите лекари да могат да извършват дейности и извън работния си график, в часовете от 08.00 до 20.00 ч. в работни дни. При необходимост от извършване на профилактични и диспансерни прегледи извън обявения работен график и извън посочените в предишното изречение часове в работни дни, изпълнителят на медицинска помощ да уведомява РЗОК, пишат от Лекарския съюз.

От БЛС предлагат промяна, която да даде възможност на изпълнители на ПИМП, с разкрити кабинети на втори или следващ адрес, които са на територията на различни РЗОК, да сключват един договор за всички адреси с РЗОК, на чиято територия е първият адрес, както и да отпадне изискването за минимална продължителност на профилактични и диспансерни прегледи, а заплащане на извършени и отчетени вторични прегледи от изпълнителите на СИМП да бъде в съотношение 1:1 първичен-вторичен преглед.

При въвеждане на отделни елементи на НЗИС - отчитане на извършени прегледи в реално време и прочие, да се преразгледа и уточни кои медицински документи се издават/съхраняват задължително и на хартиен носител, искат още от съсловната организация.

„Електронният медицински документ (здравен запис) е оригиналният документ, въз основа на който се взимат медицинските решения. Лечебните заведения за медицинска и дентална помощ и аптеките, генериращи електронни медицински документи нямат задължение да разпечатват генерираните от тях електронни медицински документи“, предлагат от БЛС.

Пълния текст на предложенията на Лекарския съюз може да видите тук.