Законови празнини, липса на ангажимент у институциите, липса на извънболнична грижа. Тези проблеми в системата на психиатричната помощ очертаха психиатрите проф. Петър Маринов и д-р Веселин Герев пред БНТ. Повод за разговора с тях бе поредният случай, при който опасен психичноболен не е настанен трайно за лечение, няма близки, тормози съседите си и дори се стига до убийство.
„В Националната програма за психично здраве е залегнало за тази година да започне изграждането на Национална клиника по съдебна психиатрия. Това не се случва, не знам защо. Ние сме единствената държава в ЕС, която няма такава национална клиника. Имаме болница за лечение в Ловеч, но за да гледат най-сложните случаи, нивото на компетентност трябва да бъде максимално“, коментира проф. Петър Маринов, който е председател на Националната асоциация на експертите по психично здраве.
Като много сериозен проблем той посочи законова празнина, която не свързва невменяемостта с лечението. „Поправката в закона е единият много важен компонент. За да може в едно дело да се гледа дали съответното лице е вменяемо или не, и дали то подлежи на лечение или трябва да се лекува, т.е. колко е опасен. В конкретния случай той, когато влезе в болница е мек като памук, проблем няма, и това много подлъгва. Но когато проследиш историята му в миналото, виждаш, че два дена след като бъде изписан, той става нещо друго, доста по-опасно. Този човек в болница е едно, извън болница е друго, няма никаква социална подкрепа. Т.е. тези два члена – 33 за вменяемост и 89 за лечение – трябва да бъдат свързани“, коментира проф. Маринов, визирайки текстове от Наказателния кодекс.
Д-р Веселин Герев пък акцентира върху липсата на извънболнична помощ за психичноболните. „Трябва да се въведат дневни центрове, по някакъв начин трябва пак да се върне принципът на диспансеризацията“, смята той.
Освен това според него е нужно да има споделена отговорност между близките на психичноболния и службите. „Те са тези, които трябва да алармират службите, те са в пряк контакт с него, а службите по някакъв начин трябва да бъдат задължени да реагират, както беше преди 1997 г. Там се реагираше в рамките на няколко часа“, посочи той, като допълни, че в момента реакцията на отговорните органи при липса на обществен натиск е в рамките на около 4 до 6 седмици.
„Това е един огромен период и именно тази тромава процедура създава проблеми“, категоричен бе той.
В момента нямаме служба, която да проследява лечението на пациента извън болница, потвърди и проф. Маринов.
„Но лечението, хапчетата и инжекциите са единия компонент. Но за да може да оцелява човек, не са само хапчетата. Покривът, топлото и храната са трите компонента, които трябва да ги има. Кой ги осигурява? За момента всички институции са абдикирали от това“, коментира той.
В САЩ откачалките са осъждани като останалите престъпници. Така един луд убиец беше осъден на смърт с мотива, че ако беше приемал медикаментите, предписани му от психиатрите, щеше да е адекватен в преценките си и нямаше да извърши убийство по психотични мотиви. Така че, кукувиците нямат място в обществото. А шибаният агент, титулуващ се психиатър - Тома Томов, който отрича психозите - да го духа!