„Новите и съвременни методи на терапия при кожните възпалителни заболявания изместват подхода, при който лекарят само нарежда на пациента какво да прави, към доктрината за холистичния подход, цялостния и индивидуалния подход към пациента - около това се обединиха експертите на 7-мия Конгрес на имуномедиираните възпалителни заболявания“. Това съобщи в подкаста на БНР „В центъра на системата“ дерматологът в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ “Александровска” доц. Жана Казанджиева.
На форума са били разглеждани проблеми на пациентите с псориазис, атопичен дерматит, гноен хидроденит, витилиго. Експертите са разсъждавали върху връзките между тези заболявания, бремето върху пациентите и влошеното качество на живот. По думите на доц. Казанджиева всички нови молекули, които масово са навлезли за лечение на тези заболявания, имат своите специфики и лекарят трябва да предпише правилната терапия, обсъждайки я заедно с пациента.
Българските пациенти са длъжници на лекарите, защото много често срещано е по форумите да си дават съвети един на друг какво е казала съседката, какво са прочели някъде или какво са чули от някоя знахарка, вместо да посетят дерматолог, каза Ива Димитрова, пациент с псориазис и председател на Асоциацията на хората с псориазис и псориатични усложнения.
„Смятам, че хората трябва да знаят как работят българските дерматолози и ако случайно са попаднали на недобросъвестен лекар, просто трябва да го сменят. Много е важна колаборацията пациент - лекар и смятам, че у нас я има и работи добре. Информираността в България е най-големият проблем“, допълни Димитрова.
Тя разказа, че ако позволиш на болестта да влияе на психиката ти, битката е загубена. Ива Димитрова съобщи, че тя контролира псориазиса си, като спазва стриктно съветите на дерматолога си, не чака нещата да се влошат, не вярва на конспиративни теории и не променя начина си на живот заради болестта.
Сподели обаче че България продължава да бъде единствената страна в ЕС, в която не се реимбурсира домашното лечение при тежка и средно тежка форма на атопичен дерматит, въпреки че това са около 40 души годишно, а терапиите не са по-скъпи от тези за псориазис. Надеждите са това да се случи от началото на 2023 година.
„В Европа вече масово навлязоха нови медикаменти за псориазис и атопичен дерматит, те вече се поемат от осигурителните каси там. Нашите надежди са догодина тези медикаменти да бъдат достъпни и у нас. Най-важното е, че вече има одобрени от ЕМА и от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ няколко лекарства за атопичен дерматит. Да, вярно е, че са скъпи, но почти толкова скъпи са и за псориазиса, за който вече от 10 години НЗОК заплаща лечението и са безплатни за пациентите. А те са много повече като брой от нуждаещите се с атопичен дерматит пациенти“, допълни доц. Казанджиева.
„Това са пациенти, при които друго не помага, но те не могат да си ги закупуват със собствени средства, защото са много скъпи. Има едно неразбиране за тези пациенти от обществото и от институциите - тук говорим за тежката форма, за над 80 на сто покривност на кожата с плаки и един денонощен сърбеж. Качеството на живот при тези пациенти е драстично нарушено“, допълни Ива Димитрова.
