Здравата стратегия 2030: Намаляване на броя на болниците и леглата за активно лечение

Да бъдат намалени леглата за активно лечение и броя на болниците до 2030 година предвижда проекта на Националната здравна стратегия за предстоящите десет години. Стратегията стъпва на национални и международни анализи, които определят като основен проблем на болничния сектор в България нарастващия брой на хоспитализациите и увеличението на разходите за болнична помощ, което свидетелствало за неефективност на функционирането както на болничната, така и на извънболничната помощ.

Болнична помощ

Затова стратегията предвижда хроничните заболявания като сърдечно-съдови заболявания, диабет и болести на дихателната система да бъда лекувани в амбулаторни условия, а разходите за болничния сектор, които сега нарастват средно с 5,3 % годишно, да не надвишават средната стойност за ЕС от 1,5% увеличение. „ Съгласно данни от експертни анализи, повишаването на процента на амбулаторната хирургия, дори само до 30%, ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно, ще повиши качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват в домовете си, а не в болниците“, пише в проекта.

Според плана трябва да оптимизиран броят на болниците за активно лечение до необходимия, с оглед потребностите на населението. Усилията трябвало да бъдат насочени намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.

Един от начините за това е малките и неефективни болници за активно лечение да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа или в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи. Услугите ще включват мобилни медицински грижи, амбулаторни дейности, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда.  Увеличаването на броя на леглата за дългосрочни грижи, усъвършенстването на социалните услуги и подобряването на грижите в домашни условия щяло да позволи на болниците за активно лечение да фокусират вниманието си върху основната си дейност и това да допринесе за повишаване на ефективността на болничния сектор като цяло.

Основна цел за развитието на сектора е създаването на стимули и условия за осигуряване на възможно най-голям обхват медицински услуги в една болница, тъй като комплексното обслужване ще осигури не само качествена здравна грижа за пациентите, но и максимално ефективно използване на болничния капацитет, смятат още авторите на стратегията. Ще бъдат създадени стимули и за въвеждане на съвременни технологии, които дават възможност за ранна диагностика и безопасно и ефикасно лечение на все по-голям брой заболявания.

Ще бъде създаден механизъм за обвързване на разплащанията с болниците и информацията за качеството на техните услуги, става ясно още от стратегията като за целта трябвало да бъдат разработени показатели за изпълнение, които подлежат на редовно наблюдение и оповестяване.

Извънболнична медицинска помощ

За да се преодолее недостига на общопрактикуващите лекари ще се усъвършенства процесът на специализация по обща медицина, която да бъде максимално адаптирана към отговорностите на първичната медицинска помощ, предвижда стратегията. Необходимо е да бъдат създадени стимули за медицинските специалисти за непрекъснато повишаване на квалификацията и развиване на умения за консултиране и лечение.

Специализираната извънболнична медицинска помощ също следва да развива своя капацитет по отношение на ранната диагностика и навременно лечение чрез използването на съвременните методи за лечение в амбулаторни условия, включително и чрез извършването на високоспециализирани дейности и медико-диагностични изследвания.

Ще бъдат създадени стимули за разкриване на специализирани центрове, чиито основни функции да са свързани с прилагане и координиране на мултидисциплинарен подход при извършването на профилактика, диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания. Те следва да гарантират непрекъснатост в осигуряването на медицинските дейности на пациента във всеки момент или период от обслужването му в зависимост от етапите на развитие на болестта и потребностите му и с цел повишаване качеството на неговия живот.

Сред мерките, които да помогнат за развитието на извънболничната помощ са увеличаване на относителния дял на средствата за извънболнична медицинска помощ и разширяване на пакета дентални дейности, заплащани от НЗОК; повишаване капацитета на първичната медицинска помощ за дейностите, свързани с промоция и превенция; развитие на високоспециализирана медицинска помощ в подкрепа на първичната медицинска помощ и развитие на интегрирани здравно-социални услуги в общността, в т.ч. патронажни грижи, подкрепящи първичната медицинска помощ в грижата за пациентите.

Спешна помощ

За осигуряване на ефективна организация, координация и управление на интегрираната система за спешна медицинска помощ ще бъде изградена ефективна национална координация, чрез която да се осъществява и интеграцията с останалите структури на националната система за спешни повиквания. В стратегията е записано, че важен акцент на политиката за развитие на системата за спешна помощ е и подобряването на възможностите спешните екипи и структури за реакция при бедствия в координацията с останалите служби, осигуряващи защитата на населението при бедствия. Необходимо е да бъдат подкрепени мерки за въвеждане на обучение по оказване на първа помощ за всички, които участват в Единната спасителна система, както и за доброволни организации. Възможностите на трансграничното сътрудничество пък ще бъдат използвани за подкрепа на капацитета на системата за спешна медицинска помощ чрез изготвяне и въвеждане на координационни протоколи и механизми за взаимодействие между държавите.

Сред останалите мерки са осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси и на финансова устойчивост на системата за спешна медицинска помощ.

Психиатрична помощ

Разходите за стационарна психиатрична помощ са оценени на около 100 млн. лв. или около 2.5% от общия бюджет за здравеопазване в страната. Като приоритетна задача, определена в Националната стратегия за здраве 2030, е смяната на парадигмата в посока на комплексно биопсихосоциално и основано на човешките права вземане на решения и ефективно водене на случай в общността, насочено към т.нар. „терапевтичен алианс“, или равнопоставен съюз на пациентите и техните семейства с професионалистите, в който определящо значение имат емпатирането, идентифициране на персоналните ценности, разбирането и управлението на конфликтите между тях.

Сред останалите мерки за развитие на психиатричната помощ са разкриване на психиатрични отделения към лечебните заведения за болнична помощ и на центрове за психично здраве съобразно оценка на регионалните нужди. Развитие на съдебната психиатрия и разкриване на специализирана клиника за съдебна психиатрия, независима от пеницитиарната система с достатъчен капацитет, която да осигури оценка и лечение на съдебно-психиатрични случаи. Предвижда се психиатричните грижи да бъдат включени в пакета от дейности, финансирани по Здравна каса.

Контрол и качество 

За подобряването на качеството на здравната система ще бъдат привлечени и съсловните организации като тяхната отговорност, както и тази на обучителните институции, ще бъде насочена към повишаване на квалификацията и предоставяне на възможности за усвояване на нови знания и имплементация на добри практики. Участието в научни изследвания трябва да бъде насърчавано от страна на лечебните заведения, като по този начин се предостави възможност за по-детайлно изучаване на заболяванията и причинно-следствените връзки за тяхното възникване и разпространение.

Ще бъде въведена рейтингова система на лечебните заведения, която да отразява ефективността и ефикасността на тяхната дейност, да оценява въвеждането на нови технологии и добри практики, общата удовлетвореност на пациентите от оказаните им медицински грижи, изразходваните ресурси и други. В тази рейтингова система ще се изведат като основни заинтересовани страни пациентите, финансиращите органи и самите доставчици на медицински услуги. С внедряването на рейтингова система на лечебните заведения щяло да се предостави възможност на пациентите за аргументиран избор на изпълнител на медицинска помощ, съобразен с конкретните им потребности, като в същото време могат да бъдат включени и техните лични предпочитания, базирани на оценката, дадена от други потребители на предоставяната от лечебното заведение медицинска услуга. Рейтинговата система може да бъде използвана и за въвеждане на диференциация при сключване на договор с НЗОК, както и за възможност за отказ от сключване на такъв договор, при установено ниско ниво на качеството.