Зорница Гечева е член на доброволното формирование към Столична община (ДФСО), което от своя страна е част от Национална асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ). В началото на военните действия в Украйна, по линия на лични контакти, които ДФСО има, кризисният щаб се обръща към НАДРБ за съставяне на мрежа от доброволци по повод изграждане и поддържане на телефонна линия, обслужваща нуждите на идващите в страната жители на засегнатите зони (украински бежанци). По този начин Зорница се „сдобива“ с ролята на координатор на телефонната линия към правителствения портал и има поглед и позиция „от първо лице“ за проблемите, с които се сблъскват бежанците от Украйна, живеещи в България.
Смятате ли, че лицата от Украйна със статут на временна закрила се ориентират трудно в българската здравна система?
Да, личното мнение, а и опитът и наблюдението ми показват, че е трудно за бежанците от Украйна, живеещи в България да се ориентират при търсене на медицинска помощ и грижа, особено в по-специфични случаи, за които няма установена процедура или пък са непознати, както за бежанците, така и за медицинските специалисти. Проблемите са свързани основно с две причини - едната е езиковата бариера, която е значителен фактор при комуникация, свързана с медицински казуси (изключително важно е и лекарят, и пациентът да са сигурни, че обменената информация и дадените наставления и инструкции са разбираеми на 100%), а втората - нереалистичните очаквания към здравната система, което вероятно е следствие от слабото познаване на законова рамка, процедури, права и задължения, административни стъпки и е пряка последица от липсата на мащабна и детайлна информационна кампания от страна на институциите в сектора.
Допълнително, твърденията по-горе се потвърждават и от проучване на Национална пациентска организация за достъпа до здравната система сред украински бежанци и представители на институциите, според което „украинските бежанци не успяват да се ориентират в здравната система поради липса на достъпна информация за правата им като пациенти, за процедурите за избор на личен лекар, която е от изключителна важност за общия достъп до здравна помощ, както и заради езиковата бариера. Те страдат и от липса на медикаменти и медицинска апаратура у дома, като апарати за измерване на кръвно налягане, на кръвна захар и др.“ (източник - ТУК).
Силно се надявам ситуацията да се променя в положителна посока и бариерите и проблемите при търсене на медицинска помощ и здравна грижа от страна на украинските бежанци да са все по-малко и по-рядко срещани.
Можете ли да назовете основните проблеми, с които се сблъскват бежанците от Украйна в търсене на медицинска грижа от гледна точка на организацията, към която се асоциирате?
Като цяло проблемът е комплексен и обхваща множество предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. В някои случаи обаче, проблемите са валидни не само за украинските бежанци, а и за българските пациенти и са такива, валидни за здравната ни система като цяло.
Ако трябва да споделя конкретно трудности, с които лицата от Украйна се сблъскват, бих посочила няколко основни. Затруднена и неефективна комуникация - често чисто комуникационно има трудности при изясняване на административните процедури, както между пациента и лекаря, така и между пациента и персонала в лечебното заведение. В някои от случаите те са преодолими, но когато казусът е обвързан със срок и е спешен, е проблем. Хората, търсещи здравна грижа и говорейки конкретно за идващите от конфликтни зони лица, обикновено са стресирани от ситуацията, в която са, а и от факта, че са в непозната среда и ситуация и искат бързо и веднага да решат или направят каквото е нужно. Това и най-вече бързата реакция обаче невинаги е постижимо и създава усещане за лутане и липса на решения. В началото на кризата нашата организация настояваше да се създаде екип от психолози или медиатори, които да подпомагат различни ситуации от социалната, здравната и други сфери – би било разумно решение. В случая при търсене на здравна услуги в страна както и за български граждани, това в определени случаи е лек процес, а говорейки за чужд гражданин, в стрес, ситуацията се усложнява допълнително. Невинаги по места специалистите от здравните институции имат време и ресурс да обяснят каква процедура, етапи, стъпки трябва съответният човек да премине. Често това е приемано като отказ за получаване на здравна услуга. Разбира се, не е така, но коства на самия пациент (гражданин - бежанец от конфликта на украинска територия) и на персонала в здравното заведение допълнително ниво на стрес, загуба на време и съответно неразбирателство. Това е проблем, който би могъл да бъде решен постепенно и с участието на организацията и на други участници от страна на държавата и неправителствения сектор.
Липсата на информация за официалните процедури по придобиване на определен статут и ограниченото познание за здравните права на лицата от Украйна също са лимитиращ фактор при търсене на медицинска грижа. В допълнение и конкретно, знанието за задължително здравно осигуряване в страната също не е достатъчно ясно комуникирано на централно ниво. Относно персонализираната грижа – предполагам, че тя е част от общия контекст в системата, но не мога да коментирам ясно и конкретно.
Съществуват и други проблеми, които, за разлика от информационните и комуникационни такива, не би могло да бъдат адресирани и ситуацията е сложна, като те са валидни за цялата ни здравна система – чисто финансовия аспект или капацитет на структурите и организациите (МЗ, НЗОК, болници и други лечебни заведения) да поемат допълнително разходи, липсата и ограничения ресурс от страна на медицинския персонал и затрудненият достъп до лични лекари (това се очертава като основен ограничаващ фактор) и други. Тези проблеми са съществени, но за съжаление от страна на организацията не можем да работим директно по тях и преодоляването им, ако мога така да кажа.
Нашият пряк контакт с бежанци от Украйна е от гледна точка на телефонната линия за лица, търсещи закрила в страната. Повечето от хората, които се свързват с нас са неплатежоспособни, което е проблем, когато се налага бърза намеса и реакция, а хората не са запознати или не са с необходимия стаут или не са здравноосигурени. Имало е случаи, в които в последствие разбираме, че човекът е потърсил платена услуга. Други лица пък предпочитат да пътуват до Украйна за лечение. Случаите са индивидуални, а казусите разнообразни, но смятам, че процесът на достъп до качествено здравеопазване се подобрява.
Какви са затрудненията, бариерите и предизвикателствата, които достигат до вас, при търсене и получаване на медицинска грижа? Ако можете, дайте примери.
До някъде отговорът ми ще се дублира с казаното в предходния въпрос – основните проблеми са описани и валидни и тук.
Във връзка с мискомуникацията и погрешните очаквания и разбирания давам конкретен пример - наскоро имахме случай с гражданка на Украйна, която трябваше да премине изследване (ядрено-магнитен резонанс, ЯМР) и преглед, насрочен и от личен лекар. Тъй като на нея процедурата по подаване на информация за тези прегледи и периода на изчакване не й бяха обяснени ясно, независимо дали тя го приема като факт или не, явно не е имало необходимите преводачи или психолози дори, но тя беше убедена, че не желаят да я прегледат и че само защото е украинка й отказват достъп и я карат да чака ред за преглед. Това, разбира се, не беше вярно, а по-скоро беше субективно усещане и погрешно заключение поради нереалистични очаквания! Както и други български граждани трябва да чакат за преглед и диагностични изследвания (образна диагностика), платени от НЗОК (знаем колко сложна и дълга е процедурата за безплатен за пациента ЯМР), така беше нужно и тази дама да изчака определен период от време, но това не беше предадено и обяснени по подходящ начин. Липсата на личен лекар при лицата от Украйна със статут на временна закрила (не са редки случаите, в които GP-тата, по една или друга причина отказват записване на тези пациенти в практиката им) и неяснота по процедури за подготовка и разглеждане на документи и решения от ТЕЛК също са доста специфични и често срещани проблеми.
Може би от гледна точка на планираното лечение би следвало да има повече информация, обяснение на стъпки, процедури и изясняване на пътя на пациента, за да може хората, които имат нужда от тази услуга, а и хората, които я предоставят, да са по-спокойни, по-уверение и съответно да си спестят лутане и излишни действия.
Можете ли да посочите някои документи, информация и разпореждания на Министерство на здравеопазването, Националната здравно осигурителна каса или друга институция, които украинските граждани трябва да следват, когато търсят или ползват здравни услуги и/или грижа?
По-долу описвам някои документи и материали, стигнали до организацията ни, работейки и по други казуси, но все пак засягащи здравната система и процедури, които съдържат полезна информация за бежанците от Украйна, а и за специалистите, ангажирани в сферата на здравеопазването :
Вашата институция/организация има ли публична информация относно медицинските услуги и грижи, която да е от помощ за украинските бежанци? А имате ли лице, което е посветено изцяло на този въпрос?
Помощта и съдействието от страна на НАДРБ за украинските бежанци е по-скоро при директна комуникация и контакт. Работата на телефонната линия е прикрепена към правителствения портал – Единен информационен портал на МС https://ukraine.gov.bg/bg/. Въпреки че не го поддържаме ние, това е или по-скоро беше, основния източник за бежанците, на който те можеха да разчитат за достъп до достоверна информация в кратки срокове. В други случаи (според конкретния казус) ползваме и се реферираме към официални страници на съответните институции – министерства, държавни агенции, служби, неправителствени организации за съответното направление, както и самите здравни заведения. Към НАДРБ няма лице, което да е „посветено“ изцяло на този „украинския“ въпрос и още повече на казусите в областта на здравеопазването. Имайки предвид естеството на проблемите, профила на гражданите, търсещи временна закрила в страната, времето, което пребивават тук, високият процент уязвимости и заболявания сред тях, от практическа гледна точка ни се налага да се запознаваме с разнообразни случаи и намесата ни се изразява по-скоро в подпомагане на връзката между нуждаещия се и съответната институция/експертна организация/експерт, съобразно конкретния казус.
Как процедирате, когато самите бежанци не са наясно с правата и задълженията си като пациенти, в случай че към вас се обръщат с конкретен казус, свързан с предоставянето на здравна услуга?
Това е основен и един от най-често срещаните проблеми. За радост, екипът ни на телефонната линия, която е свързана с правителствения портал - https://ukraine.gov.bg/, гореща линия - 02 / 905 – 5555 и +380/322-465-075, говори украински и руски език, голяма част е от студенти от медицински университети и съответно познават и могат да боравят с нужната терминология, когато се налага. Целта ни е максимално ясно да обясним стъпки, етапи на съответните процедури спрямо всеки случай. Търсим варианти, провеждаме и преки разговори със съответното болнично заведение, в случаите когато е нужно и имаме ресурса за това – да предоставяме на разбираем език нужната информация, за да улесним украинските бежанци в пътя им и осигуряването на достъп до здравна грижа.
Смятате ли, че специалистите в здравния сектор познават процедурите и правилата за грижа на украински бежанци?
На практика процедурите и правилата за лицата със статут на временна закрила са същите като за български граждани. Опитът ни към момента показва, че медицинска помощ не е отказана. В случаите, когато е имало конфликт или някакъв проблем, те са били по-скоро резултат от мискомуникация. Дори и да има по-сложен или специфичен казус, смятам, че администрацията и специалистите в лечебните заведения вече изградиха рефлекс и знаят как да реагират и към кого да се обърнат за повече информация и инструкции за действие.
Относно проблемите за здравните специалисти при предоставяне на медицински услуги има чисто административни пречки, например случаи на недобра стиковка между системата на НАП и съответната болница, при което лицето излиза като неосигурено/ без здравни осигуровки. Това обаче е друг проблем.
Каква специфична помощ можете да предоставите на украинските граждани и на медицинските специалисти? Моля, дайте пример.
По линия на НАДРБ, можем да сме от помощ с осигуряване на преводачи, доброволци, съдействие при определени случаи и конкретни казуси от гледна точка на контакти и комуникация.
Как бихте оценили нивото на достъп до здравна грижа на бежанците от Украйна към този момент, след като измина повече от 1 година от началото на войната и кризата с бежанците от Украйна се задълбочава?
Към момента основно има трудности, свързани с липса на лични лекари – дори и служебно назначени. Както знаете личният лекар е абсолютно необходимо звено, за да може да се осигури при нужда последваща специализирана грижа. Осигуряване на лични лекари за бежанците мисля, че би могло да бъде в по-висока степен реализирано и процесът би могло да бъде оптимизиран, с цел способстване на достъп до специалисти и специализирана грижа, лечения, достъп до медикаменти и други. За персонализираната медицинска грижа мисля се знае малко и въпреки че този подход се прилага все по-широко има какво да се желае в тази насока, акто то е валидно за всички пациенти в България, а не само за украинските бежанци.
Нивото на информираност на лицата от Украйна е все още сравнително ниско. Смятам, че трябва да има повече информационни и образователни кампании по места - на живо обаче, където да се предоставят детайли за възможностите за здравни услуги за деца и възрастни, както и за дентална грижа. Голяма част от хората продължават на пътуват до Украйна, защото може би, лично мнение, изпитват несигурност в нашите експерти и стреснати от непознатия път в здравната ни система.
Все пак, ситуацията, познанието и ориентираното в процеса на грижа и здравеопазване малко по малко стават по-ясни и познати – и за институциите, и за лечебните заведения и медицинските специалисти, и за лицата от Украйна със статут на временна закрила. Правната рамка и осигурява на здравноосигурените лица от Украйна със статут на временна закрила права идентични с тези за българските граждани и е важно да се познават здравните права и релевантните процедури, за да се осигури основно човешко право – достъп до качествено здравеопазване.
Какви са препоръките Ви (практически съвети), опит и познания по темата?
Може би ще дублирам казаното, но основно и на база на опита ни до момента – работата по места е ключова. Изключително важно е предоставянето на обща информация на бежанците от Украйна за това защо е нужно да „влязат в здравната система“, какви са правата им, как да ползват здравните услуги. Помощта на неправителствения сектор при конкретен случай (плащане на преглед, лекарства и други) е еднократен акт, при планирано лечение това съдействие е дългосрочен процес.
В конкретика за здравни грижи, смятам, че би било от полза да се организират серия основни прегледи на място за деца – както общи прегледи, така и дентални.
В контекста на персонализираната медицина, в структурата, където работите, знаете ли от какви услуги могат да се възползват бежанците от Украйна и какъв е пътят (накратко) относно диагностика, лечение и информация?
В контекста на персонализираната медицина и имайки предвид основните области, в които се прилага, лица с онкологични заболявания, диабет, някои инфекциозни заболявания, хора с ТЕЛК/НЕЛК, вероятно могат да получат консултация и напътствия за диагностиката, мониторинга и лечението на конкретно заболяване. Може да се организира кампания за информиране на бежанците за това какъв е пътят за достъп до персонализирана медицинска грижа, какви са условията за диагностика и лечение и как да се осигури достъп до иновативни решения. Както и до момента, имайки предвид действието на хуманитарната програма, като най-добър метод за повишаване на познанието по темата, смятам, че подходящи са срещи на живо – по места, семинари, презентации, дори прегледи. Този подход би имал много висок успех и би гарантирал по-добро познание и съответно подобряване на достъпа до услугите и подходите на съвременната медицина.
Българска Асоциация за Персонализирана Медицина (БАПЕМЕД) е разработила няколко видеа и гореща линия, които са предоставени на вниманието както на бежанците от Украйна, така и на медицинските специалисти, за да опосредства процеса и да улесни и двете страни в тяхното взаимодействие. Бихте ли ги препоръчали като източник на информация?
Да, смятам, че инициативата и създадените в рамките на проекта на БАПЕМЕД гореща линия и информационни видеа са добър и сигурен източник на информация по темата за достъп до здравна грижа (персонализирана медицина – диагностика и терапия). Това да допълнителни ресурси, които със сигурност биха били от полза на лицата от Украйна по различни теми. Горещата линия дава възможност за отправяне на директни и конкретни въпроси по казуси, свързани с медицински услуги и предоставяне на наставления на украински език. Видеата пък са изключително подробни и освен че очертават основни момента от пътя на пациента в здравната система, са специфични за различни заболявания и добре обясняват каква е същността на персонализацията при различни индикации, как тя е от полза и може да се прилага за пациенти в България.
Достъпът до здравеопазване е основно човешко право, засегнато от военния конфликт в Украйна. Пред стигналите до България граждани на Украйна стоят първостепенни предизвикателства (подслон, храна, безопасност), което налага необходимостта от информационни дейности за възможностите им за достъп до медицински услуги. Целта на проекта е да информира украинските граждани, със статут на временна закрила в България за възможностите за лечение с приложение на персонализиран подход в медицината. По този начин ще бъде подпомогнато упражняването на основно човешко право – достъп до здравеопазване.
Въоръжените конфликти засягат пряко гражданското население и човешките му права. Нарушените системи на здравеопазване в Украйна, принудителната миграция и преодоляването на логистични и административни предизвикателства затрудняват достъпа до медицинска и здравна грижа. Предоставяне на консултации за възможностите за достъп до медицински услуги в България ще осигури упражняването на човешкото право, нарушено в резултат на войната в Украйна.
Резултати от изпълнението на проекта са информационни видеа в YouTube канала на БАПЕМЕД и създадена гореща линия на украински език, които да информират украинските граждани за възможностите за лечение.
Повече информация за проекта - https://bapemed.org/aktualno/refugenes/
Проектът RefuGenes се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни граждани България - www.activecitizensfund.bg
Въй, те от два ТЕЛК ли цоцат? В Украйна и в България!?
Поканете и някой лекар за доброволец.Да видим кой ще отиде,да се занимава с тези богати бежанци.