Данните за лечебните заведения и медицинските специалисти в България за 2022 г. показват задържане в броя на лечебните заведения и лекарите. Ако сме очаквали да видим някаква промяна в здравеопазването, дори и само по отношение на броя на специалистите, то тя не се е случила. Това коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ) в анализ по отношение на медицинските кадри в системата и отражението на броя им върху качеството на медицинските услуги.
По последни данни на НСИ лечебните заведения за болнична помощ в България запазват общия си брой на 341. За последните 4 години този брой не се е променил и новата здравна карта очевидно не е довела до намаляване на броя на болниците. Лекарите също остават сравнително постоянна величина за последните три години. За първа година спадът на медицинските сестри, акушерките и останалия медицински персонал с по-ниска квалификация е овладян, въпреки че все още специалистите по здравни грижи са относително малко на брой спрямо лекарите в системата. Предстои да видим дали този факт е временно явление или България ще успее да задържи и дори да увеличи броя на медицинските си специалисти, отбелязват от ИПИ.
България е една от страните в ЕС с най-ниско съотношение между лекари и медицински сестри. Броят на практикуващите медицински сестри спрямо населението остава един от най-ниските в ЕС. Зад това стоят разнообразни причини – сравнително ниското заплащане, емиграция към страни с по-добри условия на труд в Европа и по света, ограничен прием във висшите училище за такъв тип образование и вероятно много други, смятат от Института.
„Защо е важно да са налице достатъчен брой и квалифицирани медицински специалисти по здравни грижи? Относително малкият брой на медицински сестри се свързва с по-ниско качество на здравното обслужване и се отразява негативно върху здравните показатели на населението. Именно медицинските специалисти, особено в болниците, са в близък и постоянен контакт с пациентите и много често от тяхната работа зависи усещането за грижа и впечатленията от престоя на пациентите. Дейностите, които те трябва извършват, ще бъдат извършвани от лекари в случай на недостиг на медицински сестри, а това намалява общата ефективност на системата“, се посочва в анализа.
От ИПИ обръщат внимание, че разпределението на ресурсите в една публична система е от много съществено значение, като често се забравя, че ограничението на финансовия ресурс автоматично означава невъзможност са предоставяне на една услуга в големи количества с адекватно качество. „С други думи колкото повече болници има в системата, толкова е по-вероятно услугата на много места да не е добра, а пациентите да са недоволни“, дават пример икономистите.
Концентрацията на услуги в един доставчик също има голямо значение за нейното качество – колкото повече операции извършва един лекар например, толкова по-вероятно е той да се квалифицира в по-добра степен, да се сблъсква с множество и разнообразни случаи и да има възможност да извършва разнообразни действия, които повишават неговата ефикасност и продуктивност. Ако обаче лекарят работи рядко и малко, е по-вероятно той да се сблъсква с по-големи проблеми при предоставяне на здравната услуга. Съответно очакваните (здравни) резултати няма да са добри, посочват от ИПИ.
Правилно, свободно падане е. И сблъсъците със земята ще са страхотни. Скоро, след десетина години.
НСИ лъже ,ИПИ маже, системата пада с 9.8м в секунда, гафът е колосален, резултатът апокалиптичен,-държава ,която си е унищожила здравната система без война и глобално действие, ей така от лъжи и немукает. Но, комунистическия халюциногенен оптимизъм ,лъжите, дезинформацията, кривите планове и още по-кривите решения не спират в родния бантустан.