Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи анализ на достъпа до лекари-специалисти в отделните области на България. Според експертите той е бил наложителен, тъй като кризата на общественото здраве от последните месеци изведе на преден план редица проблеми на здравната система, сред които е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване.
За целите на тазгодишното издание на „Регионални профили: показатели за развитие“, екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2019 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на отделните области е представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност - на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.
Според приложения подход, достъпът до лекари-специалисти в Плевен е най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително сходна стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите.
В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 210 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 28, а във цялата видинска област има само един. Обратно, най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от почти 1800 кардиолози над 400 са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни.
Неравномерният достъп до лекари-специалисти между различните области на страната поставя много конкретен проблем пред дефинирането на здравни политики. Основно предизвикателство, видимо, остава привличането на лекари с „престижни специалности“ извън водещите болници в най-икономически развитите общини, което създава предпоставки (и на практика, нужда) за „здравен туризъм“.
А сега и да кажете колко месеца се чака в Европа за специалист.
Не е политкоректно да се каже, защо т.нар. работническо-селска "аристокрация" не я устройва отговора!
Да, понеже достъпа е много лесен, сега за един ПСР те пращат за направление от специалист - инфекционист, пулмолог и др, обаче за тези специалисти касата няма разчетени станадрти, за да пуснат такова направление. В същото време има области без лаборатории за ПСР и местните РЗИ всячески отказват да мине през тях пробата. И просто се извиват ръце - плащайте на частните. Това е геноцид! Царят е гол.
Пълна глупост. Достъпът е регулиран от направленията в доболничната помощ. Всеки знае като отиде при ОПЛ израза: “ нямам направление ела другия месец”. Тук става явно въпрос за брой специалисти при които е възможен платен достъп.