Четвъртък, 05 Август 2021
21
дек
 

ИПИ: Здравните системи работят по-добре в условия на конкуренция

Петък, 21 Декември 2018 | 13:17:27


Качеството на здравните услуги и удовлетвореността от тях са пряко свързани с наличието на конкуренция в сектора и възможността здравноосигуреното лице (ЗОЛ) да избере както застрахователно дружество, така и доставчик на медицински стоки и услуги.

Качеството на здравните услуги и удовлетвореността от тях са пряко свързани с наличието на конкуренция в сектора и възможността здравноосигуреното лице (ЗОЛ) да избере както застрахователно дружество, така и доставчик на медицински стоки и услуги. Това е заключението от изготвения от ИПИ анализ „Модели за финансиране на здравеопазването: Възможности за България”. Докладът включва и преглед на няколко класации и оценки на здравните системи по света, основният извод от които е, че ниската позиция на България в тях се дължи не на модела на финансиране на здравната система, а на ниското качество на здравните услуги и слабите здравни резултати. В същото време правят впечатление добрите позиции на осигурителните модели, в които е налице конкурентен пазар. С други думи, реформирането на здравната система в България следва да има за цел не промяна на модела на финансиране на здравеопазването, а въвеждане на конкуренция в него.

Здравните системи по света са в постоянно състояние на реформа, като при страните с по-ефективни и по-ефикасни здравни системи тези реформи се базират на доказателства. В България процесът на реформа често е критикуван като лишен от цялост, непоследователен и характеризиращ се с противоречиви мерки. Нещо повече – резултатите от работата на системата се влошават въпреки постоянното увеличение на разходите за здравеопазване. Това води до напрежение както в обществото, така и в самия сектор.

За да подпомогне усилията на българската държава за провеждане на реформи в здравеопазването ИПИ изготви сравнително изследване на добрите практики за финансиране на здравните системи по света. Анализът обхваща четирите основни модела на финансиране – бюджетно, здравноосигурително, здравнозастрахователно и чрез система от лични сметки, като прави предложения за реформи в България. Силните и слабите страни на всеки от моделите са представени накратко по-долу:

(1) Системи на бюджетно финансиране: данъчно финансираните модели на здравеопазване са онези модели, при които над 50% от общите публични разходи за финансиране на здравеопазването се базират на общи данъци. За разлика от здравноосигурителните модели, в данъчно базираните липсва пряка връзка между приходите от данъци и правото на здравно обслужване. Те се характеризират с пълно покритие, финансиране на здравните услуги чрез общи данъци, управление на предоставянето на здравни услуги от държавата и относително ниски административни разходи. Налице са неравновесия в предлагането на услугите, които често водят до формиране на листи на чакащите. В анализа по-подробно са представени системите на Великобритания, Дания и Швеция.

(2) Системи на здравно осигуряване: здравното осигуряване е форма на финансиране и управление на здравните разходи чрез здравноосигурителни вноски въз основа на обединяване на риска. Здравното осигуряване противодейства както на финансовия риск като осигурява достъп до скъпоструващо лечение, което е непосилно за отделни лица, така и на здравния риск, като балансира между осигуряващите се и тези, които ползват здравните услуги. По този начин се осигурява едновременно финансова защита на здравноосигурените лица и сравнително справедлив начин за финансиране на здравните разходи, който позволява широк достъп до здравни стоки и услуги. Въпреки това приложението му не е лесно или праволинейно и редица страни с ниски доходи или слабо развити институции изпитват затруднения с управлението му, включително финансовото му управление, от една страна, и осигуряването на универсален достъп до здравни стоки и услуги, от друга. В ЕС най-известните здравноосигурителни модели от този тип са тези във Франция, Германия и Холандия, затова те са  представени по-подробно.

(3) Системи на здравно застраховане: здравните системи, базирани на доброволно рисково застраховане, също могат да се срещнат в някои страни, макар и почти никъде в чист вид. В Европа те не са популярни като системи за пълно финансиране на здравеопазването. Основният принцип при тях е, че всеки пациент сам преценява дали да се застрахова здравно и за какъв пакет услуги. Разходите под формата на рискова премия са индивидуални (съответно различни) и в повечето случаи зависят от здравословното състояние на пациента. При тях в общия случай покритието не е универсално, рисковото управление е децентрализирано, административните разходи са относително високи, типична е свръхупотребата на ресурси и високият общ разход за здравеопазване. В анализа са представени по-подробно системите на САЩ и Швейцария.

(4) Системи от лични здравни сметки: единственият представител на такава система е Сингапур. Там системата за финансиране на здравните разходи представлява комбинация от лична отговорност за здравето на осигурените лица чрез лична спестовна сметка за здраве и държавна подкрепа (под формата на държавни субсидии) за нискодоходните групи от населението. Освен задължение за здравно осигуряване, пациентите са задължени да доплащат и част от медицинските разходи над определена сума. Натрупаните средства по личната сметка на здравноосигуреното лице могат да бъдат използвани както от него, така и от членове на семейството му за покриване на разходи, свързани с хоспитализации, амбулаторна хирургия и някои извънболнични разходи, както и за разходи за здравно застраховане. Съществуват също така фондове за катастрофична застраховка, за медицинска социална защита и за дългосрочни грижи. За системата е типична високата лична отговорност за здравето и високата финансова култура, която позволява добро управление на ресурсите.

На база на направения преглед анализът прави подробни препоръки за това какво трябва да включва една бъдеща реформа в модела на финансиране на здравната система в България:

  • Събиране и предоставяне в унифициран формат, позволяващ машинно обработване, на подробна информация за работата на всички нива в системата;
  • Изготвяне на ясно дефиниран основен здравен пакет (ОЗП) от стоки и услуги, които се покриват от задължителното здравно осигуряване на база на анализа на предоставената информация и актюерски разчети;
  • Оценяване на необходимите средства за покриване на разходите, свързани с ОЗП, както и приходоизточниците за финансирането им, включително задължителни здравноосигурителни и/или застрахователни вноски, финансиране от бюджета за групите, които се осигуряват за негова сметка, доплащания от здравноосигурените лица, социални плащания от бюджета за хора в неравностойно положение и т.н.;
  • Създаване на условия за конкуренция при предоставянето на ОЗП в рамките на задължителното здравно осигуряване;
  • Въвеждане на медицински и финансови стандарти, съгласувани със заинтересованите страни;
  • Изграждане на цялостна информационна система, която да осигури прозрачност и възможност за контрол на работата на здравната система; за целта
  • Ограничаване на ролята на държавата до изготвяне на рамката за работа на сектора.


Коментари по темата

Правила на форума за коментари
prKD


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Зам.-министър Златанов: Една маска сега е равна на 20 сложени, когато сме в червена зона
05.08.2021 13:57:03 Полина Тодорова

Зам.-министър Златанов: Една маска сега е равна на 20 сложени, когато сме в червена зона

Една маска, сложена сега, е равна на 20 сложени, когато сме в червена зона. Това заяви на брифинг ...

Специалисти от УМБАЛ „Св. Георги“: Изчакването заради COVID превръща хронични заболявания в спешни
05.08.2021 13:10:57

Специалисти от УМБАЛ „Св. Георги“: Изчакването заради COVID превръща хронични заболявания в спешни

Изчакването заради COVID-19 превръща хронични заболявания в спешни състояния, не отлагайте лечени ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...