ИПИ: 270 души са напуснали спешна помощ за четири години

В системата за спешна помощ в България са налице редица дисбаланси, свързани както с обективни географски обстоятелства, които затрудняват достъпа, така и с намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен „Спешната помощ и планът за възстановяване“.  

Според анализаторите в момента системата на спешната помощ функционира в относителна стабилност при постоянен ръст на разходите и слабо намаляване и на натовареността, и на персонала, зает в нея. Липсват ясно изразени индикатори, които да говорят за криза, като това ясно си личи покрай обслужването на пандемията от COVID-19 през последните 2 години.

Данните в анализа показват, че разходите за персонал бележат постоянен ръст с умерено бърз темп. Те представляват и най-големия дял в общите разходи за спешна помощ. Разходите за издръжка също нарастват, като това са основно разходи за горива и ремонт. При капиталовите разходи се наблюдава най-голяма динамика – от почти несъществуващи през 2017 г., те достигат до над 38 млн. лв. за 2020 г. Въпреки това те остават малък дял в рамките на общите разходи на програмата.

Ръстът на разходите за възнаграждения обаче не е придружен от нарастване на персонала –

напротив, заетите в спешната помощ постоянно намаляват за периода 2017 – 2021 г., като за периода системата е загубила над 270 служители.

Прогнозата на ИПИ е, че се наблюдава реален ръст на възнагражденията в системата на спешната помощ, но загубата на специалисти е осезаема и ще създаде проблем в бъдеще при осигуряване на капацитет на системата и предоставяне на тази услуга. Разходите за издръжка вероятно ще нараснат през настоящата и следващата година, тъй като са силно зависими от цените на горивата, за което е необходим допълнителен ресурс, а капиталовите разходи са обвързани с проекти (вероятно с европейско финансиране) и това се очаква да продължи с оглед изпълнението през следващите години на Националния план за възстановяване и устойчивост.

От Института са разделили дейността на спешните звена на типична и несвойствена. В типичната дейност на системата за спешна помощ са включени дейностите по оказване на спешна помощ на лица в спешни състояния – приемане на сигнали за спешни случаи, оказване на медицинска помощ на лица в спешни състояния, хоспитализиране на лица при необходимост, транспортиране на пациенти в спешно състояние до лечебни заведения и др. По отношения на повикванията през телефон 112 за периода 2017 – 2021 година прави впечатление, че през първите две години разликата между приетите и изпълнени повиквания е относително малка – екипите на спешна помощ са се отзовавали на много голяма част от сигналите, получени на спешния телефон. Това се променя през 2019 година, когато разликата между приети и изпълнени повиквания започва да се отличава – разликата достига до 24% през 2021 г.

Повикванията бележат пик през 2018 година, а не по време на пандемията,

от което също могат да се направят някои изводи – спешната помощ не е разширила драстично дейността си през пандемичните години и данните не сочат за натиск върху системата в резултат на увеличения брой случаи на пациенти с COVID-19, коментират от ИПИ.

Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти също показват сериозен спад на обслужените пациенти през 2019 г. с над 30% и слаб ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в спешната помощ се хоспитализират между 30 и 40%, като този дял е бил най-висок през 2019 г. Нивото на хоспитализиране през спешната помощ е стабилно през целия период, като през 2021 г. броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с около 11%, вероятно поради по-високия ръст на хоспитализации, свързани с COVID-19.

Изминатите километри от линейките са динамичен показател, като най-ниско е нивото му през 2018 г. – 14,7 млн. км, след което той нараства и достига 17,2 млн. км през 2020 г. Същевременно, макар 2018-та да е годината, в която спешната помощ е изминала най-малко километри, тя е обслужила най-много на брой пациенти. Вероятно голяма част от тях са били обслужени в звената за спешна помощ в болниците за сметка на повиквания в дома на пострадалите. Друго обяснение може да се търси в по-голям брой изпълнени спешни повиквания в рамките на по-големи населените места и по-малко – в по-малките, смятат анализаторите.

Ако предоставянето на спешна помощ на пациенти в спешни състояние съгласно закона за здравето е типична, свойствена дейност на екипите и центровете за спешна помощ, трябва да се има предвид и че те извършват и допълнителни дейности, които нямат връзка с основната цел на функциониране на тези звена. Тези несвойствени дейности включват вземане на кръвни проби за алкохол и други упойващи вещества от водачи на моторни превозни средства и осигуряване на специализиран транспорт за превозване на трупове, подлежащи на съдебномедицинска експертиза, от мястото на произшествието до съответното лечебно заведение за болнична помощ, в случаите на инцидентно настъпила смърт на обществени места.

Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало подозрения, че шофират в нетрезво състояние, постепенно спада от 5846 през 2017 г. до 2399 проби за 2021 г., а

превозването на трупове за съдебномедицинска експертиза нараства от 2833 през 2017 г. до 4121 за 2021 г.

Тези дейности следва да се изведат от обхвата на задълженията на спешните екипи и да се осъществяват от друг вид служби, категорични са от ИПИ, тъй като за никоя от тях няма основание да бъдат извършвани от спешните медицински екипи.

По отношение на проектите в Националният план за възстановяване и устойчивост на България от ИПИ подчертават, че към момента са одобрени два проекта, които имат пряко отношение към развитието на системата на спешната помощ и са разгледани по-подробно в анализа. И двата проекта са обвързани с реализацията на реформа 3: „Подобряване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти на територията на цялата страна“, насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти и осигуряване на пълна материално-техническа и финансова обезпеченост на сектора.

От Института смятат, че проект „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“ запълва празнина при предоставянето на спешна медицинска помощ на гражданите. „Отчитайки дефицитите и нуждите в страната към настоящия момент, той е добре мотивиран и сравнително добре описан, но му липсват ясни индикатори за оценка на резултатите и особено – за ефект. Записана е общата концепция за функциониране на въздушната спешна помощ, но липсват всякакви детайли по отношение на функциониране и интегриране в системата на спешната помощ на България в момента. Създаването на още едно държавно звено (агенция), което да администрира тази система, вероятно ще затормози допълнително постигането на желаните крайни резултати – по-бърз достъп до спешна помощ и намаляване на смъртността от спешни състояния. Позитивен момент е включването на разходи за обучение на персонала. Прави впечатление и чисто формалното обвързване на проект Н9 с реформата в плана за възстановяване, която по-скоро е насочена към здравната професия, отколкото към здравните резултати и достъпа до здравеопазване –

вероятно идеята за този проект е дошла след дефиниране на реформите и не му е било намерено по-подходящо място

Трябва сериозно да се обмисли по какъв начин ще се интегрира системата за въздушен транспорт с тази на наземен – както информационно, така и технически. Разположението на площадките, вземането на решение коя система ще се използва, а дори и диспечерското обслужване следва да бъде част от работещите системи в момента. Наличието на въздушен транспорт вероятно ще се отрази и в промяна в системата за наземно обслужване на спешната помощ, а този въпрос никъде не е засегнат“, коментират от ИПИ.

Проектът „Подобряване на националната система за спешни комуникации 112“ макар и „дигитален“ по своя характер, а не „здравен“, има пряко отношение към своевременното осъществяване на спешната помощ в България. „За съжаление от посочените в проекта индикатори за въздействие не може да се прецени какъв ефект от изпълнението му се очаква да бъде постигнат, например върху времето за реакция, стабилността на връзката, удовлетвореността на потребителите и оттам – подобряване на качеството на спешната помощ. Отново се забелязват технически добре представените проектни атрибути, но липса на ясно изразена идея защо са необходими тези дейности, какво точно се очаква да се подобри в предоставянето на здравните услуги, как ще допринесе проектът към развитие на здравната система и какъв ще е крайният ефект за обществото. Това са принципни недостатъци на голяма част от включените в плана за възстановяване проекти“, смятат от Института.