Проф. Хаджидеков, през октомври предстои съвместният форум XXI Балкански конгрес по радиология и XXIКонгрес на Българската асоциация по радиология. Какви са предимствата, когато се обединяват двата конгреса?
Балканският конгрес по радиология се провежда ежегодно в една от страните в региона, докато конгресите на Българската асоциация по радиология – на всеки 2 години. През 2026 г. двете събития съвпадат и още по-интересното е, че има и съвпадение с поредността на двете събития – и двете са 21-ви издания по ред. Предимството за българските участници в конгреса е възможността да се срещнат и чуят лекциите на голям брой чуждестранни преподаватели. Традиционно на балканските конгреси големият брой участници е от приемащата страна. Тези събития винаги са давали възможност за контакти между специалисти и специализиращи, които не рядко са прераствали в сътрудничество, а и в добри приятелства – приятелства с благотворно влияние в професионалното развитие. На Балканите имаме много общо в нашите професии, а и в манталитета и духа, и това дава още интересни щрихи на събитието.
Кои са основните теми на форума?
Образователната част заема голям дял. Тематиката покрива всички раздели на образната диагностика и интервенционалната рентгенология. Темите включват подходи към диагностиката на различни заболявания, акценти върху препоръки на международни научни и професионални организации, обобщения на опита на големи университетски центрове от региона, диагностика на редки заболявания и много други. Специално място е отделено на социално-значими заболявания, каквито са сърдечносъдовите и онкологичните, с цел подчертаване на приносите на технологичното развитие в областта.
Какви лектори очаквате – български и от чужди центрове?
Симултанното провеждане на конгресните сесии в 4 зали дава възможност за широка образователна програма. Преподавателският екип наброява близо 100 чуждестранни и над 60 български лектори - в голямата си част хабилитирани преподаватели от големите университетски центрове на Балканите. Традиция е нашите конгреси да се предхождат от предконгресни курсове, организирани по програмата Visiting Professorship Program на Европейското училище по радиология ESOR, посветено тази година на сърдечната образна диагностика – област, която у нас в момента е в развитие. И този курс има за цел да отговори на потребности на мрежата. Курсът е акредитиран от Съюза на европейските медицински специалисти – UEMS. Гост-лектори за другите елементи от програмата на форума са поканени и от Канада, Япония, Италия, Испания, Франция и др.
В образната диагностика навлизат много иновации в последните години. Как са отразени в тематиката на конгреса?
Това, което вълнува днес лекари, специалисти, а и обществеността, е навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота и в частност в медицината. Поради своя характер образната диагностика винаги е била в авангарда на дигитализацията, на приложението на информационните технологии, а сега и с изкуствения интелект. Софтуерни програми на изкуствения интелект вече се интегрират в съвременната рентгенологична и образна апаратура. Няколко лекции в конгреса са посветени на приложението на изкуствения интелект в практиката на образната диагностика. Гост-лектор е председателят на секцията по приложението на изкуствения интелект в радиологията на Североамериканското дружество по радиология RSNA проф. Еrrol Colak. Темата ще засегне в изложението си и президентът на Японския колеж по радиология проф. Kei Yamada. Други лектори ще представят ролята на изкуствения интелект в образната диагностика на заболяванията на млечната жлеза, при други чести онкологични и други социално-значими заболявания.
Какви сесии се предвиждат освен лекционния формат?
Разбира се, освен образователните сесии, е предвидено и време за научни сесии, т.е. за представяне на научни търсения и изследвания от участниците в конгреса. Специална сесия е отделена за докторанти, които да изложат тематиката на техните дисертационни трудове. Надявам се интерес да предизвикат и сесиите, на които ще бъдат представени необичайни случаи от практиката.
С какво е привлекателна днес специалността, има ли интерес от страна на млади лекари да се развиват в областите на образната диагностика и интервенционалната радиология? Какво предвиждате за тях в програмата на конгресния форум?
В последните години образната диагностика е една от специалностите, които се ползват с голям интерес от страна на новозавършващите лекари. Много фактори могат да обяснят този интерес, сред тях водещо е съчетанието на диагностично търсене и високи информационни технологии. На конгреса ние даваме превес на представянията на специализиращите образна диагностика лекари и - искам да подчертая дебело - на студентите по медицина с интерес към специалността и участници в конгреса. Изключително съм удовлетворен от големия брой студенти, вече регистрирани за конгреса и изпратили свои резюмета, най-вече случаи от практиката, за устно или постерно представяне. Това ме кара да мисля, че специалността има бъдеще. Към най-младото поколение е насочена и сесията за менторството в образната диагностика с лектори доайените на балканската рентгенология, професорите Gourtsoyiannis и Karantanas. Най-добрите устни и постерни представяния на специализиращи лекари и студенти по медицина ще бъдат отличени с грамоти.
На какво ниво е радиологията в България и как стои на европейската карта?
Лечебните заведения у нас вече са наситени със съвременна апаратура по образна диагностика. В редица водещи български университетски и високоспециализирани центрове нивото на радиологичната практика, научната дейност и обучението е напълно съпоставимо с това в утвърдените европейски и световни центрове. Все по-широко се имплементират общоприети препоръки за прилагане на отделните образни методи при диагностиката на различните заболявания. Проблем остава недостигът на лекарски кадри извън университетските центрове, както и на подготвени за високите технологии рентгенови лаборанти. Българските радиолози успешно прилагат съвременни образни технологии, участват активно в международни научни проекти и професионални организации и допринасят за развитието на специалността на международно ниво. Вярваме, че конгресът ще бъде отлична възможност да покажем тези постижения, да насърчим професионалния обмен и да затвърдим мястото на българската радиология като равностоен партньор в европейската радиологична общност и на Балканите.
Проф. Георги Хаджидеков е завършил Медицинския университет – София през 2000 г. От януари 2002 г. работи в Отделението по образна диагностикана Университетската болница “Лозенец”, където извършва пълен обем дейности по магнитнорезонансна диагностика, компютърна томография, конвенционална рентгенова диагностика, мамография, остеоденситометрия.
В периода 2005 –2006 провежда специализация по образна диагностика в Centre Hospitalier Universitaire, Hôpital Jean Minjoz (Besançon), Франция.
Развива научно-преподавателска дейност към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра „Физика, биофизика и рентгенология“. От 2023 г. е с академична длъжност „професор“. Основните му професионални интереси са в областите фетална образна диагностика, педиатрична образна диагностика, урогенитална образна диагностика, магнитнорезонансна диагностика, изкуствен интелект.
Член е на EuropeanSocietyofRadiology (ESR), European Society of Urogenital Radiology (ESUR), European Society of Pediatric Radiology (ESPR), Еuropean Society of GastroAbdominal Radiology (ESGAR), American Roentgen Ray Society (ARRS), Българската асоциация по радиология (БАР),Български лекарски съюз (БЛС).
Има над 250 научни публикации.
