!
Неделя, 03 Март 2024
03
септ
 

Из вестниците: Инсулти, болнични, проблеми на Спешна помощ

Понеделник, 03 Септември 2018 | 09:32:01


„Инсулт поваля близо 10 000 българи всяка година. Тревожните данни обяви пред „Телеграф” проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология”, пише днес изданието. „Статистиката показва, че смъртността

„Инсулт поваля близо 10 000 българи всяка година. Тревожните данни обяви пред „Телеграф” проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология”, пише днес изданието.

„Статистиката показва, че смъртността от мозъчен удар у нас е по-висока от тази при инфарктите. Причината не е в липсата на качествено лечение, а в слабата организация по транспортирането на пациентите, което губи ценно време за техния живот и неприлагане на модерните инвазивни методики. „25% от инсултите загиват в рамките на 3-4 часа, ако до тогава пациентът не получи помощ, нещата или са фатални, или са свързани с много тежка инвалидизация”, предупреди кардиологът”, четем във вестника.

„В България се регистрират между 12 000 и 13 000 инсулта на година. Вероятно 15-20% от тях са други неврологични състояния, които се регистрират като такива. „Дори да махнем тези случаи инсултите пак ще са не по-малко от 10 000”, призна проф. Иво Петров. Според нето това не е невероятно, защото българското население е едно от най-бързо застаряващите, което води до по-голямо разпространение на сърдечно съдовите заболявания”, допълва публикацията.

И още: „Не можем да очакваме, че инсултите ще започнат да намаляват, защото младите напускат България и тези, които остават са на по-висока средна възраст. Здравната система може да очаква между 10 000 и 12 000 инсулта на година и трябва да бъде готова да ги поеме”, предупреди той”.

„24 часа” разговаря с д-р Владимир Кръстев, който е един от спешните медици, отзовали се на катастрофата край Своге. „Заварихме една голяма човешка трагедия. Не може да се опише с думи. В първия момент се стягаш, работиш, правиш това, което се изисква от теб, и когато отмине всичко, си даваш сметка колко е трагично. Толкова много жертви, нелепо е, просто е нелепо. Не сме на война, за да има наредени трупове като на фронт. Беше грозна и трагична картина, касапница. Толкова много жертви и пострадали. Нямаше един, когото да отпратим за домашно лечение, всички бяха тежко пострадали. Но в този момент е важен пациентът, да го стабилизираш, да го качиш в линейката и да го закараш до голяма болница, където да получи адекватна реанимация”, разказва той и споделя, че това е първият случай в кариерата му, при който е видял толкова много загинали.

Запитан какво не достига на системата за Спешна помощ, д-р Кръстев казва: „Нужно е ново оборудване, линейки, повече екипи, за да се поемат случаите. При нас системата е нонстоп. Поемаш един адрес, обработваш пациента, след което връщаш адреса веднага по радиостанцията и веднага се дава нов. И това е 12 часа.

Имаме една 30-минутна почивка на обяд, в която да хапнем набързо и наново. Понякога тази почивка е и часове покъсно. Ако сме повече екипи, ако има повече хора, които да дойдат и да работят, ще бъде много добре за цялата Бърза помощ. София стана над 2 млн. души, обслужваме и няколко околни села. Как да се случи с 10-12 екипа?”

Лекарят отбелялзва и много сигнали, които всъщност не са за Спешна помощ, и посочва: „За викане на спешен екип, без значение дали е спешна помощ, полиция или пожарна, за неспешен случай, да се налагат солени глоби, така че човек да не си помисли да го прави втори път. Тогава, дори и с толкова малко екипи, ще можем да обслужваме по-бързо всички спешни състояния, защото няма да ни викат непрекъснато за убоден пръст, температура или бъбречна криза”.

„Монитор” пък се спира на исканията на бизнеса във връзка с болничните. „От бизнеса отчитат, че въпросът с контрола върху взетите болнични се нуждае от засилване и относно съмнения за взет болничен след отпуската като начин за удължаване на почивката. Масовият случай на издавани болнични листове е за три дни, обезщетението за които е за сметка на работодателя. Мярката беше приета преди години като временна мярка, но остана постоянна. Според председателя на БТПП Цветан Симеонов контролът за верността на болничните листове може да се осъществява само от квалифицирани медицински специалисти, с каквито работодателят по правило не разполага”, пише всекидневникът.

„Поради това следва да се отмени правилото, че обезщетението за първите три дни болнични е за сметка на работодателя. Ако това правило остане, следва да се нормира начин на контрол за верността на болничните листове от квалифицирани медицински специалисти с участието на работодателя”, смятат от бизнес организацията”, допълва изданието.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
qshV


Всичко за коронавируса
Още новини
Честит празник!
03.03.2024 00:01:00

Честит празник!

Днес се навършват 146 години от Освобождението на България. Трети март е ден, в който пра ...

Министърът: Евтини лекарства трайно изчезват от българския пазар
02.03.2024 11:10:13

Министърът: Евтини лекарства трайно изчезват от българския пазар

Проблемът с недостиг на инсулин е хроничен, той се обостря периодично. Това коментира в студиото ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...