!
Сряда, 24 Април 2024
25
февр
10
 

Искат единни стандарти за лечение на едни и същи болести в Европа

Здравната карта да залага минимум за лекари и болници, а не максимум, искат експерти

Петък, 25 Февруари 2022 | 14:45:51 Надежда Ненова
10

За единни стандарти за медицина призова българският депутат в Европарламента Андрей Новаков по време на дискусията „Български гласове за Европа: Здравеопазване и иновации“, организирана от БТА. Темата на дискусията в Плевен бяха европейскит

За единни стандарти за медицина призова българският депутат в Европарламента Андрей Новаков по време на дискусията „Български гласове за Европа: Здравеопазване и иновации“, организирана от БТА. Темата на дискусията в Плевен бяха европейските политики в областта на здравеопазването и навлизането на новите технологии в медицината, ситуацията и проблемите в българското здравеопазване.

Според Новаков трябва да има единни стандарти за лечение на едни и същи заболявания в различните държави членки на ЕС, като това нямало да е опит да се управляват отделните болници в държавите, а ще допринесе за улесняване на достъпа на пациентите до здравеопазване.

„Немалко финансиране беше отпуснато за здравеопазването. България трябва да предприеме категорични и бързи мерки да се възползва от Плана за възстановяване и устойчивост и тези 13 млрд. лева да могат да бъдат използвани за възстановяване както на икономиката ни, така и за подкрепа на лечебните заведения. Имаме нужда да се възползваме от Плана, защото смъртността в страната ни е една от най-високите в света, което показва, че и назад във времето са се натрупали проблеми, които днес ескалираха“, допълни Новаков.

Според евродепутата Петър Витанов пандемията е показала, че много лесно се късат веригите за доставки на медикаменти в Европа. „Тези вериги трябва да се възстановят. Затова

ЕС в своята фармацевтична стратегия залага на възстановяване на производствата на медикаменти

на територията на Европейския съюз. Друга важна тема е лекари и пациенти да могат да бъдат трансферирани от една държава в друга. Трябва да има създаден механизъм, който да улесни този процес, защото в момента това се случва по изключително сложен начин, с огромни административни пречки и е времеемко. Трябва да се увеличат компетенциите на Европейските здравни агенции като ЕМА и Европейската агенция по контрол на заразни болести, а се видя, че техните функции са много ограничени“, подчерта той.

„Гласът на българските пациенти не се различава много от гласа на европейските пациенти, които поискаха повече Европа в здравеопазването. Този глас остана неразбран, остана неглижиран, дори преди COVID-пандемията се се коментираше дали изцяло да не отпадне здравеопазването от Европейските институции. Сега проблемите са още по-актуални – с огромни разлики между здравните системи и затворени граници, което води до огромни последствия за самите европейски граждани. Не сме сигурни дали навсякъде в Европа здравеопазването е достъпно – дали системата е адекватна, дали е по джоба ни, тъй като например 50% от парите за здраве у нас идват от джоба на болния човек, а не от здравия“, каза председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.

Според него дори в рамките на сегашния Европейски договор, няма забрана Европа да наложи единен стандарт в здравеопазването. „Той е крайно необходим, за да гарантира на всички европейски граждани, че ще имат достъп до качествено здравеопазване. Стандартите в здравеопазването се водят от медицината на доказателствата. Те не касаят какви лекарства, а как да посрещнем пациента, как да го изпратят, как да се грижим за пациента след операцията, какво се случва с умиращия човек“, каза още д-р Хасърджиев.

„Здравеопазване и медицина не са аналогични понятия. Общи медицински стандарти има в Европа, те се приемат от медицинските дружества по специалности и се прилагат от всички страни, включително и в България. Няма обща политика за здравеопазване в ЕС и всяка държава прилага своя система“, отговори проф. Тони Веков от МБАЛ „Сърце и мозък“ - Плевен.  

Той беше категоричен, че

държавата трябва да се изтегли от сектора

и когато това се случи, ще доведе до нови технологии и до ново отношение на лекаря към пациента. „Когато има възможност на избор, тогава и лекарите ще се замислят как да се държат със своите пациенти. Чувам, че политиците ще правят нова Здравна карта, а самото й съществуване е излишно. Това е един от механизмите за ограничаване на конкуренцията чрез налагането на определен брой легла по области. Това води до конкуренцията само на хартия, което съответно и сваля качеството на медицината. Здравеопазването се подчинява на икономически закони. Там, където няма пазар, няма и качество“, заяви проф. Веков.  

Христо Дочев, главен секретар на МУ-Плевен заяви, че последната ревизия на договорите с Европейския съюз е от 2009 г. и здравеопазването попада в регулаторната компетентност на всяка държава-членка. По думите му единствено единни правила има за медицинските изделия, донорството и трансплантациите, както и за тютюнопушенето.

Според Дочев обаче по-големият проблем е, че младите лекари започват работа на изключително ниски заплати. „Проблем е и недостигът на лекарства. В последната година дори са отлагани планови операции заради липсващи медикаменти. Основният проблем за държавните болници са търговете за лекарства, които се организират на национално ниво, тъй като не гарантират нужните количества, но по тези въпроси трябва да се произнесе Министерството на здравеопазването“, каза Дочев.

Той коментира и идеите, които се чуват в публичното пространство за смяна на статута на болниците като търговски дружества, като подчерта, че това не би променило нищо в начина им на управление и качеството на услугите. „Това, което би донесло промяна е, ако в органите на управление на болниците влязат неправителствени и пациентски организации“, каза обаче Дочев.

Според председателя на Българския клъстер за дигитални решения и иновации Росен Димитров решенията в здравеопазването трябва да се вземат на базата на данни.

„Ефективното и устойчиво здравеопазване е основано на данни, технологии и иновации

Същевременно хората, които правят здравни политики, не са наясно с дигиталната трансформация на данните. Водещ е стратегическия подход, в който са включени лечебните заведения, политиците, университетите и системния начин на мислене, който трябва да включва всички 6 елемента на здравеопазването, определени от СЗО. Един от приоритетите в Националната стратегия за здраве до 2030 г., която още не е приета, е електронното здравеопазването. То трябва да се превърне в стратегия за дигитална трансформация“, каза Димитров.

Д-р Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „Св. Марина“-Плевен заяви, че имат пълна готовност за електронно здравеопазване, но макар да могат да работят напълно дигитално, изискванията на Здравната каса са всичко да е на хартия. Той допълни още, че високите технологии в медицината не са приложими за всички болни, тъй като лечението с тях е изключително скъпо, а и не всеки пациент е показан за него.

Това мнение застъпи и директорът на РЗОК-Плевен д-р Пенка Стефанова. „Дори и богатите държави не си позволяват за всеки пациент да ползват високи технологии. Затова политиката от десетилетия в Европа е да се акцентира върху първичната помощ и само тези болни, на които не може да им бъде решен проблема там, да отидат към специализираната и високотехнологичната медицина. У нас обаче първичната помощ е неглижирана. Броят на общопрактикуващите лекари намалява, тяхната възраст се увеличава, а младите не искат да работят като семейни лекари. Проблемът в голяма степен е и чисто нормативен. За да бъдат зачислени за специализация по Обща медицина, лекарите трябва да са наети в практиката на действащ общопрактикуващ лекар“, каза тя.

По думите й високите технологии имат приложение и в първичната доболнична помощ като пример за това е телемедицината.  

Д-р Стефанова коментира и Здравната карта, която според нея

трябва да определи минимума лекари и лечебни заведения, но да не налага максимум,

за да се избегнат диспропорциите по региони. „Плевен е на първо място както по брой лекари, така и по брой лечебни заведения на глава от населението, но дори и тук драстично намалява броя на общопрактикуващите лекари – от 263 преди 20 години сега са 167 и то на възраст над 60 години. Специалистите по здравни грижи пък са много под средноевропейските норми. Има какво да се мисли и в посока долекуване и палиативни грижи“, каза тя.

Ивайла Петкова главна медицинска сестра в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ заяви, че недостигът на сестри е в цяла Европа, а не само у нас. „Предвид недостига, натоварването се увеличава и много млади хора не се решават да се ориентират към тази професия“, каза тя.

Изпълнителният директор на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев коментира, че фармацевтичната стратегия за Европа е приета още през 2020 г., но до момента не виждаме как България влияе на европейската политика. Като пример за изоставането на страната ни от иновациите той даде, че през периода 2017-2020 година новите продукти разрешени от ЕМА са 160, като у нас от тях са достъпни 49 продукта, а в Германия - 149.

„България сериозно изостава, но причините за това са мултифакторни. Пациентите в Европа трябва да имат достъп до лекарствени продукти, които задоволяват техните нужди. Всяка лекарствена технология се оценява. Към момента всички компании кандидатстват с едни и същи доказателства, но по 27 критерии на различните държави. Вече обаче са приети единни Европейски критерии за оценка на здравните технологии и тази оценка да може да се използва във всяка една държава. За съжаление един от основните противници на този регламент беше България“, каза Денев.

По думите му най-важно е да се даде възможност на Европейската фармаиндустрия да бъде конкурентноспособна с останалия свят и

научно-изследователската дейности да се върне в Европа,

защото сега само 25% от нея се извършва на континента.

Според войната в Украйна още повече ускорявала необходимостта на това, защото поставяла под сериозно изпитание на доставките на лекарствени продукти. „Трябва да продължи посоката да се санкционира руския елит, а не руския народ“, заяви Деян Денев.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
R7aW

Гост 26.02.2022 23:24:26

Стига с тия украински изроди, фашисти

Гост 26.02.2022 23:22:05

Къде е Хасо Педерасо?

Гост 26.02.2022 12:33:03

БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ УКРАИНСКИТЕ ГЕРОИ НЕКА БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ, МОМЧЕТА! БИЙТЕ СЕ ЗА СВОБОДАТА СИ, БИЙТЕ СЕ ЗА ЗЕМЯТА СИ, ПАЗЕТЕ СЕМЕЙСТВАТА СИ, ДОМА СИ И ВЯРВАЙТЕ В БОГА! ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА ЗА ВАС ЗАПОЧНА! НЕКА БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ! ЦЯЛА ЕВРОПА СЕГА ВАЗИ ГЛЕДА!

Гост 26.02.2022 10:31:07

Да изключат Кремъл от системата СУИФТ, веднага! Спасете хиляди човешки животи!

Crocodile 26.02.2022 09:24:09

Реформата в здравеопазването е елементарна при 4 млн население на територията! В Европа стандарта е минимум 4 човека персонал на един пациент, протоколи за диагностика и лечение на всяко заболяване, които да се обновяват на 2 години! Алгоритми за лечение в доболнична и болнична помощ, но написани от специалисти от Мехия, Полша и Австрия и преведени само на български! Но, най-важното: преведена и одобрена за 10 години напред от парлименто полскста реформа за здравеопазване! Поляците я въведоха 2010 година и вече имат такива здравеопазване, че полските лекари напуснаха Албиона! Стига рашки и комунета в българското здравеопазване! Олигархическата демокрация ала Путин съвсем ще закопае територията като държава!

На баба ви хурката 25.02.2022 16:43:37

Абсолютно безсмислена говорилня. Дано поне да е отчетена по некой проект и ораторите да са захлебили, че толко празни приказки залудо...

гост 25.02.2022 16:37:28

Поредната седянка.

Гост 25.02.2022 14:51:37

Къде е Хасо Педерасо?

Гост 25.02.2022 16:08:36

В тоалетната ;)

Гост 25.02.2022 16:34:08

Оставете Хасърджиев, той не е добре!


Всичко за коронавируса
Още новини
И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия
23.04.2024 18:04:09 Ирина Пекарева

И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия

Създаването на система за мобилната медицинска помощ, оказвана на места, в които липсват както сп ...

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ
23.04.2024 17:47:29

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ

До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно по време на шестнадесетото издание на Училище ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...