Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) се обявят категорично против включването на информация относно стойността, на която дадено медицинско изделие се внася от трета страна, както и на реимбурсната стойност на медицинските изделия, чл. 30а от Закона за медицинските изделия, поддържан от Изпълнителната агенция по лекарствата.
Според МЗ с промените въведеното изискване при включване на медицинско изделие в списъка да има информация относно това на каква стойност (цена по фактура) изделието е внесено от трета държава, ще осигури систематизирана информация, която ще се използва при провеждане на държавната здравна политика, свързана с оптимално планиране на разходите за медицински изделия. Тази информация ще служи и на възложителите на обществени поръчки при извършване на пазарни проучвания при подготовката на обществени поръчки. Достъп до информацията ще имат единствено лицата, които заплащат съответното медицинско изделие, и Министерството на здравеопазването с цел формиране на държавната политика в областта на медицинските изделия.
Според БАТЕЛ обаче обявяването на чувствителна търговска информация може да доведе до съществени неблагоприятни последици за съответните търговски субекти. „Тази информация е предмет на търговско договаряне между два независими икономически субекта и е предмет на търговска тайна в отношенията между тях. Разкриването на тази търговска тайна не е обосновано от държавен интерес и няма да доведе до ползи нито за държавата, нито за търговските субекти, нито за пациентите“, пишат търговците.
От КРИБ пък заявяват директно, че изискването е недопустимо. „Недопустимо е публично да се оповестява информация, която съобразно правилата за защита на конкуренцията не може да бъде обменяна между конкуренти и е търговска тайна. Разпоредбите заложени в т. 5 и 6 на ал. 2 на чл. 30а изискват обявяването на чувствителна търговска информация, която може да доведе до съществени неблагоприятни последици за съответните търговски субекти, защото е предмет на търговско договаряне между два независими икономически субекта, т.е. е търговска тайна между двата икономически субекта. Разкриването на тази конфиденциална търговска информация не е обосновано от конкретен интерес на държавните институции и няма да доведе до ползи за държавата, икономическите оператори или за пациентите“, заявяват индустриалците.
От КРИБ се противопоставят и на забраната за интеграция между търговец на едро и търговец на дребно с лекарствени продукти. „В частност разпоредбите на чл. 223 от ЗЛПХМ излизат извън пазарния контекст, покривайки много тясна хипотеза, в която ръководител на аптека, който се е регистрирал като едноличен търговец-физическо лице, оперира с него като търговец на дребно и същевременно има участие в производител, вносител или търговец на едро с лекарствени продукти. В контекста на изложените от нас аргументи за важната роля на икономически интегрираните структури, считаме подобна рестрикция за пряка намеса в свободните пазарни отношения“, пишат от Конфедерацията.
Работодателите и индустриалците настояват да се промени механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, включващ задължението за притежател на разрешение за употреба / негов упълномощен представител да извършва директни плащания към НЗОК, за да компенсира надвишения бюджет на здравната каса, защото в този си вид той ще увеличи натиска върху икономическите субекти по веригата на лекарствоснабдяване и ще способства за тенденцията на изтегляне на лекарства от българския пазар. Като пример те са дали, че по данни на ИАЛ през 2018 г. по желание на притежателите на разрешения за употреба са прекратени 221 разрешения за употреба на лекарствени продукти, като нито едно от тях не е свързано с лекарствената безопасност. За периода 2014-2017 година дерегистрираните лекарства са 1512.
Промените в закона ще бъдат гледани утре на първо четене в парламентарната комисия по здравеопазването.
А , къде са пациентските организации , да вземат отношение по въпроса ? Или щото са на хранилка на същите тези търговци , си траят .
Пичка им лелина на търговците . От десет кладенеца вода ще донесат , само и само да не знаеме какви далавери въртят на гърба на народа . Когато става дума за здравето на нацията , търговците трябва да се съгласят да бъдат контролирани в печалбата си .В края на краищата никой не иска да търгуват даром , но не да печелят по няколко пъти отгоре .Така няма да имат и пари за подкупи . Една печалба от 5-10 процента им е предоволно .
Ама разбира се - друго си е, например, слухово апаратче да е 7$, а държавата да ти го купува по 400лв. Щом ние им го плащаме, нека видим на какви цени ги внасят. Иначе да си го продават на свободни цени, без реимбурсация - никой не ги спира.
Явно не искат българските данъкоплатци да разберат какви яки "гуши" се правят на техен гръб.