Кандидатите за управител на НЗОК предложиха повече контрол и оптимизиране на разходите (Обновена)

Повече контрол и оптимизиране на разходите на НЗОК предложиха в платформите си пред здравната парламентарна комисия кандидатите за управител на Касата д-р Владимир Даскалов, предложен от ПБ, и Станимир Михайлов, предложен от ПП.

По думите на д-р Даскалов в здравеопазването няма място за солови играчи, а болестите нямат партийна принадлежност.

„Длъжни сме да започнем с честна диагноза на системата – всяка година бюджетът на НЗОК се увеличава с 10%, но въпреки това средната продължителност на живота в България остава с 6 години по-ниска от средната в Европа, заемаме челни места по предотвратима смъртност, а сърдечно-съдовите заболявания са на първо място като причина за смърт. Близо едно на всеки три деца страда от наднормено тегло, превръщайки се в пациент още в училищна възраст. Здравеопазването ни финансира усложненията, а не ранното откриване на заболявания. Тревожен е фактът и за личното доплащане от страна на пациента, достигащо 39%“, каза още той.

„Принципите, които ще спазвам, са икономичност, ефективност, прозрачност и устойчивост в работата, дисциплина, ефикасност“, допълни още д-р Даскалов.

Икономичността ще бъде постигната като бъде задържан ръста на разходите спрямо планираните дейности

и дейностите на исторически принцип, в това число и разходите за администрация. „Това на практика означава да спрем да плащаме два пъти за едно и също нещо, без да правим компромис с качеството. Например чрез НЗИС и еЗдраве ще прекратим порочната практика да се дублират изследвания. Ако един пациент си е направил скъпи изследвания в доболничната помощ, а два дни по-късно постъпи в болница, лекарите там веднага ще видят готовите резултати. Касата просто няма да плати напълно излишното повторно изследване. Спестените пари ще бъдат пренасочени за покриване на иновативни лечения“, каза д-р Даскалов.

Ефективността, по думите му, характеризира връзката между постигнатите резултати и вложените средства, а ефикасността се мери с това дали са постигнати целите, а не с похарчените средства.

Сред предложенията, които д-р Даскалов направи бяха пилотно прилагане на стандартизирани показатели за качество, съобразени със спецификата на всяко лечебно заведение и въвеждане на контрол от страна на пациента чрез използване на мобилното приложение еЗдраве. „Всички рецепти да бъдат дигитализирани, да се създаде дигитална карта на търговците на дребно с лекарства, независимо дали аптеката работи по договор с НЗОК, да се заложи цялостно изграждане на СЕСПА, а лекарите да получават незабавна информация при липса на определен медикамент на пазара“, предложи още д-р Даскалов.

В програмата си д-р Владимир Даскалов стъпи на своя опит като зам.-директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, председател на Съвета на директорите на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, изпълнителен директор на УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски” и председател на Съвета на директорите на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”. Той беше категоричен, че в случай, че бъде избран за управител на Касата от болничната дейност ще бъдат извадени максимален брой дейности, които могат да се извършват амбулаторно в извънболнична помощ. „Целта е да се премине от фрагментирания модел на клиничните пътеки към комплексна грижа за полиморбидни пациенти и ново разпределяне на отговорностите между лекари, лекарски асистенти и специалисти по здравни грижи, за да се осигури достъпно лечение дори в най-отдалечените региони на страната. Сред показателите за качество в болничната помощ са и специализиращите лекари.

Ще се премине от плащане за обем към плащането за качество“,

обясни още д-р Даскалов.

Единственият кандидат, който получи подкрепа извън парламентарните партии беше бившият управител и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК Станимир Михайлов. В становищата си от Синдиката на административните служители „Подкрепа“ и Българската асоциация на зъботехниците заявяват, че професионализмът, управленският опит, диалогичността и институционалната отговорност трябва да са водещи при избора на нов управител на Здравната каса.

В програмата си Михайлов предложи оптимизиране на разходите в болничната помощ, намаляване на доплащането от страна на пациентите, извеждане на амбулаторни процедури с малка сложност от болничната в специализираната извънболнична помощ и диференцирано заплащане на клиничните пътеки в зависимост от тежестта на заболяването.

Той изрази подкрепа за законовите промени, предвиждащ всички болници да извършват обществени поръчки за лекарства, но уточни, че до реализирането на търговете е добре медикаментите да бъдат заплащани по среднопретеглена цена. „Среднопретеглената цена да е като репер за заплащане. Докато плащанията се извършваха по този начин, отчетохме намаление на разходите, след това като се въведе рамковото споразумение – разходите скочиха“, каза бившият управител и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК.

Михайлов заяви, че е необходимо да се търси модел за  гарантиране събираемостта на дължимите суми по Механизма за предвидимост и устойчивост - за гарантиране на своевременна събираемост на дължимите от притежателите на разрешение на употреба суми по него. „Вторият акцент в работата ми ще бъде по отношение на Политиката на реимбурсация.Лекарствената политика се води от МЗ и неговите структури, което не отнема възможността НЗОК да прави предложения при формиране на реимбурсната листа.

Целта на реимбурсацията трябва да бъде постигане на синергийни и на директни ефекти,

като увеличение на придържането към терапията; намаляване необходимост от инвазивни подходи и хоспитализации, намаляване на доплащането.

„Важно е да се отбележи, че при увеличение на реимбурсацията на 100 % на най-масовите медикаменти, еднократно ще се увеличат разходите на НЗОК, но впоследствие това ще се балансира от съкращаване на разходите от скъпи инвазивни процедури и хоспитализации“, каза Михайлов и даде за пример повишаването на реимбурсацията на лекарствата за сърдечносъдови заболявания на 100%, след което е отчетен намален брой инвазивни процедури и хоспитализации по съответните клинични пътеки за последващия период (2013 пътеки и съответно 2 494 567 лева по малък разход за тях). „Достъпът до терапия води до увеличение на броя години активен живот на тези пациенти и респективно до увеличение на  икономическият им принос към обществото (доп. 5,25 години активен живот)“, каза още Михайлов.

По думите му голямото предстоящо предизвикателство е бюджетът за 2027 г. „Данните за годишния размер на бюджета на НЗОК през последните 10 г. показват, че средствата нарастват, но доплащането от страна на пациентите е огромно. Основната причина за това е неефективното изразходване на средствата. Ако те бъдат разходвани ефективно, ще може да се финансират нови клинични пътеки, средства за адекватни заплати на персонал, средства за профилактика и др. Проблем е еднаквото заплащане на случаи с различна тежест, недостатъчното финансиране на извънболничната помощ и др. Решението на тези проблеми налага нов подход и координирани действия от много институции. НЗОК е специфична финансова институция и основната ѝ задача е не само заплащане на медицинска дейност, а управление на финансови потоци“, каза Станимир Михайлов.  

Той припомни, че през 2024 година беше разработен и проект за преструктуриране на НЗОК и редуциране броя на РЗОК от 28 на 6 областни Районни каси.

„Целите на този проект бяха да се намали администрацията и нейното дублиране,

да се съкратят разходите за издръжка и да се увеличат възнаграждения на персонала, да се постигне ползване на споделени услуги без това да се отрази на контролната дейност за постигане на по-голяма оперативност и съкращаване на бизнес процесите в системата. Считам, че този проект е особено актуален в сегашната обстановка и в случай, че бъда избран ще го актуализирам и предложа за обсъждане и решение. Изпълнението на тази управленска програма ще въведе механизми, условия и ред за по-справедливо разпределение на парите за здраве, с което ще се осигури на първо място по-малко доплащане от страна на пациента и по-голяма удовлетвореност от използвана здравна услуга, ще се освободят средства които да се пренасочат за профилактика, за ВСМД, за биомаркерна диагностика“, каза Станимир Михайлов.

Той предложи още допълнителни средства да бъдат осигурени чрез въвеждане на  допълнително здравно осигуряване за сметка на здравноосигурените лица, за което обаче е нужен широк консенсус.

На днешното заседание беше изслушан и кандидатът за подуправител на Здравната каса Здравко Шушков, който предложи втори стълб на здравното осигуряване, под контрола на държавата и по примера на пенсионното осигуряване. "Подобна промяна би разширила финансовия ресурс, би намалила доплащането от страна на пациента и би могла да доведе до преструктуриране на болничната мрежа. Реформата в здравеопазването следва да бъде насочена към увеличаване на публичните разходи и към подобряване на качеството, контрола и устойчивостта на системата", добави той.