Кандидатите за управител на НЗОК предложиха повече контрол и оптимизиране на разходите

Повече контрол и оптимизиране на разходите на НЗОК предложиха в платформите си пред здравната парламентарна комисия кандидатите за управител на Касата д-р Владимир Даскалов, предложен от ПБ, и Станимир Михайлов, предложен от ПП.

По думите на д-р Даскалов в здравеопазването няма място за солови играчи, а болестите нямат партийна принадлежност. „Длъжни сме да започнем с честна диагноза на системата – всяка година бюджетът на НЗОК се увеличава с 10%, но въпреки това средната продължителност на живота в България остава с 6 години по-ниска от средната в Европа, заемаме челни места по предотвратима смъртност, а сърдечно-съдовите заболявания са на първо място като причина за смърт. Близо едно на всеки три деца страда от наднормено тегло, превръщайки се в пациент още в училищна възраст. Здравеопазването ни финансира усложненията, а не ранното откриване на заболявания. Тревожен е фактът и за личното доплащане от страна на пациента, достигащо 39%“, каза още той.

„Принципите, които ще спазвам, са икономичност, ефективност, прозрачност и устойчивост в работата, дисциплина, ефикасност“, допълни още д-р Даскалов.

Сред предложенията, които д-р Даскалов направи, бяха преминаване от плащане за обем към заплащане за качество, пилотно прилагане на стандартизирани показатели за качество, съобразени със спецификата на всяко лечебно заведение, проследяване на терапевтичния ефект от лечението, въвеждане на контрол от страна на пациента чрез използване на мобилното приложение „еЗдраве“. „Всички рецепти да бъдат дигитализирани, да се създаде дигитална карта на търговците на дребно с лекарства, независимо дали аптеката работи по договор с НЗОК, да се заложи цялостно изграждане на СЕСПА, а лекарите да получават незабавна информация при липса на определен медикамент на пазара“, предложи още д-р Даскалов.

Оптимизиране на разходите в болничната помощ, намаляване на доплащането от страна на пациентите, извеждане на амбулаторни процедури с малка сложност от болничната в специализираната извънболнична помощ и диференцирано заплащане на клиничните пътеки в зависимост от тежестта на заболяването предложи пък Станимир Михайлов.

Той изрази подкрепа за законовите промени, предвиждащи всички болници да извършват обществени поръчки за лекарства, но уточни, че до реализирането на търговете е добре медикаментите да бъдат заплащани по среднопретеглена цена.

„Среднопретеглената цена да е като репер за заплащане. Докато плащанията се извършваха по този начин, отчетохме намаление на разходите, след това, като се въведе рамковото споразумение – разходите скочиха“, каза бившият управител и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК.

По думите му голямото предстоящо предизвикателство е бюджетът за 2027 г. „Данните за годишния размер на бюджета на НЗОК през последните 10 г. показват, че средствата нарастват, но доплащането от страна на пациентите е огромно. Основната причина за това е неефективното изразходване на средствата. Ако те бъдат разходвани ефективно, ще може да се финансират нови клинични пътеки, средства за адекватни заплати на персонал, средства за профилактика и др. Проблем е еднаквото заплащане на случаи с различна тежест, недостатъчното финансиране на извънболничната помощ и др. Решението на тези проблеми налага нов подход и координирани действия от много институции. НЗОК е специфична финансова институция и основната ѝ задача е не само заплащане на медицинска дейност, а управление на финансови потоци“, каза Станимир Михайлов.  

Той предложи още допълнителни средства да бъдат осигурени чрез въвеждане на  допълнително здравно осигуряване за сметка на здравноосигурените лица, за което обаче по думите му е нужен широк консенсус.

На днешното заседание беше изслушан и кандидатът за подуправител на Здравната каса Здравко Шушков.

Очаквайте подробности