!
Четвъртък, 05 Декември 2024
24
юни
5
 

Кардиолози и лични лекари предлагат регистър на пациентите със сърдечна недостатъчност

Пациентите да се проследяват в специализирани центрове, препоръчват те

Сряда, 24 Юни 2020 | 09:10:11
5

Абсолютно необходимо е създаването на регистър на пациентите със сърдечна недостатъчност, както и специализирани центрове, в които те да бъдат наблюдавани. Около това становище се обединиха по време на виртуална научна среща общопрактикуващи лекари и с

Абсолютно необходимо е създаването на регистър на пациентите със сърдечна недостатъчност, както и специализирани центрове, в които те да бъдат наблюдавани. Около това становище се обединиха по време на виртуална научна среща общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от София, съобщиха от Института за здравно образование. Темата на дискусиите бе „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“. Срещата е част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България, като целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

Кризата с коронавируса се отрази негативно на тези пациенти, е една от констатациите на специалистите. Сърдечната недостатъчност (СН) е епидемично разрастващо се заболяване, което ще бъде бичът на следващото десетилетие, ето защо е важно да се предприемат адекватни мерки, препоръчаха те.

„Амбулаторни центрове, специализирани в лечението на СН, съществуват в редица развити държави. Там се провежда структурирано проследяване на пациентите, много често от медицинска сестра, и по-рядко се налага да бъдат консултирани от лекар. Много е важно адекватното обучение както на пациентите, така и на техните близки. Пациентът трябва да разбере колко е важно сам да следи състоянието си, и кои са съществените показатели, на които да обръща внимание“, сподели проф. Елина Трендафилова, началник на Отделението за интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания в Националната кардиологична болница.

Подобен център съществува във ВМА, даде пример доц. Пламен Петровски, началник на Клиниката по функционална диагностика на сърдечно-съдови заболявания във ВМА. „80% от пациентите, които минават през структурата, са пациенти със СН. Те се водят на строг отчет и по време на епидемията, с поне 2/3 от тях сме осъществявали регулярни телефонни контакти. Нещо, което ми направи впечатление е, че имаше „епидемия върху епидемията“ от панически атаки и страхово-тревожни състояния, които често се бъркаха с влошаване на СН“, сподели той.

„От COVID-епидемията може да се извлекат и ползи, и поуки. Една от тях е дигитализацията на здравеопазването, за която имаме уверението, че ще бъде въведена много скоро. Това е електронното здравно досие - всеки лекар да има достъп до досието на конкретния пациент, да види от какво, кога се е лекувал и как се е движил във времето“, коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ лекар в ДКЦ-17 - София.

Участници в срещата споделиха, че пациентите със СН са дискриминирани. За да получи модерно лечение, покрито от НЗОК, пациентът трябва да е в напреднал стадий на заболяването. Тогава увреждания са трайни и необратими, а модерната терапия би ги забавила и по-рано, но пациентът или сам трябва да си плати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на критериите на НЗОК.

„Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се влоши, за да му се помогне“, споделиха кардиолози. Хората трябва да имат не само личен лекар, но и да знаят, че могат да разчитат на "личен кардиолог", който ги проследява и наблюдава, изразиха мнение те.  

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата, сочи статистиката.

През 2019 г. софийски болници отчитат 18 711 случая на приети пациенти по повод сърдечна недостатъчност. Близо 89 000 хоспитализации и 324 млн. лв. от бюджета на НЗОК – това са данните за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия за миналата година. Те са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са отчетени в болниците в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.

Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и политиците, натоварени с вземането на решения е да се намери подход, който да доведе до удължаване живота на пациентите при запазено здраве.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
YW$5

Един ОПЛ на 33 24.06.2020 14:55:04

При тази изкривена статистика.....упражнението е безсмислено. А за да се оправи статистиката ..... трябва всичко да се събаря и да се гради нанова.

Гост 24.06.2020 20:02:59

Абсолютно. Половината от пациентите с лепната (буквално) диагноза сърдечна недостатъчност я нямат реално. Просто е реализирана клинична пътека и това е по вина на скапаната НЗОК, копято не плаща реално другия труд ,а някои болници си пишат за да изкарат някакви пари . Тоест тези извратености са заради извратената комунистическа здравна система, без да оправдавам и тези които го правят. Доказателството ,че пациента няма тази диагноза е следващата консултация от кардиолог СИМП несвързан с болница . Отхвърлена в амбулаторния лист. Половината ми пациенти при последваща кардиологична консултация тя не е потвърдена. Защото и няма критерии за нея. Но така наречения контрол на НЗОК се състои от дълбоко деквалифцирани лекари и нямат капацитет да го схванат. Пък и не им пука в държавен осигурителен фонд където са на хранилка на бюрцето. В частен фонд едва ли ще мине.

999 24.06.2020 13:01:25

Там където не е България, сърдечната недостатъчност в ІІІ-ІV стадий е обекта на палиативни грижи. Палиативните грижи в извънболнични условия се организират и предоставят от общопрактикуващите лекари. Това пак не в България. Колко лични лекари трябва да има един пациент, за да се компенсират ниската квалификация, мързелът и лошият подбор на кадрите в здравеопазването? Всеки общопрактикуващ лекар има регистър на болните по диагнози. Трябва просто да ги следи и да има достатъчна клинична самостоятелност да си върши работата, както и да си носи отговорността.

Гост 24.06.2020 19:55:20

А ти трябва да плащаш за домашните посещения на личния ти лекар. В момента справедливата пазарна цена е около 80 лева на посещение. А иначе ако ще е за безплатен труд що не ми врътнеш една свирка а ? Много знаете какво някой друг трябвало да върши безплатно. За кой се мислиш бе, колхозен организатор ?

Гост 24.06.2020 09:21:56

Новартис предлага регистър


Всичко за коронавируса
Още новини
Нов вид пейсмейкъри поставят в кардиологията на УМБАЛ Бургас
05.12.2024 09:41:06

Нов вид пейсмейкъри поставят в кардиологията на УМБАЛ Бургас

Нов вид пейсмейкъри имплантират в Отделението по кардиология на УМБАЛ Бургас, съобщават от там. Т ...

ЕК определи още три референтни лаборатории за обществено здраве
05.12.2024 08:52:55

ЕК определи още три референтни лаборатории за обществено здраве

Европейската комисия прие регламент, с който определя още три европейски референтни лаборатории ( ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...