„Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в страните от ЕС. Техният дял е 40% от смъртността при жените и 39% от смъртността при мъжете в страните, членуващи в Европейското кардиологично дружество. Основните диагнози са исхемична болест на сърцето и инсулт“. Това каза проф. Щефан Ахенбах, президент на Европейското кардиологично дружество, в приветствие по повод Деня на сърцето, излъчено по време на пресконференция днес.
Проф. Ахенбах представи новите препоръки за профилактика и оценка на сърдечносъдовия риск, приети на конгреса на европейското дружество през август. „Новост е двуетапният подход в справянето с основните рискови фактори – първо да се постигат междинни стойности на артериалното налягане и холестерола и след това – прицелните стойности. За кръвното налягане например се препоръчва първо то да се задържи под 140 mmHg и след това да се върви към прицелните стойности между 120 и 130 mmHg. Целта е да не се демотивират пациентите, когато е трудно да се покрият прицелните стойности“, каза той.
„Целта на препоръките е да се осигури по-добро качество на лечение на сърдечноболните хора. Опитваме се да сме в крак с това, което прави Европейското кардиологично дружество. Те представиха план за действие, в който има доста препоръки, за да има подобряване на лечебните показатели, но без подкрепа на ниво институции трудно можем да постигнем някакъв напредък. Преждевременната смъртност преди 65 години е два пъти по-голяма у нас, отколкото в Европа“, каза чл. кор. проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България и началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна“- ИСУЛ.
По време на пресконференцията бяха цитирани данни от национално представително проучване доколко българите разпознават проблемите с холестерола. То показва, че хората знаят достатъчно за холестерола, като по-информирани са възрастните. По-младите са фокусирани повече върху онкологичните заболявания и върху инфекциозните, по-специално върху коронавируса. Почти 90% от българите твърдят, че знаят какво е атеросклероза. Възрастните над 65 години мерят редовно холестерола си, докато при младите този процент е 43%. Проучването показва още, че по мнението на хората атеросклерозата и сърдечносъдовите заболявания са проблем на възрастните. Другият извод е, че българите оставят отговорността за здравето си изцяло на личния си лекар.
„Отговорността за здравето на всеки човек е лично негова и незнанието не е оправдание“, категорично заяви д-р Васил Трайков, ДКБ, председател на Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). Всеки трети българи има близък, претърпял инфаркт или инсулт.
„Виждаме траен отказ от отговорност към собственото здраве. Антиваксърските настроения са много показателни в това отношение. Времето е такова, че настроенията, че някой друг е отговорен, сега намират своите уродливи проявления по време на пандемията“, подкрепи го и доц. доц. Васил Велчев, ДКБ, председател на Дружеството по интервенционална кардиология (BulSIC).
Председателят на БЧК д-р Надежда Тодоровска заяви, че превенцията е индивидуална грижа, но също така е и грижа на обществото. „БЧК работи с групи за обучение за оказване на първа помощ при сърдечносъдови инциденти. Само 30% обаче са хората, които еднократно са минали обучение за първа помощ, а е необходимо обучението да се подновява през пет години“, каза тя.
По думите й е един от големите проблеми у нас е синдромът на внезапната смърт, а единственият начин да се предотврати това е използването на автоматични дефибрилатори. „Повече от 10 години апелираме да се обучат хора лаици да ги ползват, а не само лекари. Ако се използват в момент на инцидент, може да бъде спасен живот. Проблемът обаче е не в желаещите да бъдат обучени или липсата на улични дефибрилатори. Всеки може да бъде обучен, но сега ако не е лекар и окаже първа помощ, може да подлежи на наказателна отговорност. Апелирам към адекватна нормативна уредба. Няма опасност от грешка - автоматичният дефибрилатор няма да заработи, ако човекът, върху който се прилага, няма нужда от това“, каза д-р Тодоровска.
„Дружеството на кардиолозите изцяло се солидаризира с това. Не е нужно да си пожарникар, за да работиш с пожарогасител. Ако на човек, претърпял сърдечен инцидент, се окаже своевременна помощ, той може спокойно да дочака бързата помощ и линейките, които са разкъсани от нужда да са на няколко места едновременно“, допълни проф. Гудев.
Той каза още, че пациентите със сърдечносъдови заболявания са най-застрашени от смърт при COVID и призова спешно да се ваксинират. „Наличието на сърдечносъдово заболяване е индикация, а не контраиндикация при ваксина“, каза проф. Гудев.
Проф. Иван Груев от Клиника по кардиология в НМТБ „Цар Борис III“ София съобщи, че Дружеството на кардиолозите е успяло тази година да разгърне широка кампания. „Имаме много голяма подкрепа от университетските болници, студентите медици, аптечната мрежа, в някои от най-големите предприятия, предвиден е уебинар за общопрактикуващите лекари. Ще отбележим този ден с осветяване в червено на значими национални обекти, за да светне червената лампа на хората за сърдечносъдовите рискове“, каза той.
„Човешкият живот е безценен и това трябва да бъде оценено и в България. Приемаме спокойно всеки ден да има загинали от катастрофи, стотици загинали от COVID и на всеки нагласата е „на мен това не може да се случи“. Докато не се промени нагласата за състрадание към другия, към отговорността към собственото здраве, каквито и послания да имаме, нищо няма да се промени“, завърши проф. Гудев.
