България има остра необходимост от промяна в системата на наблюдение и проследяване на възрастните, лекувани в детските си години за вродени сърдечни малформации (ВСМ). Създаването на регистър на тези пациенти е абсолютно наложително.
За това алармираха на пресконференция кардиолози, детски кардиолози, психолози и пациенти. Броени дни преди националния симпозиум „Вродени сърдечни малформации при възрастни“, организиран от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ), те призоваха институциите да намерят адекватните организационни решения за близо 20 000 души над пълнолетие, които са били лекувани в детството си за вродена сърдечна малформация, но тяхното състояние към момента е неизвестно.
„Съществена пречка за проследяването на тези хора е това, че до 18 години те се лекуват и наблюдават от детските кардиолози, а след навършване на пълнолетие могат да се обърнат единствено към кардиолог за възрастни“, каза проф. Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница.
По думите й, създаването на регистър би дало възможност за систематизиране на данните за състоянието и проведеното лечение, като това категорично ще улесни специалистите, които наблюдават пациента.
„В същата насока една много добра стъпка би било въвеждането на електронна пластика, която един човек, лекуван в детството си от вродена сърдечна малформация, да носи винаги със себе си заедно с личните си документи. В нея ще бъдат записани всички данни за протичането на заболяването и проведените лечения назад във времето, така че всеки лекар, при който този пациент търси помощ ще разполага с надеждна информация за него“, допълни проф. Кънева.
Тя посочи, че благодарение на напредъка в медицината все повече деца, лекувани в ранна възраст, ще достигат зрялост и ще живеят пълноценно, но за да протече животът им нормално, те ще имат нужда от компетентно наблюдение и като възрастни.
„В момента над 80% от децата с ВСМ продължават да живеят и след навършване на 18 години, като някои от тях вече са дори над 60 години. За сравнение, през 50-те години на миналия век преживяемостта при децата с ВСМ е била само 15%. Подобрената диагностика и лечение вече доведоха и до промяна в съотношението на децата и възрастните с ВСМ – от 70:30 в средата на миналия век, сега пропорцията е обърната и в момента възрастните с ВСМ са повече от децата“, цитира данни проф. Кънева.
Председателят на ДКБ доц. Васил Трайков и бъдещият председател на дружеството проф. Кирил Карамфилов, който ще поеме поста от 2024 г., увериха, че посочените проблеми ще бъдат част от приоритетите на дружеството, което винаги е насочвало дейността си към решаването на значими за обществото въпроси, свързани с превенцията и лечението на сърдечносъдовите заболявания.
Една от непосредствените задачи на ДКБ ще бъде предоставянето на възможности за допълнителна квалификация в областта на детската кардиология за кардиолозите, които работят с възрастни.
Специалистите, участващи в пресконференцията застанаха зад идеята за създаването на втори експертен център по вродени сърдечни малформации, който, трябва да работи на същия принцип както и единственият съществуващ в момента в Националната кардиологична болница.
