Понеделник, 30 Януари 2023
18
ян
 

Кинезитерапевтът Петър Петров: 17 милиона души всяка година получават инсулт

Ще направя всичко възможно за въвеждането в България на неинвазивни методи за лечение на инсулт чрез електро- и магнитна стимулация

Сряда, 18 Януари 2023 | 17:22:17 Надежда Ненова


Петър Петров е кинезитерапевт в неврологията и психиатрията. Завършил е Медицински университет София през 2018 г. и Национална спортна академия „Васил Левски“ през 2019 г. Има натрупан клиничен опит от многопрофилни болници за активно л

Петър Петров е кинезитерапевт в неврологията и психиатрията. Завършил е Медицински университет София през 2018 г. и Национална спортна академия „Васил Левски“ през 2019 г. Има натрупан клиничен опит от многопрофилни болници за активно лечение и трудов стаж в специализирана болница за рехабилитация. Завършил е множество специализирани курсове в областта на физиотерапията и рехабилитацията. Има публикации в международни медицински издания по невросонология и мозъчна хемодинамика свързани с влиянието на специализираната кинезитерапия върху динамичното равновесие при болни с исхемичен мозъчен инсулт. През 2019 г. е отличен е като „Рехабилитатор на годината“, има награди от участия в конгреси, постерни сесии и др. Преминава специализирано обучение в Австрия относно "Клинични пътеки при рехабилитация след инсулт" - оценка, доказателства и препоръки от практиката, клинични проблеми и терапия.

Членува в Асоциацията на физиотерапевтите в България (АФБ) и Международния алианс за възстановяване и рехабилитация след инсулт (ISRRA).

В края на миналата година Петър Петров участва в Световния конгрес по неврорехабилитация в Австрия и кръглата маса за възстановяване и рехабилитация след инсулт като единствен представител от България.

Г-н Петров, какви са новостите в рехабилитацията при преживелите инсулт пациенти, представени на конгреса по неврорехабилитация във Виена?

Един от интересните акценти, които бяха засегнати на конгреса бе стимулиране и рехабилитация на сдвоен вагусен нерв за насърчаване на възстановяването на горните крайници след инсулт. Стимулирането на вагусния нерв (VNS), съчетано с рехабилитация, е нова потенциална възможност за лечение за хора с умерено до тежко увреждане на ръката след исхемичен инсулт. Интервенцията включва имплантиране на устройство, което изпраща редовни, леки импулси на електрическа енергия към мозъчния ствол през вагусовия нерв във врата. След като достигне мозъчния ствол, електрическият заряд се разрежда в различни области на мозъка, за да промени начина, по който мозъчните клетки работят.

VNS е възможност за лечение, след като други традиционни лечения не са били успешни. Съвсем наскоро VNS беше одобрен в САЩ, като помощно средство за рехабилитация при хора, които са имали инсулт . Смята се, че като помощно средство за рехабилитация след инсулт, VNS стимулира областта на моторния кортекс в мозъка , която контролира способността за движение на горните крайници. Устройството не се имплантира при: бременност, проблеми с дишането, белодробни заболявания, пептична язва, инсулинозависим захарен диабет, дисавтономия, налични други форми на мозъчни стимулации, сърдечни аритмии или други сърдечни аномалии, шизофрения или предишна операция на левия вагусен нерв. Десния вагусен нерв не е показан за интервенция, защото се предполага че съдържа влакна комуникиращи със сърцето.

За повечето хора стимулацията на вагусния нерв е безопасна. Но има някои рискове, както от операцията за имплантиране на устройството, така и от мозъчната стимулация.

Страничните ефекти след операция са свързани с имплантираната стимулация на блуждаещия нерв, и те могат да включват гласови промени, дрезгав глас, болки в гърлото, кашлица, главоболие, недостиг на въздух, затруднено преглъщане, изтръпване или боцкане по кожата, безсъние, влошаване на сънната апнея. Те могат да намалеят с течение на времето, но някои странични ефекти може да останат, докато се използва имплантирана стимулация на блуждаещия нерв. Регулирането на електрическите импулси може да помогне за минимизиране на тези ефекти. Ако страничните ефекти са непоносими, устройството може да бъде изключено временно или постоянно.

На световния конгрес се утвърди и препоръча употребата на Ботулиновия токсин тип А. Той потиска освобождаването на ацетилхолин и е невромускулен блокиращ агент. Показан е за редуциране на повишения мускулен тонус при пациенти преживели мозъчен инсулт и много други състояния свързани с увреда на нервната система. Към този момент употребата му при възрастни с лечебна цел не е широко разспространена в България. Важно е да се знае, че след проведена процедура с ботулинов токсин е редно да се изпълни целенасочена кинезитерапевтична програма за повишаване на силата на определени мускулни групи.

Друг важен акцент на който се обърна внимание бе да се провежда когнитивен скрининг на пациентите, преживели инсулт. Защото се предполага за тясна връзка между инсулта и болестта на Алцхаймер, и съдовата деменция. Комбинираните ефекти от тези заболявания увеличават разходите за грижи и повишават нивата на смъртност.

Има ли значение кога е настъпил инсулта, за да се пристъпи към имплантиране на устройство за стимулация на вагусния нерв?

Показано е при по-стари инсулти. Устройството подпомага процеса на рехабилитация при хроничните инсулти. До каква степен ще помогне е строго индивидуално, защото има големи разлики при инсултите.

Увеличават ли се случаите на инсулт?

Инсулт се случва някъде по света на всеки 2 секунди, което ще рече че засяга почти 17 милиона души всяка година. В световен мащаб инсулта е водещата причина за смърт, депресия, деменция и сложни увреждания при възрастните хора, възстановяването често е непълно, което оставя много хора зависими от грижите на другите. Прогнозите за следващите 20 години са, че ще нараснат случаите на хората преживели мозъчен инсулт, това ще доведе до негативни лични, обществени и икономически последици. Трябва да се акцентира върху първичната превенция от инсулт, да се разкрият специализирани болнични звена за бързо и адекватно лечение на остро настъпило нарушение на мозъчното кръвообращение. Обезателно е присъствието на мултидисциплинарен екип, който е предпоставка за качествено възстановяване. Като се започне от лекарите по неврология и кардиология, кинезитерапевти тесни специалисти в неврорехабилитацията, които поемат дългия и тежък път заедно с пациента на ежедневното физическо възстановяване. Логопедите, които имат основна роля в говорните и комуникативни умения. Специалистите ерготерапевти в помощ на адаптирането в домашната и работна среда. За съжаление в много случаи пациентите имат нужда и от психологическа или психиатрична помощ. Както беше отбелязано на конгреса във Виена половината от хората преживели мозъчен инсулт имат проблеми с мисловния процес, с планирането и организацията и страдат от физическа и емоционална умора.

Защо избрахте специалността рехабилитация?

Винаги съм усещал, че мога да бъда полезен точно в тази сфера. Исках да работя специалност, чрез която да подобрявам двигателните способности на хората. То си е призвание.

А откъде идва желанието Ви да се развивате постоянно, да посещавате толкова много конгреси и да научавате всички новости?

В университета се получават базови познания. Когато се срещнеш с пациентите, установяваш, че знанията от университета са крайно недостатъчни, за да си максимално полезен. Това е и причината да посещавам постоянно курсове. Така знам, че съм дал най-доброто от себе си и съм направил всичко за дадения пациент.

Какво предстои оттук нататък за Вас?

Следващата ми стъпка е да запиша докторантура, да посетя още много специализирани курсове, да посетя следващия конгрес по неврорехабилитация в Лион.  

Смятате ли, че трябва по-бързо да се въведе употребата на устройството за стимулация на вагусния нерв и в Европа, предвид големия брой на засегнати от инсулт хора?

За мен това е прекалено нова интервенция и бих изчакал по-категорични резултати от приложението му. Има други методи за неинвазивно лечение на инсултите, които смятам за по-подходящи на този етап, защото са по-щадящи и стават и за домашна употреба и ще направя всичко възможно да бъдат въведени и в България. Това са транскраниалната магнитна стимулация и транскраниалната електро стимулация с постоянен ток.

Транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) е фокусирана, неинвазивна форма на мозъчна стимулация, която е безопасна и безболезнена. Базирана е на принципите на електромагнитната индукция. Устройството се поставя върху скалпа и се доставят единични или повтарящи се магнитни импулси. Честотата, интензитетът, продължителността и интервалите на импулсите могат да варират. Между 10 и 15 процедури са необходими за да е възможно да се проследят резултатите от проведеното лечение. Една процедура може да продължи в рамките на 20 мин. или 1 час провежда се пет дни в седмицата. Повтарящата се транскраниална магнитна стимулация, се използва за подобряване на двигателните и когнитивните умения при хора преживели мозъчен инсулт или други увреди на централната нервна система.

Повече от хората преживели мозъчен инсулт имат постоянен двигателен дефицит в продължение на месеци а при други може и години. Този новаторски подход за рехабилитация е необходим, защото подобрява двигателното възстановяване и намалява тежестта на увреждането след инсулт. Противопоказан е при наличие на метални елементи в областта на черепа, пейсмейкър или при хора страдащи от епилепсия.

Транскраниалната стимулация с постоянен ток пък е вид невромодулираща неинвазивна мозъчна стимулация, която променя кортикалната възбудимост и я поставя в състояние на инхибиране или възбуждане. Лечението с ток може да има различни варианти на електростимулация, като стимулация с прав ток, стимулация с променлив или алтерниращ ток. Електрическият ток се прилага към скалпа на пациента при което част от тока прониква в скалпа и достига до мозъка, където променя възбудимостта на невроните. За да бъде ефективно лечението трябва предварително да е установена зоната на мозъка, която ще се лекува и правилното поставяне на електродите. Съчетаването на рехабилитацията на горните крайници с транскраниалната стимулация с постоянен ток дава по-добри резултати спрямо конвенционалните методи за рехабилитация. При този вид терапия не са наблюдавани сериозни странични ефекти.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
W#JA


Всичко за коронавируса
Още новини
Доц. Тонев: Увеличаването на потребителската такса е неизбежно
30.01.2023 10:56:46

Доц. Тонев: Увеличаването на потребителската такса е неизбежно

„За да има повишаване на таксата, трябва да имаме нов бюджет, ясна макрорамка на разходите ...

Директорът на УМБАЛ
30.01.2023 10:09:22

Директорът на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" д-р Дечев е подал молба за напускане

Директорът на столичната болница "Св. Иван Рилски" - д-р Дечо Дечев, е подал молба за напускане, ...




Актуална тема
Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...