Кирил Ананиев: Родителите на деца с онкозаболявания няма да се занимават повече с документи

„Родителите на деца с онкохематологични заболявания няма да се занимават повече с подаването на документи. Това ще се случва на ниво болница – НЗОК“. Това каза здравният министър Кирил Ананиев по време на парламентарния контрол днес в отговор на питане от проф. Георги Михайлов, депутат от БСП. Въпросът на депутата беше „Какви конкретни мерки се предприемат от НЗОК, за да може действително лечението на децата да бъде облекчено“, а той е във връзка със скорошните протести на родители на деца с онкохематологични заболявания, както и на серия откази за лечение на деца с редки болести в чужбина.

Министър Ананиев обясни, че в последните седмици са направени редица стъпки, за да се облекчат тези проблеми.

„Разпоредбите в Наредба №2 за предоставянето на медицински услуги и по-специално относно използването на средства от налични дарителски сметки на децата предизвикаха дебат между НЗОК, лечебни заведения, родители на деца с онкозаболявания. С тях направих констуктивен диалог. В момента МЗ и представителите на другите страни в диалога разработват проект за промени в Наредба №2. Предлага се за процедурите по НЗОК при осигуряване на лечение на деца да не се взема предвид въпросът за наличието на дарителска сметка в полза на лечението. Ще оптимизираме сроковете на подаването на документи. Срокът, който сме си поставили за финализиране на промените в Надедба №10 за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК. и на Наредба №2, е до края на август, за да влязат в сила промените от септември“, каза здравният министър.

Той допълни, че някои лекарства отпадат не по вина на администрацията, а поради липса на доставка от производителите или отпадането им от Позитивния лекарствен списък. За деца се доставят и нерегистрирани у нас лекарства и по този механизъм ще се работи, защото целта е да не се допуска недостиг на медикаменти, увери Кирил Ананиев.

Проф. Михайлов напомни, че Наредба №10 стоварва върху болниците задачата медикаментите, които не са в Позитивния лекарствен списък, да бъдат търсени и договаряни след преговорен прецес с производителите.

„Лечебните заведения не са в състояние да извършват такава дейност.  Крайно време е МЗ или НЗОК да осигурят свое подразделение, което да се занимава с излезлите по едни или други причини медикаменти от Позитивния лекарствен списък. Предлагам МЗ да погледне от този ъгъл на въпроса за грешките, допускани до момента като лекарствена политика и възможностите да бъдат променени“, каза депутатът от БСП.