В здравеопазването освен иновации, които са критично важни за развитието на медицината, трябва да можем да налагаме и добрите практики. От иновациите да дестилираме такива практики, които да карат здравеопазването ни да върви напред. Това каза д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, при откриването на XII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.
Председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова подчерта, че съветът работи по серия проучвания, свързани със здравеопазването. В областта на навлизането на изкуствения интелект и иновациите тя открои препоръки, сред които по-добрата регулация и по-доброто планиране от страна на държавата.
Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски заяви, че именно на такива срещи с участието на икономисти, представители на бизнеса и институциите в здравеопазването се раждат идеи, които са от полза за всички.
„Темите, заложени в програмата на конференцията, отразяват най-големите предизвикателства пред системата – осигуряване на публично финансиране на лекарствените терапии, лечението на социалнозначими заболявания, внедряването на изкуствения интелект и дигитализацията в медицината. Именно иновациите и добрите практики са пътят, по който може да се гарантира по-високо качество и безопасност на медицинската помощ, както и по-добри резултати за пациентите“, каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
Председателят на БФС маг.-фарм. Димитър Маринова подчерта, че фармацевтите са мотор на самите иновации, особено по отношение на дигитализацията. „Ние подобрихме контрола, въведохме много системи, нашият бранш е един от най-светлите в икономиката. По отношение на добрите практики – най-добрата практика е да приключим с някои лоши практики“, каза той и заяви категорично, че трябва да се мисли за бъдещето не само под формата на апаратура и дигитални инструменти, а и под формата на човешкия фактор. „Младите медицински специалисти имат нужда от подкрепа и сигурност за развитието си, както финансова, така и професионална“, каза той.
Доц. д-р Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация, отбеляза, че ако през 15-ти век иновацията е схващана като нещо лошо, днес е нещо, което всички очакваме с нетърпение. „В контекста на сегашната политическа обстановка и предстоящия бюджет, се опасявам, че иновациите в България ще спрат поради абсолютната липса на инвестиционни възможности, продиктувани от недобрите условия в бюджета, който се предвижда да бъде гласуван. Работодателите в България искат да създават работа и да няма бедни хора в страната ни, но синдикалното обединение в момента с предстоящия бюджет ще направи така, че да няма богати, без да се интересува колко бедни ще останат на улицата“, каза д-р Спиридонова.
Според председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров няма нито една регистрирана чуждестранна инвестиция в сферата на здравеопазването за 3 години. „Засилващата се роля на държавата, централизацията прави здравната система по-лесна за управление, но по-неефективна“, каза той.
Според адвокат Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите обаче иновациите трябва да са гарантирани от държавата. Той съобщи, че се подготвя нов проект за такъв закон.
Тези кухи и жалки конференции всъщност легитимират корумпираната политическа класа, която видите ли ще ви говори и обрисува революционното бъдеще , технологии и иновации в здравното дело при условие ,че е теглила шута на основното и незаменимото -човешкия фактор лекари и медсестри. В жалка нереформирана 36г кочинка. С никакви европейски практики в здравното дело И с бюджет 22 пъти и повече по-нисък от средноевропейските бюджети в нормалната Европа за здравеопазване. С PVC-капачково финансирано здравеопазвае. Нагло, лицемерно, бутафорично, гроескно, брутално, отвратително.