Маниите по кето диети, хранителни добавки и „суперхрани“ масово увреждат храносмилателната система на българите — и особено на младите. Това предупреждава д-р Стоянка Джумеркова-Моллова, специалист гастроентеролог в УМБАЛ Каспела, която ежедневно се сблъсква с последствията от крайните хранителни режими. Според нея парадоксът е пълен: стремежът към здраве все по-често води до сериозно боледуване.
„Когато здравословното хранене премине в крайност, то вече става вредно, а проблемът често е и психофункционален“, категорична е д-р Джумеркова-Моллова.
Всеки втори пациент, който влиза в кабинета на гастроентеролога, се оплаква от подуване на корема — и причината невинаги е болест. Виновникът нерядко е привидно здравословното меню.
„Приемат много голямо количество плодове и зеленчуци. Особено жените наблягат на салатите, които са богати на фибри. Когато не се приемат достатъчно течности с тези фибри, се получава сериозен дискомфорт и подуване на корема", обяснява специалистът.
Сред най-масово следваните крайни режими е кето диетата, при която въглехидратите почти напълно се изключват за сметка на месо и животински мазнини. Последствията далеч надхвърлят стомаха.
„Там не реагира само стомахът — страда и черният дроб, а и целият организъм. Тези хора се стремят да поддържат състояние на ацидоза — кисело състояние на организма. Проблемът е, че човешкото тяло има физиологично pH и не сме създадени, за да живеем постоянно в такова състояние", подчертава д-р Джумеркова-Моллова.
От другата крайност са хората, които се хранят почти изцяло с плодове и зеленчуци, като изключват белтъци и мазнини. И в двата случая резултатът е един и същ — разстроена храносмилателна система и страдащ организъм. „Човек има нужда от белтъци, мазнини и въглехидрати, но всичко трябва да бъде умерено", напомня тя.
В основата на тези крайности специалистът вижда преди всичко психологически натиск — мания по външния вид и стремеж към перфектно тяло. Тревожното е, че най-засегнати са младите хора.
„Идват млади хора — на 20 години, а последиците от тези крайни диети ще останат с тях след още 20 години. При някои това вече е истинска мания и освен гастроентеролог, често е необходим и психолог или психиатър", посочва д-р Джумеркова-Моллова. Тя отбелязва и че подобни хранителни мании се срещат по-често при хора в професии с високо напрежение - лекари, адвокати, политици, при които емоционалният стрес се компенсира именно чрез контрол върху храната.
Отделна тема на тревога е масовата употреба на хранителни добавки. Ако човек се храни балансирано, в повечето случаи добавки изобщо не са необходими, предупреждава специалистът. „Сега е много модерно хората да приемат по 15–20 вида добавки с идеята да живеят по-дълго. Но много от тях си взаимодействат помежду си и могат да причинят сериозни състояния", обяснява тя.
Особено опасна тенденция е приемането на метформин — лекарство, предназначено за лечение на диабет — от напълно здрави хора с цел удължаване на живота. „Това може да доведе до животозастрашаваща ацидоза. Особено млади спортуващи хора приемат различни лекарства и добавки без необходимост, което за мен е абсолютен нонсенс", е категорична д-р Джумеркова-Моллова.
Рисковете крие и лесният достъп до билки и добавки от цял свят през интернет.
„С един клик можеш да си поръчаш добавки, гъби, странни билки от Индия, Китай или от където и да е. Голям процент от билките, включително и български, могат да увредят черния дроб и да причинят фиброза, когато се приемат без контрол", предупреждава гастроентерологът.
Тя е критична и към навика пациентите да идват в кабинета с готови диагнози от интернет. „Изкуственият интелект не може да замени работата на лекаря, защото ние не оценяваме само физическото състояние, а и емоционалната интелигентност на пациента", подчертава специалистът.
Заключението на д-р Джумеркова-Моллова е недвусмислено: „Когато човек реши, че ще живее по-дълго чрез крайности, често се получава точно обратното. Това вече е много сериозен проблем“.
