Председателят на Асоциацията на лекарите в Атина-Пирея (EINAP) Джордж Сидерис, който е и ръководител на Синдиката на служителите в болница „Атикон“ – една от най-големите университетски болници в Гърция, е подал официална жалба до прокуратурата и Върховния съд на страната заради влошаващите се условия в болницата, пише eKathimerini.com.
„Трагичната ситуация, в която е поставена болницата през последните години, със 100-150 легла по коридорите, крие рискове за безопасността на пациентите и тяхното достойно лечение“, заявяват от съсловната организация EINAP.
В жалбата се подчертава, че изключителното натоварване е пагубно за лекарския и сестринския персонал и се отразява върху способността им да изпълняват ефективно задълженията си.
Напрежение в болница има от дълго време, а върхът на недоволството на медиците достигна своя връх в края на октомври по време на посещение на премиера Кириакос Мицотакис и министъра на здравеопазването Адонис Георгиадис за откриване на реновираните спешни отделения на болницата, финансирани от Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС.
Тогава служители на болницата проведоха протест пред новите отделения заради състоянието на общественото здравеопазване, като обвиниха правителството, че дава приоритет на приватизацията пред смислената подкрепа за системата. Протестът ескалира в сблъсъци с полицията, която беше разположена на мястото от ранна сутрин.
Медиците спряха работа от 7:00 до 10:00 часа и заявиха, че системата на общественото здравеопазване се търгува и приватизира в полза на големи изпълнители, производители, корабособственици и фармацевтични компании. Те посочиха, че се сблъскват с опасен недостиг на персонал, затворени операционни зали, ниски заплати и неплатен извънреден труд.
Ниското заплащане и тежките условия на труд в националната здравна система на Гърция са факторите, които тласкат много здравни специалисти в чужбина, сочат данни от последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според същия доклад Гърция е в групата с Полша, Унгария и Словакия сред най-големите износители на лекари и медицински сестри в рамките на общността.















Агресия на Русия и СССР срещу други държави. 1.България, 1916-1918 2.Украйна 1918 3.Полша 1920 4.Азърбайджан 1920 5.Грузия 1921 6.Китай 1929 7.Япония 1938 8.Полша 1939 9.Финландия 1939 10.Румъния 1940 11.Естония 1940 12.Латвия 1940 13. България, 1944г. 14.Япония 1945 15.Китай 1946 16.Северная Корея 1950 17.Китай 1950 18. Унгария 1956 19.Лаос 1961 20.Виетнам 1961 21.Алжир 1962 22.Египет 1962 23.Йемен 1962 24.Сирия 1967 25.Чехословакия 1968 26.Китай 1969 27.Камбоджа 1970 28.Бангладеш 1972 29.Ангола 1975 30.Етиопия 1977 31.Афганистан 1979 32.Ливан 1982 33.Азърбайджан 1988 34.Азърбайджан 1990 35. Грузия 1991 36. Литва, 1991 37.Молдова (Приднестровие 1992) 38.Грузия 1992 39.Таджикистан 1992 40.Юж.Осетия и Ингушетия 1992 41.Чечения 1994 42.Дагестан 1994 43.Чечения 1999 44.Дагестан 1999 45.Грузия 2008 46.Украйна 2014 47.Украйна 2022