„Смъртността от хронични заболявания у нас винаги е била висока спрямо средния европейски стандарт, още преди COVID. На челните места сме по смъртност от сърдечносъдови заболявания, парадоксално – и от онкологични заболявания, въпреки че се хвалим с най-бърз достъп до специализирана медицинска помощ.“ Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ по повод статистиката, която показва, че продължителността на живота у нас по време на COVID пандемията е намаляла с три години.
„За мен винаги е било странно как държава като България, която в цяла Европа има най-бърз достъп до специализирана медицинска помощ, едновременно с това е на лидерски позиции по смъртност и е ниска средна преживяемост. Преди време направих обширен анализ на субсидирането на различните здравни системи в Европа спрямо населението и качеството на медицинските услуги. При държава като Швеция, която е с около 10 млн. жители, има държавен бюджет за здравеопазване около 7 млрд. евро, средната преживяемост е 80+ години. Нашият бюджет за здравеопазване в евро е наполовина на техния, но и населението е наполовина. Обезпокоително е, че не се справяме с тези пари“, каза още д-р Димитров.
Той допълни, че заедно с д-р Трифон Вълков, д-р Димитър Димитров и председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров са създали първия Национален интерактивен Справочник за лечение на COVID в България в разгара на пандемията през 2021 година. Този справочник продължава да се актуализира и поддържа и до днес безвъзмездно и безплатно за българските лекари.
„Още когато се обяви пандемията от COVID-19, беше пълен хаос и нямаше единен алгоритъм за лечение в света, нямаше специфичен медикамент спрямо вируса, всичко беше поддържащи грижи. И ние наблюдавахме другите държави, там сравнително бързо, в рамките на месеци унифицираха подходите за диагностика, триаж и лечение на различните тежести на заболяването“, каза д-р Димитров.
Той допълни, че те не са открили топлата вода, а са ползвали опита на държавите, които вече са имали доста по-голям опит.
„Първата година у нас нямаше нищо и аз гледах как нашите експерти нищо не произвеждаха, всеки си имаше собствено становище и това беше най-големият пропуск. Година, в която всичко ни липсваше. Затова ние, тримата лекари, събрахме тогавашните протоколи на най-успешните държави, които се справяха с пандемията. Това е още по време на Алфа вълната, преди Делта варианта, преди голямата смъртност. Това са държави като Израел, Германия, Великобритания, САЩ. Но ние съобразихме Справочника за лечение на COVID в България с нашата здравна система и така обективизирахме стадирането на болния, което облекчи лекарите на първа линия“, поясни още д-р Димитров.
5000 хиляди екземпляра от Справочника са изготвени и раздадени първоначално на лекарите с помощта на Българския лекарски съюз. „Но както и за медицинските стандарти при другите заболявания, и при COVID-19 всичко у нас е на препоръчителен характер, няма задължителност, това е минус за държавата ни“, допълни д-р Димитров.
Според д-р Трифон Вълков, инфекционист от Инфекциозна болница в София, у нас продължават да се прилагат индивидуални подходи в лечението на COVID-19, независимо че вече има доказани от практиката азбучни истини как се лекува новият коронавирус, за които човечеството е платило най-високата цена – многобройни смъртни случаи.
„Ние се опитахме с БЛС и д-р Иван Маджаров да въведем през лятото на 2021 г. с помощта на НЗОК да се включат задължително в пътеката за лечение на COVID-19 калкулаторите за тежестта на заболяването от Справочника. Но ни беше отказано от страна на НЗОК“, каза д-р Георги Димитров.
„За последните 100 години вирусът на морбили е мутирал 70 пъти, за последните три години SARS-CoV-2 е мутирал 70 000 пъти. 70 000 мутации в генома са регистрирани. И това не е неочаквано, това е заложено в самата биология на тези вируси. За първи път обаче след появата на линията Омикрон новите варианти са вече производни на Омикрон. Причинителят става все по-инфекциозен, по-заразен, защото припознава своя гостоприемник като такъв. От друга страна обаче, адаптирайки се към условията, протичането му става по-леко. Защото самият вирус няма абсолютна никакъв смисъл да унищожи своя гостоприемник“, допълни д-р Вълков.
По думите му днес всеки си поема риска дали иска да се ваксинира или не. „Дали поема риска да се срещне с естествения причинител на тази инфекция и да преболедува с всички възможни рискове, да попадне в групата на хората, които ще преживеят и long COVID синдрома. Защото ваксиниралите се, в сравнение с неваксинираните, имат много по-малък шанс да развият тежките последствия на long COVID синдрома“, допълни д-р Вълков.
Според него държавата трябва да има запас от ваксини. Освен това вече има разрешение на ЕМА адаптираните нови ваксини да се поставят не само като бустер, но и като първа доза за неваксинирани.
Д-р Вълков уточни, че пост-COVID усложненията не се развиват само при тежко преболедувалите. Според научните данни на американско проучване сред 11 хиляди преболедували в САЩ с доказан PCR тест, има описани вече над 200 пост-COVID симптома, като сред водещите са сърдечносъдовата и нервната система.
Според проучването най-честите усложнения при децата до 18-годишна възраст са панически разстройства, страхови неврози, нарушения в съня, при хората между 18 и 65 години това са смесените усложнения от двете групи, а при над 65-годишните –когнитивните нарушения – т. нар. мозъчната мъгла, поясни още д-р Трифон Вълков.
Целия епизод на подкаста можете да чуете тук.
