Лекарствата за отслабване са с по-нисък ефект в реална среда, отколкото в клиничните проучвания

Хората, които приемат лекарства за отслабване с надеждата да постигнат впечатляващите резултати, наблюдавани в големи клинични изпитвания, може да се нуждаят от корекция на очакванията си, сочи ново проучване, цитирано от Ройтерс.

В реално проучване на близо 8000 пациенти, приемащи Wegovy или Ozempic на Novo Nordisk, или Zepbound или Mounjaro на Eli Lilly, инжекционните лекарства са довели до по-малки средни загуби на тегло, отколкото при внимателно наблюдаваните клинични изпитвания, които са били основа за тяхното одобрение, съобщиха изследователи във вторник в Obesity.

Пациентите в реална среда са приемали по-ниски поддържащи дози и са спирали лекарствата по-често в сравнение с участниците в клиничните изпитвания, което вероятно обяснява по-ниските загуби на тегло, казват изследователите.

Средностатистическият пациент в проучването е имал клинично тежко затлъстяване, определено като индекс на телесна маса над 39. Участниците са започнали лечение с едно от лекарствата между 2021 г. и 2023 г. До декември 2024 г. 20% са прекратили лекарствата в рамките на 3 месеца след започването им, а 32% са спрели лекарствата между 3 и 12 месеца след започване.

След една година лечение, средното намаление на теглото е било 3,6% сред тези, които са прекратили лечението си рано, в сравнение с 6,8% за тези, които са прекратили лечението си късно. Тези, които не са прекратили лечението, са загубили средно около 12% от телесното си тегло.

В основните клинични проучвания пациентите са загубили около 15% до 20% от телесното си тегло.

Над 80% от участниците в проучването в реална среда са приемали поддържащи дози, равни или по-малки от 1 милиграм семаглутид и равни или по-малки от 7,5 мг тирзепатид. Семаглутидът е активната съставка във Wegovy и Ozempic, докато тирзепатидът е основната съставка в Zepbound и Mounjaro.

Тези, които не са прекратили лечението и са приемали по-високи поддържащи дози от лекарствата, са загубили 13,7% от телесното си тегло със семаглутид и 18,0% с тирзепатид, което е близо до средните загуби на тегло, наблюдавани в скорошно директно клинично проучване, сравняващо лекарствата.

Около 17% от участниците са имали предиабет. При тези пациенти 33% от прекратилите лечението си рано са постигнали нормални нива на кръвната захар, в сравнение с 41%, които са прекратили лечението си късно, и 67,9%, които са продължили да приемат лекарствата. Класът медикаменти, към който принадлежат тези лекарства, първоначално е разработен за диабет тип 2.

„В нашето проучване по-голямата част от пациентите с предиабет при продължаване на лечението си са били с нормални нива на кръвната захар“, каза в изявление ръководителят на изследването Хамлет Гасоян от клиниката в Кливланд, Охайо.

„Диабет тип 2 е едно от най-честите усложнения на затлъстяването, така че превенцията на диабета е много важна. Това проучване подчертава, че прекратяването на лечението, особено ранното, влияе негативно както върху теглото, така и върху резултатите от гликемичния контрол“, подчерта той.

Най-честите причини за прекратяване на лечението включват цената на лекарствата и проблеми, свързани със здравноосигурителното покритие, странични ефекти и недостиг на лекарства.