Липса на медици, корупция и лоши условия за лечение – сред основните проблеми на системата

През 2023 г. според пълнолетното население на страната най-значимите проблеми на българското здравеопазване са дефицитът на медицински специалисти в системата, лошите условия за лечение в държавните лечебни заведения и корупцията в системата на здравеопазването.

Това показват данни от изследване на общественото мнение по актуални проблеми в сферата на здравеопазването, проведено от Националния център за парламентарни изследвания.

През тази година продължават да преобладават ясно изразени обществени нагласи, според които е необходима промяна на сегашния модел на здравеопазване в България. Според пълнолетното население на страната моделът би могъл да се запази само ако бъдат повишени контролът и финансовата дисциплина.

По отношение на модела на здравната система също така преобладават обществените позиции, подкрепящи предложението да се създаде среда, в която НЗОК да се конкурира с други частни фондове, а да не бъде монополист, както досега. Въпреки подкрепата на подобно предложение, повече от половината пълнолетни български граждани биха предпочели да внасят здравноосигурителните си вноски както досега – в НЗОК. Също така преобладават предпочитанията здравните осигуровки на хората да бъдат събирани в индивидуална партида, като тази нагласа става непроменена спрямо 2019 г., отчитат от Центъра.

Според пълнолетните български граждани, качеството на здравеопазването в България не е на необходимото равнище. Под една пета от участвалите в изследването го определят като „добро“, а мнозинството от хората са на мнение, че то е „задоволително“ или „лошо“. Преобладават обществените нагласи, че здравното обслужване в страната е по-лошо в сравнение с останалите страни членки на ЕС. Най-високо неудовлетворение към качеството на медицинските услуги се регистрира сред хората, които ги ползват най-често – пациенти с хронични заболявания и хора с влошено общо здравословно състояние.

Според анкетираните основните критерии, на които трябва да отговаря здравеопазването в страната, за да бъде възприемано като качествено, са лесен достъп на пациентите до компетентни медицински специалисти, висока ефективност при лечението на заболяванията, както и лесен достъп на пациентите до модерно медицинско оборудване.

Освен това според обществените представи качеството на здравното обслужване в страната би се повишило, ако се оптимизират контролът на всички нива в системата на здравеопазването, условията за престой и лечение в държавните лечебни заведения, както и заплащането и броя на медицинския персонал – лекари, медицински сестри, санитари и фелдшери.

В България продължава да доминира мнението, че ако нямаш „връзки“ в лекарските среди, не можеш да получиш добро здравно обслужване. Тази теза се подкрепя от близо половината от пълнолетното население на страната. Категорично се поддържа и мнението, че заплащането на здравната услуга от страна на пациентите гарантира добро обслужване. Преобладаващите обществени нагласи са, че пациентите получават по-добро медицинско обслужване и им се обръща повече внимание при медицинските прегледи заплатени от тях самите, отколкото при прегледите, заплатени от НЗОК.

Същевременно от 2019 г. досега е налице положителна тенденция към нарастване на обществената нетърпимост към проявите на корупция в здравеопазването, която намира конкретен израз в увеличената готовност за активни действия при случаи на корупционни прояви, на които пациентите са били свидетели. Преобладаващата част от пълнолетните български граждани не одобряват предлагането на пари и подаръци на медицински лица с цел получаване на по-качествена медицинска услуга.

Във връзка с разликите между извънболничната и болничната помощ изследването сочи, че здравното обслужване, предлагано от личните лекари и лекарите специалисти, се ползва с високо одобрение от страна на пациентите. Ниско оценени са здравните услуги при престой в болнично заведение и посещенията в центровете за спешна медицинска помощ. По отношение на личните лекари пък анкетираните открояват два проблема: продължителността на изчакване за преглед пред кабинетите и невъзможността на пациентите да се свържат по мобилните телефони с лекарите си.

Основните критерии при избор на лечебно заведение за пациентите пък са наличието на добри медицински специалисти и модерна апаратура, доброто обслужване и отношение към пациентите, както и доброто реноме на лечебното заведение.

От изследването става ясно още, че обществените нагласи са категорично в полза на медицинските служители при случаите на насилие над медици, доколкото пълнолетните български граждани са на мнение, че: случаите на насилие срещу здравните специалисти са неприемливи; трябва да бъдат предприети действия от страна на институциите за подобряване на защитата на здравните специалисти в ежедневната им практика; трябва да има ефективни присъди за хората, упражнили насилие срещу лекари.

Цялото изследване можете да видите тук.