По принцип се търси пряка корелация между това колко пари инвестираме в здравеопазване и какви са резултатите. Един от основните показатели за качеството и ефективността на здравните системи е средната продължителност на живота, но това не е единственият важен фактор. Така например, САЩ са безспорен лидер от гледна точка на инвестиции в здравеопазването на глава от населението, което само по себе си не води до по-високи нива продължителност на живота. При държави от развитите икономики в Европа, както и държави като Австралия, Япония, Южна Корея пък се наблюдават сравнително високи инвестиции в здравеопазването на глава от населението и най-високи нива на продължителност на живота. Други от факторите, оказващи влияние, са например генетични, социални фактори, но все пак корелацията между инвестирани средства и продължителност на живота е доста висока.
Това коментира регионалният мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа Лука Чичов в презентацията си на XI конференция на „Капитал“ „Иновации и добри практики в здравния сектор“.
По думите му нашата страна се нарежда сред развиващите се пазари, където както инвестициите, така и продължителността на живота са по-ниски. „Спрямо статистиките, особено за продължителност на живота, сме на едно от последните места спрямо другите европейски държави. Ние сме в позиция на догонване както от гледна точка на цялостни инвестиции в здравеопазването, така и като показатели и реформи на нашата здравна система, които да повишат нейната ефективност и съответно крайни резултати“, подчерта Чичов.
Предвид темата на панела, в рамките на който бе неговата презентация – „Заплащане на лекарствена терапия от НЗОК – рискове и възможности“, той представи и данни, отчасти по-благоприятни за страната ни, свързани с това какъв е достъпът на българските пациенти до иновативни терапии през последните години. „Това проучване се изготвя от IQVIA на регулярна основа на международно ниво. Това, което следим като основни показатели, е от една страна какъв е броят налични иновативни терапии, които достигат до пациентите в различните държави и са заплатени с публични средства и колко е средното време да навлязат тези терапии, след като бъдат одобрени от ЕМА. За последните години България се доближава до средните европейски нива, включително в категорията онкологични продукти сме над средните европейски нива като достъп. Но във всеки от тези случаи българските пациенти чакат значително по-дълго – достъпът до тези терапии е значително забавен спрямо средните европейски нива“, посочи Чичов, като отбеляза, че на ниво Централна и Източна Европа страната ни стои по същия начин.
Лука Чичов се спря и на разходите за медикаментозни терапии у нас, като отбеляза, че процентът на отстъпки и връщания на средства от страна на фармакомпаниите към НЗОК през годините расте. Така общите отстъпки и връщания като процент от брутните разходи за лекарства варират от под 20% през 2020 г. до малко над 1/3 (31,2%) през 2024 г.
По отношение на бюджета на фонда като цяло пък експертът посочи, че за тази година прогнозите са той да достигне 4,4-4,5% от БВП. „Говорим за позитивна динамика, защото идваме от 3,7% през 2019 г., т. е. вървим възходящо, но ако погледнем регионално, в по-развитите държави, които са и с доста по-голям БВП като абсолютна стойност, говорим за проценти над 5 и над 6% от публичен ресурс“, коментира Чичов.
„Относно разпределението на този бюджет картината е доста стабилна. Болничната помощ до голяма степен с малко девиации е над 45-47%, средствата, които се отделят за лекарства, вървят около 25%. Това, което прави впечатление в сравнение с други европейски държави – средствата, които се отделят за профилактика и превенция са значително по-ниски от средните европейски нива, въпреки че и там през последните години наблюдаваме тенденция в правилната посока“, представи анализ той.
Лука Чичов се спря и на данните, които според него трябва да се вземат предвид, когато се формират следващите бюджети за лекарства на НЗОК. „Това е добра практика, която наблюдаваме в различни държави, когато се дискутира бюджетното развитие на публичните средства за лекарства – изчислява се какви са евентуалните бюджетни тежести от навлизането на нови терапии, но също и какви са спестяванията от лекарствата, които губят патент и навлизането на генерични терапии“, посочи той, като отбеляза, че на глобално ниво очакваните спестявания са около 190 млрд. долара спрямо 80 млрд. за предходните пет години. „Това е и причината поради която ние апелираме да се систематизира този анализ в следващите три до пет години“, обясни експертът.
Като стратегическа перспектива той посочи два типа добри практики, които не са взаимоизключващи се. „Едната е свързана със създаването на специални фондове за иновации, които отделно търсят отделен механизъм на финансиране извън стандартния бюджет, който се отделя за лекарства. Има много ясно разпределени критерии и механизми какви продукти да бъдат включени и по какъв аргумент. Втората посока, която не изключва първата, е т. нар. споразумения за споделяне на риска, където говорим за разпределяне на риска от страна на публичен платец и производител, компания. Има различни модели – финансово базирани, базирани на конкретни критерии, клинични резултати, терапевтична ефективност от тези терапии“, коментира Чичов.
