Понеделник, 16 Декември 2019
10
авг
3
 

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

Трима изтъкнати кардиолози разказват защо белодробната емболия е коварно заболяване, чието диагностициране е трудно, а лекарите не са застраховани от него

Събота, 10 Август 2019 | 10:14:58 Надежда Ненова
3

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна белодробна емболия. По време на работа на д-р Мариян Тодоров от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, а направените изследвания показват диагнозата. Налага се с

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна белодробна емболия. По време на работа на д-р Мариян Тодоров от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, а направените изследвания показват диагнозата. Налага се спешно да го транспортират до болница "Сити Клиник", където проф. Иво Петров извърши интервенцията и д-р Тодоров беше спасен.

Случаят получи огромен отзвук, но редом с възхищението от работата на лекарите като лъжичка катран в кацата с мед се прокраднаха и няколко твърдения, които бързо намериха застъпници. Едно от тях е, че

д-р Тодоров е бил спасен само защото е лекар

Свой човек. Че това никога не би се случило, ако пациентът е бил случаен човек.

„Случаят беше класически. Всеки пациент за нас е важен, ние за това сме се клели. Той е има някакви не много големи симптоми в предходните 7-8 дни и в деня, когато е диагностициран от колегите с образно изследване, е била тежката симптоматика. Това явно е бил поредният епизод на емболия, която е блокирала голяма част от циркулацията“, каза пред Zdrave.net проф. Иво Петров, Началник Клиника по кардиология и ангиология в "Аджъбадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център".

Думите му бяха потвърдени и от още двама изтъкнати кардиолози.

„Ние лекуваме обикновени пациенти всъщност, а от време на време и наши колеги се превръщат в обикновени пациенти. В последователността на събитията няма нищо, което да е извън нормата. Белодробната емболия е сравнително често заболяване, ежедневно в множество български болници се приемат пациенти, които се лекуват от това заболяване“, каза проф. Арман Постаджиян, началник отделение по кардиология към Клиника по кардиология, УМБАЛ Света Анна, София пред Zdrave.net. Той поясни, че в болницата има средно по 10 болни с белодробна емболия – дяснокамерна дисфункция на месец.

„Поне два-три случая на месец имаме с масивна белодробна емболия, а понякога и повече. Източникът на тромбите за белодробната емболия са краката, разширените вени, венозната патология, която е изключително честа. Твърди се, че 30-40% от всички хора имат проблеми с венозното кръвообращение, така че това е крайната, най-тежка изява на дълбоката венозна тромбоза на вените на таза и долните крайници. Това е едно истински животозастрашаващо състояния, от което се умира. Трябва да се знае, че страшно много хора умират от това“, каза доц. Добрин Василев, началник на клиниката по кардиология на „Александровска“ болница пред Zdrave.net.

„По-скоро някакси свикнахме медицината да бъде коментирана в негативен аспект. В случая е направено нещо важно за конкретния човек, пък бил той и лекар. Смятам, че подобни практики трябва да бъдат показвани, тъй като е спасен един конкретен човешки живот. Това е ценност, това е смисълът на нашата професия“, допълни проф. Постаджиян.

Вторият промъкнал се упрек беше, че

лекарят би трябвало да се грижи за здравето си

по-добре и да не допуска да стигне до критични ситуации.

Тук и тримата кардиолози също са единодушни – белодробната емболия е коварно заболяване, чието диагностициране е относително трудно. „Тя може да бъде маскирана под формата на най-различни тип оплаквания – замайване, слабост, обща отпадналост, тежък задух и загуба на съзнание. Поставянето на диагнозата изисква провеждането на набор от изследвания – кардиограма, ехокардиография за най-обща ориентация, измерва се D-dimer като лабораторен показател, но той по-скоро служи за изключване на белодробната емболия, отколкото за потвърждение. Това, което хората могат да направят е, когато имат такова неразположение, просто да отидат на лекар“, каза доц. Василев.

Проф. Постаджиян уточни, че има ситуации, при които една белодробна емболия се маркира по някакъв начин клинично. „Най-малкото обичайната практика е преди това да има дълбока венозна тромбоза, т.е. да има симптоматика свързана с болка и зачервяване в единия крак, но това не е задължително. Понякога има продроми, на които човек трябва да обърне внимание, но друг път това не е чак толкова изявено, не се подува нито един от крайниците и човек може да бъде заблуден от това и да не даде сигнал. Има ли асиметрична болка при топъл крак, особено, ако е подут и това е съпроводено от задух, това са алармиращи симптоми към потенциално белодробна емболия, която трябва да се изключи и слава Богу имаме такива възможности, че да се стартира навреме терапията“, каза той.

„Хората, които има проблем с циркулацията на кръвта, най-вече в долните крайници, трябва задължително да пият антикоагулант и по този начин може да бъде предотвратено образуването на тромби. Дълбоката венозна тромбоза и белодробната емболия са двете страни на една и съща монета. Т.е., когато има дълбока венозна тромбоза има повече от 50% вероятност да има миграция на тромба, което се превръща в тромбоембол“, допълни и проф. Петров.

„Всички ние не си обръщаме достатъчно внимание.

Тъй като колегата е изключително опитен анестезиолог и е бил нужен на екипа, е извършвал професионалните си задължение като е омаловажил собствените си оплаквания. Смятал е, че просто е настинал“, каза още той.

„Когато такъв пациент дойде в Спешното, по най-бързия начин се събира екипа и се работи. Има екип на разположение, който прави това. Абсолютно всеки един човек от клиниката по кардиология, който дава разположение, е обучен да прави тази процедура“, каза доц. Добрин Василев.

Той беше категоричен, че за разлика от инфаркта, когато пациента може да вземе един аспирин и да чака да дойде Бърза помощ, това правило при белодробната емболия не важи. „По най-бързия начин трябва да се отиде в лечебно заведение, за да се проведат диагностичните тестове. Изследването, което вече е разпространено за потвърждаване на диагнозата, е компютърната томография с контраст. При него се изобразяват съдовете на белия дроб и се вижда има или няма. Ако има – къде е, колко е голямо, колко е масивно. Ако на пациента му пада кръвното налягане, ако има общо неразположение, това е индикация за по-интензивно лечение. Там вече има два варианта – единият е системна фибринолиза, другият е механична фрагментация и локално приложение на фибринолитик, това което са направили в „Сити клиник“. По  принцип ние правим фрагментация, фибринолитик и след това изчистваме белия дроб, но изчистването го правим само в Клиниката по кардиология към Катедрата по вътрешни болести на „Александровска болница“. В повечето случаи и само фибринолитика е достатъчно, за да спаси живота на болния“, каза той.

Доц. Василев разказа, че преди две години в клиниката са имали много тежък случай с родилка, направила белодробна емболия и е била реанимирани. Поради това, че е била със секцио, се е наложило да й бъде направена само мануална манипулация. Наложило се ръчно да вадят тромбите от белия й дроб близо три часа с катетър, клонче по клонче и са я изчистили. За съжаление обаче, макар и оцеляла от емболията, жената изпада в мозъчна смърт и след половин година в кома умира. „Това са най-тежките случаи. За пет години при около 60-70 болни, които сме направили по този начин, това са най-тежките форми, имаме само един починал вътреболнично. Това е много добър резултат при тази група болни с масивна белодробна емболия“, каза доц. Василев.

Проф. Постаджиян допълни, че при хора, при които има висок риск, трябва да се прилага по- агресивна терапия. „Белодробната емболия е състояние, при което тромб, който най-често е образуван в дълбоките вени се откъсне и запушва клон на белодробната артерия в белия дроб. Това е опасно, защото дясното сърце, което не е свикнало да работи срещу голямо съпротивление, изведнъж започва да декомпенсира. Основният въпрос се свежда до това какво е количеството на тромба, който се е изхвърлил в посока на белия дроб. Понякога това е огромно количество тромботична материя, която запушва белодробната артерия и това поставя пациента под риск, защото наистина сърцето не може да работи срещу подобно напрежение“, каза той и подчерта, че това може да се случи както в болнични, така и в извънболнични условия. „Когато се случва в болница, има защо да е там. Това са обичайно тежки болни, които са били мобилизирани и там количеството тромботична материя наистина е огромно. Когато се случи в извънболнични условия, зависи от фактори като времето, от когато има някаква симптоматика“, каза още той.

Проф. Петров разказа, че интервенцията, извършена на д-р Мариян Тодоров, е рутинна за болницата. „С катетър базирана методика фрагментирахме тромба и направихме инфузия на фибринолитик, медикамент, който допълнително разгражда тромбите директно в самия тромб. Подобрението беше незабавно. Налягането в белия дроб, което беше много високо поради повишеното съпротивление, падна и съответно веднага се подобри и сатурацията – снабдяването на кръвта с кислород, което е белег на възстановената циркулация. Падна и сърдечната честота, което също е белег, че кръвта се оксидира вече добре и не е нужно сърцето толкова често да се съкращава, за да осигурява толкова кислород на тъканите“, каза проф. Иво Петров.

Третият факт, предизвикал негативна емоция от част от коментиращите ситуацията, е какво е наложило

сътрудничеството между държавна и частна болница

Проф. Иво Петров поясни, че „Сити клиник“ има прекрасно сътрудничество с УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. „Както ние им изпращаме пациентите, които са за невроинтервенции, така и те ни изпращат тези, които са за съдовите екипи. Така трябва да бъде, тъй като това е специфична дейност. Относително често идват такива случаи при нас. Ние сме един от центровете, които правят катетър базирана фибринолиза и имаме приблизително около 30 случая на година“, каза той.

„Когато говорим за животозастрашаващо заболяване, колаборацията между лечебни заведения е смислена, тъй като се извършва с оглед спасяването на всеки човек. А той със сигурност би могъл да бъде всеки. Няма нищо извън нормалния тип поведение, който ежедневно правим, не само в тази болница, в която конкретно е лекуван нашия колега, но и в нашата и в много други болници. Това е рутинен тип поведение, което зависи просто от дадената ситуация. При шокова емболия, при която имаме срив на хемодинамиката, смъртността минава 30% и това е непосредствената смъртност“, каза проф. Постаджиян. 

Доц. Василев уточни, че съвременната терапия се развива все повече и повече и зависи какво е нивото на техническото обезпечение и професионални възможности на колектива, който работи в дадена болница. „Това е решение на колегите, факт е, че резултата е отличен“, каза доц. Василев.

В последните години обществото възприема лекарите или като герои-магьосници, или като злодеи. Те отдавна са спрели да бъдат просто хора. Хора с отговорна и тежка професия. Дано случаят със спасения д-р Тодоров поне малко изравни везните в полюсните възприятия и спрем да коментираме медицината предимно в негативен аспект.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
LsaU

Лекар 26.08.2019 00:36:57

И откога обществото възприема лекарите като герои-магьосници? Изглежда съм пропуснал този момент.

Лекар 26.08.2019 00:36:15

И откога обществото възприема лекарите или като герои-магьосници? Изглежда съм пропуснал този момент.

Отегчен 12.08.2019 15:41:37

Каква е тази измислена статия/новина? Безвкусна PR-пародия.


Още новини
Д-р Сашка Желязкова: В днешно време е трудно да бъдеш лекар
15.12.2019 09:18:28 Невена Попова

Д-р Сашка Желязкова: В днешно време е трудно да бъдеш лекар

Д-р Сашка Желязкова е невролог, работи в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровс ...

  За първи път в България: Курс за поставяне на раменната става в МУ-Пловдив
14.12.2019 10:52:33

За първи път в България: Курс за поставяне на раменната става в МУ-Пловдив

Курс по ендопротезиране на раменната става ще се проведе от 14 до 16 декември в Аудиторния компле ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...