Физиотерапията след ендопротезиране на колянна става е комплексен, мултидисциплинарен процес, а оптимални резултати от него се постигат при добра комуникация между хирург, пациент и физиотерапевт. Това каза по време на конференцията „Иновации в ортопедията“, организирана от вестник „Капитал“, физиотерапевтът от Баланс Клиник Любен Чолаков.
Постоперативните състояния често са придружени от тревожност, депресия и страх от движение, отбеляза той и постави акцент върху механизмите на действие на невромодулацията. Специалистът подчерта, че тя оказва пряко влияние върху лимбичната система, като редуцира активността на амигдалата, отговорна за тревожността.
Хормоналната регулация нормализира нивата на кортизол и увеличава отделянето на серотонин и допамин, а невропластичните процеси подпомагат възстановяването на мозъчните мрежи, отговорни за емоционалната стабилност.
Той посочи още, че водещо начало в този процес е съчетаването на принципите на постепенност, индивидуализация и активно участие на пациента.
„Хирургът определя хирургичните ограничения, вида на протезата, степента на допустимо натоварване и дава основни насоки за рехабилитация. Физиотерапевтът адаптира програмата според индивидуалните възможности, стадия на възстановяване и обратната връзка от пациента. Пациентът трябва да бъде активно включен в процеса чрез адекватно информиране за целите, техниките и очакваните резултати“, конкретизира специалистът.
По думите му, няколко са основните цели на физиотерапията – контрол на болката и постоперативния оток, профилактика на тромбоемболични усложнения и контрактури, ранно възстановяване на обем на движение, реставрация на мускулна сила и проприоцепция, нормализиране на походката и функционална автономност, подготовка за интеграция в ежедневните и професионални дейност.
Физиотерапевтът обясни, че етапите на рехабилитационния процес са няколко – ранен, функционален, късен и последният – етап на дългосрочна поддръжка, през който е важно да се провеждат периодични физиотерапевтични консултации.
