МБАЛ „Св. Мина“ преодоля финансовите си проблеми

МБАЛ „Свети Мина“ посреща 2021 година с минимални задължения, а просрочените дългове вече са изплатени. Това заяви пред радио Пловдив директорът й професор Петър Петров.

„Към този момент нямаме финансови проблеми. Всички просрочени задължения на болницата са изчистени. Има само такива, които са оперативни, тоест в срок на плащане“, обясни той. Останал е само един дълг в размер на 220 хиляди лева, който е към Община Пловдив. Това е остатък от стар дълг за закупуване на скенер. Иначе просрочени дългове към контрагенти нямаме, уточни професор Петров.

От думите му стана още ясно, че МБАЛ „Свети Пантелеймон“ са помогнали на „Св. Мина“, прехвърляйки им средства, останали от неизработения им лимит за годината. „Св. Мина" имахме заработено над лимитите, които са за годината, и не би трябвало да ни се платят, или поне не тази календарна година. Единственият начин да ни бъдат платени беше друга болница от областта да се откаже от правото да заработи своите обеми, които не е заработила за годината“, обясни той, като благодари на лечебното заведение, че им е помогнало, предоставяйки им лимита си в размер на 270 хиляди лева.

Проф. Петров посочи, че в момента натовареността от гледна точка на използваемост на COVID леглата в болницата е силно занижена и мерките дават резултат.

„В момента са заети едва 5% от тях. От общо 60 легла за болни с коронавирус в момента имаме само трима пациенти и тази тенденция се запазва вече цяла седмица. Противоепидемичните мерки дават своя ефект и към момента заболеваемостта е много ниска, ако сравняваме с предходните месеци“, каза професор Петър Петров.

Той коментира и факта, че болницата не беше преструктурирана в COVID, като посочи, че ако това е било направено, лечебното заведение е можело да не бъде съхранено в настоящия си вид.

Запитан дали мерките трябва да бъдат разхлабени след 31 януари, той коментира: „Аз съм 50 на 50. От една страна искам да се запазят мерките, защото това води до безкрайно облекчаване на системата, няма я тази вълна, която рискуваше да ни потопи. От друга страна икономиката също трябва да функционира, а здравеопазването е функция на икономиката. Ако икономиката не се развива, няма да има средства и за здравепазване“, каза още той.

Затова по думите му трябва да се намери баланс, защото и всяко едно отслабване на мерките преди масовото ваксиниране ще доведе до ръст на заболяваемостта.

Проф. Петров определи като неоснователни страховете за поставяне на ваксината. На първи етап в оглавяваната от него болница са ваксинирани около 30% от медиците, но се очаква общият им брой да достигне до 50-60%.