При доставка на лекарствен продукт на цена, по-висока от най-ниската заплатена за същия продукт през предходната година, ще се изисква декларация от производителя или негов представител, че увеличението се дължи на обективни фактори, като производствени или други разходи. Това предвижда промяна в Наредба 10 от 2011 г., публикувана от МЗ днес за обществено обсъждане.
С проекта се въвеждат и по-ясни правила при избора на търговец на едро от страна на лечебните заведения. Те ще трябва да отправят покана към най-малко трима доставчици, а основният критерий ще бъде най-ниската предложена цена. Запазва се възможността да се вземат предвид и фактори като качество, безопасност и медицинска целесъобразност, когато това е в интерес на навременното и качествено лечение на пациента.
С предложението се цели да се въведат по-ясни правила, повече прозрачност и по-добър контрол при доставката и заплащането на лекарствени продукти, включително неразрешени за употреба и прилагани извън показанията си.
„Тези механизми имат ключово значение за достъпа до лечение, особено при деца, за които липсва алтернатива и лекарствените продукти се заплащат с публични средства“, казват от Министерството.
Анализът на разходите показва значителен ръст на средствата, заплащани по този ред, което налага предприемането на мерки за по-ефективното им управление.
След извършен анализ на разходите за нерегистрирани лекарства от страна на НЗОК е установено, че средствата, които се предвиждат ежегодно в закона за бюджета на НЗОК за всяка календарна година, нарастват експоненциално и е необходимо да бъдат предприети някои мерки за оптимизиране на процеса по доставка и закупуване на лекарствените продукти от лечебните заведения за болнична помощ, както и за начина на тяхното отчитане пред НЗОК, за което в преходните и заключителни разпоредби на проекта са предвидени промени и в Наредба № 2 от 2019 г., казват още от МЗ.
По данни на НЗОК към 31.12.2025 година публичният фонд е извършил разходи за лечението на лица до и над 18 години по реда на Наредба № 2 от 2019 г. в общ размер на 122 547 856,14 лева или 62 657 723,90 евро.
Най-голям относителен дял имат разходите за лечение на лица до 18 години, като тези за лечение в лечебни заведения в България са в размер на 110 339 999,46 лева или 56 415 945,90 евро, което е 94,57% от общите разходи по Наредба № 2 от 2019 г. За сравнение през 2024 година от НЗОК е посочено, че са извършени разходи за лечението на лица до и над 18 години по реда на Наредба № 2 от 2019 г. в общ размер на 114 686 680,74 лева или 58 638 368,74 евро (от тях 113 402 147,83 лева или 57 981 597,50 евро за лечение на лица под 18 години).
Основната причина за този ръст на средствата е липсата на ценова регулация на лекарствените продукти, защото те не се разпространяват на българския пазар.
С измененията в Наредба №2 се прецизира и разширява информацията, която се събира и поддържа в информационната база данни на НЗОК. Това ще позволи по-добра проследимост на разходите, включително по отношение на конкретните лекарствени продукти, доставчиците и заплатените цени. Изрично се регламентира и сключването на договори между НЗОК и лечебните заведения, както и условията за контрол върху предписването, прилагането и отчитането на лекарствените продукти.
Проектът е изготвен след проведени срещи между Министерството на здравеопазването, здравната каса, Информационно обслужване, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
От МЗ припомнят, че до предложенията за промени се стигна след преглед на данни, събрани от 7 държавни лечебни заведения чрез регионалните здравни инспекции.
При прегледа на получената информация бяха установени фрапиращи разминавания между едни и същи лекарствени продукти, закупувани на различни цени от различните болници.
„Важно е да се подчертае, че е възможно тези разминавания да се дължат на съществуващи пропуски в нормативната уредба, които към момента не осигуряват достатъчно ясни правила и механизми за сравнимост и контрол на цените“, казват от Министерството. Изискана е допълнителна информация, както от НЗОК, така и от лечебните заведения, които са предоставили фактури за извършените плащания.
След подробен анализ и сравнение на данни от РЗИ е констатирана неконсистентност на данните, нерационални отклонения и в цените и количествата, което затруднява проследимостта и сравнимостта на данните и създава предпоставки за неефективно разходване на публичен ресурс.
Разпоредените в 7-те болници проверки на звено „Вътрешен одит“ към МЗ продължават.
Наредбата и мотивите към нея можете да видите тук и тук
Отчетите на лечебните заведения, предоставени към МЗ чрез регионалните здравни инспекции, можете да видите тук.
