Министерството на здравеопазването стартира изпълнението на проект „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти“ в началото на април 2024 г., с подписването на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това съобщават от Здравното ведомство.
Отпуснатото финансиране е в размер на 15 млн. лв., а изпълнението ще продължи до 31.12.2028 г., уточняват от там.
Основната цел е да се подпомогне процесът по осигуряване на здравната система с достатъчно медицински специалисти и едновременно с това да се постигне балансираното им териториално разпределение. С проекта ще се предостави финансова подкрепа за обучението на специализанти по определени специалности и в такива области от страната, където е идентифициран най-голям настоящ или очакван недостиг от кадри.
Броят на специализантите, които могат да се финансират по проекта, както и областите с най-ниска осигуреност със съответните специалисти са определени на базата на изготвен от Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) анализ, в който са взети предвид редица характеристики на човешките ресурси в здравната система, включително спецификата и значението на отделните специалности за постигане на приоритетите в сектора.
Първоначално ще бъдат финансирани следните специалности с най-голям настоящ или очакван недостиг на национално ниво: Детска гастроентерология, Детска ендокринология и болести на обмяната, Детска кардиология, Детска клинична хематология и онкология, Детска неврология, Детска нефрология и хемодиализа, Детска пневмология и фтизиатрия, Детска психиатрия, Детска ревматология, Педиатрични здравни грижи, Епидемиология на инфекциозните болести, Лицево-челюстна хирургия, Съдебна психиатрия.
Условията за кандидатстване и необходимите документи за участие в процедурата по подбор предстои да бъдат публикувани на уебсайта на Министерството на здравеопазването.
ИСУЛ – ДИРЕКТОР Любомир Пенев. Годишно изкарва по трудови договори малко над 200 хиляди.
Директорът и собственик на частната кардиологична болница в Русе “Медика кор“ Кирил Панайтов. Той е декларирал трудови доходи в размер на 1 532 848 лева. Близо 1 млн. лева от трудов доход отчита и шефката на частната АГ болница “Свети Лазар“ Тияна Николова. Тя е декларирала трудов доход в размер на 955 636 лева. Директорът на пловдивската частна болница МБАЛ "МК Св. Иван Рилски" Николай Салутски декларира годишен трудов доход в размер на 810 143 лева. Собственикът на частната болница “Маджуров“ в Бургас декларира 600 000 лева доход от трудова дейност и още 237 290 лева от трудови правоотношения извън заеманата длъжност. Шефката на “Токуда“ Венелина Атанасова е декларирала годишен доход от 86 174 лева от трудови доходи и още 106 560 от трудови правоотношения извън заеманата длъжност. Директорът на сърдечно-съдовия център на “Сити Клиник“ Андрей Марков е декларирал годишен доход от 159 245 лева и доход от дивидент в размер на 350 000. Директорът на “Майчин дом“ Иван Костов, чийто високи доходи разпалиха напрежение в оглавяваната от него болница, през 2022 г. е декларирал 285 273 от трудови доходи, 43 671 лева от трудови правоотношения извън заеманата длъжност, както и 274 875 лева от друга стопанска дейност или общо над 600 000 лева. Друг заможен шеф на държавна болница е дългогодишният директор на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум" проф. Иван Миланов. Той е декларирал за 2022 г. 62 599 от заплата и над 350 000 от друга стопанска дейност. шефа на “Пирогов“ получават директорите на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски, който декларира трудов доход от 122 736 лева и на бившата окръжна болница в София “Света Анна“ Славчо Близнаков с доход 129 673 лв. Шефът на ИСУЛ Любомир Пенев декларира 94 402 от заплата и още 108 000 доходи извън заеманата длъжност. Директорът на “Александровска“ болница Атанас Йонков е декларирал 91 889 лева доходи от заплати и още 82 761 лева извън заеманата длъжност. Директорът на университетската болница “Свети Иван Рилски“ в София Дечо Дечев е отчел 134 225 лева от заплата. Шефката на варненската университетска болница “Света Марина“ Силва Андонова, която декларира 269 972 лева от заплата и още над 74 000 лева извън заеманата дължност. Шефът на пловдивската университетска болница “Свети Георги“ Карен Джамбазов е с 82 671 годишен доход от заплата, 93 151 лева от друга стопанска дейност и 59 752 лева от доходи извън заеманата длъжност. Директорът на Университетската болница в Бургас Бойко Миразчийски е декларирал 140 407 лева от заплата. ИЗВОД: Затова НЯМА ПЕДИАТРИ, АНЕСТЕЗИОЛОЗИ, ПАТОЛОЗИ и ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ!!!
Вярно — геноцид и за двете страни. Феодалите са си феодали, ама защото народът ни е прост.
На първо място трябва се промени ужасно грубото и агресивно отношение към мед. работници като цяло, защото с това просташко и каруцаско поведение , което се толерира в обществото, че лекарите са "длъжни"на всеки и за всичко те са виновни , в скоро време Бг ще остане без лекари изобщо! Това не е здравеопазване, а геноцид и за двете страни/ медици и пациенти/. Ще останат само феодалите
Направете им заплатите европейски и ще имате педиатри. Иначе -не.
що не включите и амбреажите от измислената специалност авиомедицина?
Мръсни, продажни, алчни комунистическо-кагебистки МУТРИ, продали Майка България на кремълския пигмей-военнопрестъпник, четете добре! Докато не направите заплатата на ВСЕКИ новозавършващ БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР поне толкова, колкото получава един средноплатен РИТНИТОПКОВЕЦ у нас, няма да тръгнат на оправяне нещата! 11-04-2024 г.
За всички е ясно, че нашето първенство не може да се мери във финансов аспект с големите западноевропейски шампионати, а дори и с повечето първенства от Централна Европа. Ограничени от финансовите си възможности, понякога е трудно за нашите отбори да привлекат наистина качествени чужденци, но все пак да се каже, че индивидуална класа в нашето първенство отсъства би било погрешно. В българската Първа лига има играчи, които определено можем да кажем, че получават солидно възнаграждение. Такива за настоящия сезон са: Матиас Фаетон – 35 000 евро на месец Руан Секо – 35 000 евро на месец Дюкенс Назон – 30 000 евро на месец Юрген Матай – 30 000 евро на месец Ноа Сонко Сунберг – 25 000 евро на месец Тобиас Хайнц – 20 000 евро на месец Ивайло Чочев – 15 000 евро на месец Рикардиньо – 10 000 евро на месец Ивелин Попов – 8 000 евро на месец